Luxury Hotel

Щастие - само 6 букви, които придават на живота ни смисъл и го правят по-приятен. Щастието е относително понятие – всеки може да го получи по различни поводи. Само една малка усмивка от любим човек може да направи деня ни щастлив.
Всеки един от нас иска и се стреми към щастието. Надежда, че този ден ще бъде по-добър от предходния. Надежда, че една по една трудностите ще изчезват. И всеки ден, всеки един от нас се бори, опитвайки се да намери своето щастие. То е една усмивка, една прегръдка, целувка, ласка… Щастието е любов, нежност, приятелство; щастието е свобода. То е моментно, не може да си безкрайно щастлив, навсякъде и завинаги. Щастието няма причина и няма обяснение – то е човек, то е усещане, то е копнеж, то е спомен…
Щастието не е само един малък момент от нашия живот. То може да присъства във всеки един миг от съществуването ни, стига да го пуснем в сърцата си, да успеем да го съхраним и то може да остане винаги с нас. Когато човек е щастлив, той се чувства изпълнен с живот. Иска му се да изразходи цялата енергия, която кипи в гърдите му. В този момент за него не съществуват невъзможни неща, неща, които биха могли да го спрат.
Докато го наблюдаваше така щастлив Кара, се усмихваше. Радваше се, че тази сутрин щастието беше около тях, но в един момент сякаш всичко се изпари. Видя го как се хвана за главата, видя уплахата в очите му, а сърцето й сякаш за миг се сви. Заболя я като го видя, прехапа устната си притвори очите си и стана от леглото, облече дрехите си и се приближи до него и сложи двете ръце от двете страни на лицето му.
-Какво става Джон? – попита тя, явно имаше нещо, явно Никол се опитваше да се свърже с него. Не й се искаше, не й се искаше да е това, не искаше да бъде това... Затвори очите си и когато ги отвори се вгледа в неговите.
-Пусни я.. пусни я ако тя се опитва да се свърже с теб.. – каза му тя, като въздъхна лекичко, но не отклони очите си от неговите, просто седеше и се взираше в неговите. Не беше сигурна, дали трябваше да го направи. Той бе направил всичко това, за да е спокойна тя, но сега лично тя го караше да допусне Никол в себе си, знаеше й че това .. ако се случеше, тя щеше да застане отново между тях, да се появи отново връзката му с нея.
Но уплахата в очите му, не искаше да я вижда, чувстваше се неприятно, беше й неудобно да го вижда така.. не можеше да го гледа такъв.. Ами ако не беше това? Ако не беше Никол, а беше заради това, което си бе бил? Заради онзи серум?

Слушаше го, чуваше всичко, което се случваше. Кара преглътна леко, а една вина заля отново тялото й. Тъкмо бе прогонила това скапано чувство, тъкмо го бе забравила. А сега й бе станало неприятно от това, че бе накарала от скапана ревност Джон да направи всичко това.
Притовори за миг очи, и прехапа устните си. Не съжаляваше Никол, съжаляваше това, че бе накарала Джон да го направи. В действителност в момента не се притесняваше какво ще се случи с нея, а какво ще стане ако Джон отиде да я измъква.. Пое си глътка въздух отново, но не можеше да го спре нали? Не не можеше нямаше и да се опитва. Но това, че я питаше.. беше нещо, което я накара да се замисли действително ако му кажеше „Не” после щеше да го накара да се самообвинява, ако нещо станеше Никол или щеше да обвинява нея.. което предполагаше, че рано или късно щеше да се случи. А ако му кажеше „Да” Никол отново щеше да се появи в живота им, отново щеше да прекрачва територията й, а това.. това не се нравеше на Кара..
Преглътна леко и докосна отново устните си до неговите.Затвори очи, а след като ги отвори се вгледа в неговите.
-Аз я забърках в това Джон.. не може да я оставиш... колкото и да ми се иска да ти кажа, остани. Не мога да го направя..чувството за вина ще ме разяде от вътре.. – отвърна му тя, като се опита да се усмихне леко, но просто не й се получаваше. Нямаше как, започваше да осъзнава, че всеки път, в който дойдат тук на тяхното местенце, всеки път нещо се случваше. Дали не беше от мястото ? Или беше от нещо друго.
Въздъхна леко и извъртя очи за минута, не искаше повече. Не искаше да се карат, за това просто щеше да се съгласи. Въздъхна леко.
-Ще те чакам да се върнеш в убежището. – леко се усмихна и погали леко лицето му, като отново просто седеше и се вглеждаше в очите му, сякаш това щеше да е последния щастлив момент, който щяха да имат, след като й бе пределно ясно, че Никол щеше а се върне.