След три дни; [-Darien & Robin.]

First topic message reminder :

Черното ѝ отиваше. Никога не би го признала, ако не се бе наложило да облече тази къса рокля с дантелени гръб и ръкави. Седеше на първия ред от бели разтегателни столове и мислеше за дрехите си, защото нямаше силите да мисли за нещо друго. Усещаше приятното парливо чувство на алкохол, разливащ се по вените ѝ наравно с кръвта. Едва ли би задържала това каменно изражение, ако не бе обърнала поне половин бутилка водка по-рано през деня. Всъщност точно с това се събуди… Кафето бе просто, за да замаскира спиртния дъх, както и ментовата паста или дъвките с дъх на ягода и пъпеш.
През цялото време на церемонията погледът ѝ бе забит в тъмната кутия с известно съдържание. Известно доколкото знаеше, че там се намира брат ѝ, за когото бе обещала да се грижи и впоследствие заряза това обещание сред собственото си самосъжаление. Робин определено не бе психически подготвена за всички отговорности, които живота ѝ стовари, и явно бе време на съдбата да се появи на сцената, за да я засипе с множество последици, последвали от нейните грешки, та да се кали психиката ѝ.
- Идиот! Кретен! – виковете звучаха гротескно на траурния фон. Това не бяха думи, които при трезв разум би изрекла толкова високо пред портите на някоя гробище, нито пък би налетяла на момче с умерено телосложение и два пъти колкото нейните килограми, но пък тя не бе напълно трезва. – Животно!
Хората наблюдаваха с ужас сцената без да взимат участие. Постепенно някои се опитаха да ги разделят, но като че ли повече целяха да я отделят от него преди търпението му да се изчерпа и да ѝ посегне.
- Добре съм. – каза, когато успяха да я отделят и колата потегли. – Добре съм!
Този път повиши тон и вдигна ръце, за да покаже, че наистина се владее. Владееше се само привидно и при първа възможност запрати няколко особено цветущи фрази по името на изчезналия и изрита едно камъче от пътя си без да се интересува как ще го понесат обувките ѝ.

Робин надигна глава при думите му и за момент по устните ѝ пробягна бегла усмивка. Те я накараха да се усмихне, както и в погледа ѝ да пламнат искрици на щастие, което по-късно придобиха дяволит облик. Потисне желанието да впие устните неговите, колкото и да искаше да му покаже, че и тя бе на същото мнение. Донякъде дори се страхуваше от това си желание и предпочиташе да не мисли за него, да го игнорира. Може би малко по-късно щеше да го сподели, а може би нямаше…
- Ще поискаш много повече от това.. – прошепна срещу кожата му и топлият ѝ дъх се разстла по нея, но знаеше, че ще я чуе. Единственото, с което не можеше да се примири бяха първите му думи. Робин не желаеше да го измъчва, искаше да бъде нежна и внимателна, каквато бе по природа и да го влуди именно с това. И без това бе приятно изтощена. Пренасочи онова желание да го целуне като впи устните в достойнството му и завъртя езика си около него. Позволяваше на тялото му да се наслади и точно когато той желаеше повече и повече от тези ласки се отдръпваше за секунда преди отново да му даде онова, което желае толкова силно. Това бе едно малко и сладко отмъщение за дето я накара да се бори толкова за своето малко по-рано. Водеше го към финала бавно и умишлено го правеше по точно този начин. Искаше и той да премине през същия онзи екстаз, да бъде лишен от удоволствието си, да го получи като награда, но никога да не му бъде достатъчно, а накрая да се отпусне изтощен и задоволен.
- Не бъди стиснат, де.. Покажи ми, че това те влудява, че аз те влудявам! – каза накрая и плъзна тяло върху неговото, докато лицето ѝ не бе на сантиметри от неговото и се отдръпна, когато той понечи да слее устни с нейните. Не, искаше да чува накъсаното му дишане, докато ръката ѝ продължи да действа там, където преди малко бяха устните ѝ.

