Tomorrow People
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Can i call it home? EZxKVDE
↳ Добре дошли!
!
Can i call it home? Vd5Gyku▶Вие сте влезнали като:
Log in

I forgot my password

Can i call it home? INhxvfC▶Най-ново:
Can i call it home? Pyrh8MP▶Top poster:
Can i call it home? KTeTdGJ▶The Staff

Can i call it home?

2 posters

Page 1 of 2 1, 2  Next

Go down

Can i call it home? Empty Can i call it home?

Post by - Cara Coburn. Tue Jan 14, 2014 10:09 pm

Не беше очаквала да направи точно това, но думите му.. те я разкъсваха вътрешно.. разкъсваха я по начин, по който той не можеше да предположи.. разкъсваха, та чак сякаш се опитваха да съдерат кожата й, а сякаш всяка една дума нарочно се повтаряше в съзнанието й..сякаш да й покажат, какво бе направила,че бе загубила единственото, което не искаше да загуби, а от това болеше, болеше толкова много..единственото, което й беше останало.
-Може.. –отвърна му тя, когато го видя в стаята си, но бе толкова неочаквано, че сякаш кожата й настръхна навсеки милиметър... „Знаеш ли, ти си единственото, нещо което не исках да изгубя, но загубих и теб” започна тя, като легна на една страна обръщайки се към него и вглеждайки се, облиза леко устните си и затвори за миг очи преди отново да ги отвори и да се вгледа в него. Пое си дълбока глътка въздух..
Когато отидох в хотела..исках наистина просто да ида при Ултра... само защото знаех, че съм съсипала всичко между нас. Чудих се всеки един от дни, дали да не ги накарам те да дойдат при мен или аз да ида при тях. И точно когато бях взела решение, Стефан дойде” – знаеше, че ще му е трудно, но искаше да му каже всичко, нямаше вече тайни от него или щеше да му го каже или просто нямаше да успее никога отново да го спечели...
Каза ми, че ако аз не се върна и ти няма да останеш тук.. каза му, че ме обичаш, ....казах му, че обичам теб и че онази нощ, онзи нощ е най – голямата грешка в живота ми, че един секс, не може да промени това, което изпитвам към теб. „ – спря да говори в главата му, защото не беше сигурна, дали трябваше да продължава.. но искаше да му каже и последното.
Предупредих го, че не искам да приближава до мен, не искам да говори с мен освен ако не се налага. Казах му да седи далеч от мен Джон. Защото аз не искам да съм с него... искам да съм с теб, защото обичам теб, а не него...” – защото просто тя нямаше бъдеще с него, нямаше чувства нямаше нищо.. имаше някакво скапано свързване, което се надяваше да отшуми или просто да го подтисне, да не го усеща..
Предлагаш ми приятелство.. но аз не мога да го приема... не гледам на теб по такъв начин” – харесваше й толкова много просто да се гледат и да говори в главата му, беше нещо тяхно, което правеха преди, точно така, просто лежаха и мълчаха, засипваха мислите на другия, с това което искаха да си кажат.. но тогава беше толкова лесно..
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by John Young Tue Jan 14, 2014 10:38 pm

Слушаше я докато лежеше и гледаше лицето й. Искаше да й повярва. Вярваше й. Вярваше й и не искаше да й вярва. Искаше да й е сърдит,да е лош.. Да отиде и да й го върне... А не можеше. Мамка му не можеше.Той вдигна ръка и помилва лицето й.
-Не мога... Кара.. Вие сте свързани, аз нямам човек.. Еволюирал към който да съм привързан така,но това не значи, че и ти трябва да го губиш заради мен.-ръката му потрепери и той я свали. Улови ръката й и започна да говори в мислите й.
„Аз знам,че ти и той ще сте заедно. По един или друг начин, ние сме изпята песен... Сигурен съм. Не бъркам за тези неща.” Той спря и я погледна .Не искаше да я наранява.. Искаше просто тя да знае истината,която беше именно това... Понякога има хора с които просто ти е писано да бъдеш.. Независимо всичко и всички.
„Между нас винаги ще има любов,но ще дойде момент в който тя няма да е достатъчна... Много малко неща ни свързват Кара... Знам,че това ще те ядоса, но и ти знаеш че съм прав.” Прокарвайки език по устните си я придърпа към себе си и зарови лице в косата й. Трябваше да й се наслади докато можеше.... Не го съдете.. Всеки човек дори и специален има подобно щесто чувство... И той го знаеше..
-Искаш ли да сключим сделка... Нека не говорим за тези неща. Да не мислим за тези неща? Просто да... Живеем за мига. Каквото ще да става.. Майната му. Сега сме заедно. Утре може и да не сме...- „Но недей да спираш контактите си с него... имате нужда един от друг”
Той докосна устни до челото й и затвори очи. Не искаше повече да се карат. Стига им толкова за месеци напред.
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by - Cara Coburn. Tue Jan 14, 2014 10:55 pm

Искаше да спре да й говори всички тези глупости, тя не приемаше свързването й със Стефан по този начин, не гледаше на това като чувства или нещо романтично, не гледаше на това, като нещо, което имаше бъдеще..
Стига Джон.. аз не приемам връзката между мен и Стефан, като чувства..а и погледни реално на нещата, аз нямам бъдеще с него..много неща ни отдалечават.. Имам бъдеще с теб и престани с тези глупави мисли, който се въртят в главата ти” – каза сякаш малко по – тихо в главата му, в действителност не искаше да знае, че той е прав, не искаше да го признава, защото единствената истина която имаше, е тук и сега в момента.
Мисля, че аз ще взема това решение, дали той да е около мен или не.Докато не преодолее манията ала типа „Кара, влюбен съм в теб” ще седи настрана” – каза тя абсолютно сигурна в думите си.
Тя беше негова и това нямаше как да се промени заради една връзка.. заради едно дете. Защото макар и с отговорности на зрял мъж, Стефан бе просто едно дете, което си внушаваше, че е влюбено в нея.. Това беше той.
-Добре, няма да мислим повече, за това. Няма да говорим повече, за това. Но по – скоро ти запомни тази сделка Джон... – каза му тя, а след това прибави „защото ти си единственото, което ми е останало. И аз имам нужда от теб” – една усмивка се появи на лицето й, докато просто се чувстваше наистина добре, в прегръдката му, беше й уютно и топло, беше много повече от всичко останало..не искаше да я пуска, обичаше когато прекарваха времето си така, дори и мълчейки.. но мълчанието при тях не бе тягостно, не бе натоварващо, а дори когато мълчаха , чувството да са един до друг, беше възхитително и Кара не можеше да престане да му се наслаждава, защото отново се бе почувствала сигурна, отново се бе почувствала цяла..
Ето това чувстваше, когато беше с Джон, беше цяла..
Нещо интересно, да се е случвало докато ме нямаше?” – попита тя, наистина й беше интересно да разбере, как се е справил той с еволюирали в нейно отсъствие.. все пак той беше добър в телепортацията, а тя в телепатията и разговорите..
Чудя се наистина ли, не се справяш добре, когато ме няма? „ – попита отново тя, като се опитваше да се засмее и да го обърне поне за миг на шега..
-Явно наистина са прави, аз не мога без теб, но и ти не можеш без мен, не само в лични отношения, но и като екип – подсмихна се леко, като повдигна погледа си, само за да срещне неговия искаше й усмивката му да стига отново до очите му, а не само една от онези уж „искрени”
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by John Young Wed Jan 15, 2014 10:54 am

Той я притисна отново към себе си и поклати глава. Искаше му се да се засмее. Всъщност се бе справил много добре без нея. Като имаме в предвид Зоуи и всичко останало. Бе започнал сам да разследва случилото се с бащата на Стефан, бе успял да опази хората.. Всичко това без нейна помощ. Добре де, не казваме че го бива толкова колто я биваше нея. Но бе удържал фронта и всичко вървеше като по мед и масло.
-Всъщност красавице... Всичко върви много добре.Справих се и нямаме нови умрели, дори имаме ново попълнение.-той сведе поглед към лицето й,като отказвайки да споменава разговорът им от преди малко затвори очи. Какво щяха да правят от тук нататаък вече не бе толкова належащ въпрос,поне според него. Той искаше само да си почине от всички тези глупости и искаше да си почива заеднос нея. Тук или някъде другаде бе напълно без значение. Просто й се радваше.
-Ще ти се наложи да ме похвалиш Кара.... Всъщност дори повече от това... Имаш да ми даваш.. Утешителна награда,за една загуба....-той повдигна вежди и я пусна. Изправи се и свали якето и ботушите си. Може би постъпваха отново детински. До сега се караха и разделяха,а сега щеше да легне до нея и всичко да е наред... Очарователно. Той направи една физиономия и вдигна ръка.
-Сетих се нещо.-телепортира се в стаята си и секунди по-късно се върна в нейната с дисковете,които бе взел онзи ден и сладките неща,плюс колата. Не ги бе докоснал,а за негово щастие и Ръсел не се бе докопал до тях,което бе утешително. Джон се приближи до плеъра и включи един от филмите. Не обърна внимание кой,може би беше сериала. Взе колата и единия плик с чипс и се настани на леглото до нея,като уви ръке около талията й.
Ето това... Това му бе липсвало адски много... Бездействието. Само да седят и да не правят нищо, на вратата се почука и той исвика.
-Ракарай се Ръсел.- чу се смях и думите отекнаха в съзнанието му „Просто исках да се уверя,че не си чак такова дърво. Адиос амигос,отивам да пия бира и да гледам футбол с Италианци” Джон се изправи. Винагис е притесняваше,когато хората му излизат... Но не можеше да ги задържи тук. Той погледна към Кара и направи физиономия.
-Чу ли го? Щял да ходи в Италия? –той поклати глава и погледна към телевизора където започваше филма.
Простена и сви ръце.
-Ох зарежи.. Стига да не ми доведе цял куп от агенти на Ултра... Всичко ще е наред.-Янг се излегна назад и я погледна.. Може би наистина не беше чак такова дърво.