Този поглед в комбинация с тези думи… Просто не можеше да ги подмине. Колкото и да опитваше да му противоречи, в крайна сметка Робин бе като зависима от думите му, от желанията му и се предаде. Отмести ръката си и притисна тялото си в неговото. Почувства го отново в себе си и това я накара да изстене, но съвсем леко. Не искаше да мисли за себе си в момента. Мислеше само и единствено за него и как да го отведе до същото онова място, което се бе разкрило пред нея.
- Аз също те желая! – прошепна, докато устните ѝ целуваха нежно врата му. Задвижи тялото си бавно, позволявайки му да се наслади на навлизането си в нея отново и отново, като постепенно забързваше движенията си. Не бързаше за никъде, позволяваше му да се наслади на момента като понякога и тя го правеше, но отново поддържаше идеята за сдържаното момиче. Важна не бе тя, а той. Вече бе доказала, че е само негова и сега искаше да го накара да признае, че и той е неин. Беше го чула вече неведнъж, но не ѝ омръзваше да чува колко силно я желае.
- Защо не ми повториш отново колко силно ме желаеш? – попита с дяволита усмивка преди да го целуне отново. Беше страстна и спираща дъха целувка, която за момент я накара да застине, но и го направи като един последен път, в който да го измъчи и накара да бъде толкова близо до желаното, а то да му бъде отнето внезапно. В крайна сметка обаче го доведе до финала, постигна целта си, когато почувства топлината в тялото си. След това имаше сили единствено да се отпусне на другата половина от леглото. Желанието за още бе все някъде вътре в нея, но бе толкова изтощена, че почти не го чувстваше. Надигна се единствено, за да освободи ръцете му и захвърли белезниците на пода.

Робин също се усмихна, когато усети тялото му притиснато в нейното. Нямаше нищо против това, както нямаше нищо против голотата си. Защо ѝ бе да разбутва и двамата, когато кожата ѝ все още бе топла и нямаше нужда да се завива, пък и нямаше нещо, което Дариен до този момент да не е видял.
- Така е. – съгласи се с него и затвори очи. Не се унесе на мига или поне така си мислеше, защото известно време се наслаждаваше само и единствено на допира на тялото му до нейното. След това повечето спомените ѝ се губеха, така че предполагаше, че в това време бе заспала. Не си спомняше откога не бе оставала след секс… Тя не помнеше и кога бе последния път, в който бе допускала и мъж до себе си и в момента се радваше, че не бе в състояние да мисли или ако го правеше, то нямаше да помни и доза от тези мисли. Докато спеше, Робин създаваше впечатлението, че нищо не е в състояние да я изкара от този транс, но от близо година и половина имаше наистина крехък сън. Събуждаше се от почти всеки шум около себе си, а ударите като по ламарина не бяха нещо, което можеше да подмине.
Отвори очи с нежелание и изсумтя тихо, но след като се разсъни изцяло се досети откъде идваше шума. Тотално бе изключила, че в багажника на колата все още се намираше един агент на Ултра. За момент Робин хвърли един бегъл поглед към Дариен. Дали не беше добра идея сега да си тръгне? Просто да изчезне и да го остави да се разправя сам със заложника си, но след като го видя не намери сили да се изправи и да събере дрехите си, така че просто притисна обратно тяло към неговото и се опита да игнорира шума като затвори отново очи.

Робин го проследи с поглед и се усмихна, когато Дариен се върна при нея, а шума изчезна. Чувстваше се някак спокойна и защитена край него, но не бързаше да свиква с това чувство, защото знаеше, че е въпрос на време преди и двамата да обмислят случилото се вчера и днес и да го приемат като нещо незначително. Поне тя така опитваше да го приеме, въпреки че бе трудно след като отново усети устните му върху своите.
- Какво ще кажеш и за двете? – попита, прехапвайки закачливо устни, преди да го придърпа към себе си за нова целувка. Не беше особено гладна или поне можеше да почака със закуската. В момента желаеше единствено онова, което и Дариен и този път тя бе готова да го умолява да не я тормози отново, но позволи това да си проличи единствено в погледа ѝ. Не за дълго… Не успя да се пребори със съмненията си и накрая попита:
- Все още ли съм твоя или вече се отегчи от мен? – и въпросът прозвуча грешно. Не искаше да го изкарва женкар, въпреки че точно така прозвуча. Просто искаше да знае какво да очаква в близкото бъдеще – дали той искаше да си тръгне или да остане. – Всъщност забрави…
Отново впи устни в неговите и притисна тялото си към неговото. Не биваше въобще да го казва, защото сега мислеше повече над въпроса си отколкото се наслаждаваше на близостта им или желаеше да го усети вътре в себе си.
- И след това мисля, че е добра идея да се отървем от него. – предложи ей така, колкото да разсее мислите му, както и своите, въпреки че действително го имаше предвид. Не искаше да му докара проблеми с Ултра след като вече вероятно имаше достатъчно само от работата си.