John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by - Cara Coburn. Wed Jan 15, 2014 11:24 am

Кара поклати глава замисляйки се за каква утешителна награда говореше, но следващия момент се сети за онзи ден, когато в същност всичко се бе случило. Поклати за миг глава и една лека усмивка се показа на лицето й..
-Не знам, мисля че някой каза, че няма нужда от Утешителна награда. – отвърна му тя, като просто се сгуши в него, в същност не беше толкова желанието й да гледат филми колкото просто да говори нещо там, а тя .. тя да се наслаждава на него. Облиза леко устните си, като една дяволита усмивка мина през лицето й, преди да се повдигне леко и да се вгледа в него.
-Е, явно наистина трябва да те похваля, след като има ново попълнение. Къде го намери? – да не беше сигурна, от какъв пол е попълнението, за това и говореше за него на „то” което беше много не приятно, ако някой ги слушаше. Отпусна се отново назад, когато чу думите му за Ръсел.
-Стига, знаеш какъв е, а и на него поне можем да му имаме доверие относно това, че няма да навлече една камара агенти на Ултра тук, може би не можем обаче да му се доверим за пиенето – подсмихна се тя и поклати глава, в същност, знаеше какво става всеки път, когато Ръсел се напиеше, на Джон му се налагаше да ходи и да го спира преди да е вдигнал нещо във въздуха.
Но точно в момента.. да точно в момента не й се искаше да мисли за това. Просто нямаше смисъл да го мисли. Не и Ръсел, ако беше някой друг, е тогава щеше да се притесни още повече, защото определено половината от тях все още не бяха наясно как точно да се пазят от Ултра.
-Та, хайде разкажи ми за нашето ново попълнениe. Обясни ли всичко или премина на действието?И не мисли за Ръсел, все пак знаем и двамата, че рано или късно ще те викне, да го отървеш.. – да въпреки, че се бе справил, знаеше колко го биваше в това да обяснява и да говори с новаците..Но все пак след като й казваше, че се е справил трябваше да му довери нали?
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by John Young Wed Jan 15, 2014 11:40 am

Той се засмя при думите йз а Ръсел.. Да наистина бе така. В скоро време щеше да отскочи до Италия,за да го прибере и да го отърве от някоя и друга неприятност. Потърквайки лице Джон прехвърли мислите си на Зоуи. Харесваше я.
-Всъщност я отървах от това да си го получи от ангентите... Очевидно е наистина много нова защото сякаш изобщо не знаеше как да покрива следите си.. Тим я откри,а аз я проследих.. Или по-точно проследих тези,които я следяха.-усмихна се при нелогичното обяснение и помилва рамото й. Момичето толкова много приличаше на Кара...
-Обясних й,поканих я... Всъщност дейстах по бързата процедура... Прочетох й мислите,защото не може още да затваря съзнанието си, ще трябва да й помогнеш за това... Но момичето много ми напомня за теб.. Всъщност повече от колкото мога да повярвам...
Той замълча. Опасенията му можеха да се окажат верни,но не искаше да казва това на Кара,че може би тя и Зоуи.. Са сестри. Това щеше да я зарадва и потресе,а а ко се окажеше че той не е прав... Не,не искаше да й го причини. Вместо това се надигна и застана отгоре й.
-А относно наградата....-сведе устни близко до нейните и се усмихна.
-Може и да я приема... зависи.-правйеки една престорена разочарована физиономия.
-Ако ти не искаш да ми я дадеш.-той сви рамене и легна с пуфтене,катос е стараеше да не се засмее. Ставаше му смешно,защото наистина се държаха като деца... Но нали в това беше чара на тези моменти. Безгрижието. Той потърка отново лице и се загледа в телевизора.Беше объркал,когато мислеше,че този сериал е само за жени. По дяволите.. Имаше какво да се види в него. Определено хомо сапианс имаха страхотни жени. Някак си идеални по един техен начин.. Какво? Не го съдете! Все пак и той има пенис между краката си... А тази част от тялото му не се впечатляваше от кръвната група на срещуположния пол,нито от вида. Жените си бяха жени... Със или без трите „т” а когато говореше друго ядче... Това бяха приумиците на неговия вид.. Мъже. Казват едно,мислят друго... Лазят по нервите на всички. Нормално. Но пък нали в това бе чарът им,достъпните недостъпни. Мразите ги,докато ги обичате... А ако не мислите така.. Погледенете Кара. Тя със сигурност се вбесяваше на Джон искаше да го убие,но част от нея... Част от нея бе подвластна на дълбоките му сини очи,силните рамене и очарователната усмивка. Няма как просто. Нещата са такива,каквито са.

John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by - Cara Coburn. Wed Jan 15, 2014 12:03 pm

Кара се замисли над думите му, не искаше да се рови в главата му, защото знаеше, че той само й позволяваше когато решеше, но иначе нямаше и да опитва. В действителност Джон бе прекрасен по отношение на спасяването на момичета.
-А знаеш ли какво си мисля, да не си придобил навик да спасяваш момичета приличащи на мен? – пошегува се с него въпреки, че не знаеше какво да очаква. Да щеше да помогне на момичето да затвори съзнанието си и да прикрива мислите си, но точно сега искаше просто да стои с Джон и да се занимава само с него. Да може би беше детинско, но сякаш липсата, през тези няколко дена се бе загнездила в нея и имаше нужда да е около него. Видя го как се загледа в сериала и се подсмихна като се телепортира сядайки върху него и му се усмихна отново.
-Да ида да ти намеря някоя от актрисите и да ти я доведа? – попита го тя шегувайки се с него, в същност нямаше как да ревнува от някоя от тези жени, които гледаше в момента, това щеше да е глупаво и много по детинско от колкото всичко останало. Знаете ли в този момент тя изобщо не се замисляше за Стефан, сякаш бе затворила мислите си за него, но не беше сигурна за колко дълго можеше да го прави.
Наведе се леко и докосна устните си до неговите, леко ефирно и достатъчно, че да го издрани , а след това се отдръпна и се вгледа в лицето му.
-Е ето получи утешителната си награда, за загубата. Мисля, че ти беше достатъчно нали? – да, познаваше го прекалено добре, принципно в най – обикновена ситуация със сигурност би се заял с нея, само за да й върне опита за дразнене, но сега не беше сигурна дали наистина ще го направи.
-Така, сега нека видим и да се върнем на момичето, значи не може да затваря мислите си? И нашия фукльо не може да й помогне сам? – пошегува се с него, преди да се върне обратно на леглото „Тъкмо бях решила, че си се справял перфектно без мен, е скъпи мисля, че имаш няколко пукнатини за запълване.”- допълни тя в мислите му, разбирате ли беше й забавно, обичаше когато се шегуваше с него, а той много добре би трябвало да знае, че не говореше сериозно.
-Добре, ще й помогна, но ти ще помогнеш на мен. – каза по- сериозно тя, но все още с усмивка на лицето.
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by John Young Wed Jan 15, 2014 12:57 pm

Засмя се при думите й. Може би беше права. Той винаги спасяваше момичета... Особено след нея. Винаги,а нито една не бе спечелила вниманието му така,както тази малка мис. Той се беше влюбил в нея още,когато я откри. Толкова отдавна... Искаше я въпреки,че знаеше как това нежно създание, не е създадено за него. Изобщо не беше създадено за същество като него... Не. Цвете,което Янг нямаше право да откъсне, а бе сторил именно това. Може би най-хубавото и същевременно,най-лошото нещо което бе сторил. Той сам се беше обрекъл на това да страда сега и в бъдеще... Беше го направил в деня в който я целуна, и доста преди това.. Когато... Шест години. Толкова време бе минало,когато сам си беше теглил куршума и бе превърнал живота си в ад... Но нямаше да мисли за това. Не трябваше. Той я погледна сериозно и се подсмихна.
-Всъщност няма да ти откажа да ми доведеш една от тези.. Особено русата... Ммм.-той затвори очи и повигна вежди имитирайки физиономия на удоволствие. Кара идеално знаеше,че той не си пада по руси момичета. Никак не ги харесваше. Бяха му много.. Изнежен. Кожата им бе толкова бяла и... АКо не бе бяла бе... Ягх.Като Ирен.. Руса,дребна... С розови бузи и сини очи. Не по неговия вкус. Когато устните на Кара се докоснаха задразнещо кратко време до неговите той простена. Искаше истинска,дълга,страсна целувка.. А получаваша залъгалка. Изчаквайки разсейването й той се телепортира върху нея. Тялото му притисна нейното към леглото и той повдигна вежди.
-Наистина ли? Мисля, че се псравих много добре. Още един ден работ ас нея и ще мога направо да си я взема за жена... А и знаеш че мен ме бива повече вбойните изкуства и... Ами Телепортацията...-той докосна устни до нейните едвам,едвам и ги отмести,като ги прокара по врата й. От ключицата й,нагоре към ухото, Спря там и прошепна.
-А съм сигурен,че знаеш в кое още ме бива.-той захапа леко доланат част на ухото й и вдигна устни към нейните. Вгледа се в очите й и точно преди да я целуне се телепортира обратно по гръб на леглото,а очите му наблюдаваха филма. Джон се пресегна към чипса и го отвори. Бръкна вътре и се замисли за „Просто въздух” имаше нещо такова с тези чипсове. Той поднесе към устните си едно кръгче и погледна към Кара. Усмихна се и отново се загледа в телевизора.
-Ами ти... Как се справи без мен? През отминалите дни?- наистина го интересуваше... Не му се искаше да знае дали пак е станало нещо... Все пак тя му бе казала.... Разказала.. Колко вярваше на думите й бе друг въпрос... Но все пак искаше да разбере какво е правила... А и... Сети се за това,че й се е искало да се предаде на Ултра. Кожата на врата му настръхна. Господи.. Ами ако го беше сторила?
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by - Cara Coburn. Wed Jan 15, 2014 1:48 pm

Тялото й изтръпна от близостта му, именно от онази близост която толкова много й липсваше, онази която сякаш преди няколко дни беше толкова далечна... Русокоси, значи.. можеше и да си помисли, дали да не му намери една русокоска, пък тогава да го види какво щеше да прави, може би дори щеше да остане да погледа..
-Караш ме да се замислям, дали пък да не ти доведа една русокоска, а след това просто да седя отстрани и да погледам.. – подсмихна се сама на думите си, който звучаха толкова глупаво и детинско, но точно сега не й пукаше как звучи, не и пред него. Пред него можеше да бъде напълно себе си...повдигна едната си вежда като скочи от леглото и застана пред телевизора слагайки ръцете си на талията във формата на „Ф
- О скъпи, значи вече и за жена си решил да я взимаш.. жалко, а аз си мислех, че не можеш да докоснеш друга.. да явно няколко дена отсъствие са способни да променят това.. – пошегува се отново с него, не вижте, тя наистина не говореше сериозно, нищо в момента от това, което казваше не беше сериозно и си мислеше да си остане такова. „О в какво още си добър, Джон..явно съм пропуснала, точно това” -подразни го още малко, преди отново да седне на леглото и отново да се върне, два дена назад.. Какво бе правила, ами затваряше мислите си за всички, не си правеше труда да им отговаря, обвиняваше се, от леглото, заставаше на прозореца и после обратно. Мислеше си за Ултра..
Кара въздъхна лекичко, като облиза устните си и затвори за миг очи, мислеше си, че бяха приключили тази тема, но явно не..Кара се обърна към него, и облизвайки устни слагайки ръка на бузата му, просто отключи спомените си за него.
-Гледай и слушай – прошепна тя, като просто започна да му показва всичко, което се бе случило, как се бе чувствала, какво бе мислела, как се бе скарала със Стефан. Всичко.
Мислех, обвинявах се и се само съжалявах.. не излизах от хотела, седя в стаята и какви ли не мисли минаваха през главата ми.. Толкова се бях отчаяла, че съм те загубила, че действително не намирах смисъл, за какво и да е било.. Мислех, че не заслужавах Стефан да ме спаси от Ултра, че ще е най – добре да ида там и да ги накарам да подтиснат способностите ми или да ме убият, защото просто нищо нямаше смисъл, имаше само една тъмнина, която старателно искаше да ме погълне... Скарах се със Стефан, казах му, да седи настрана от мен...
Когато свърши просто отдръпна ръката си от него и си въздъхна, е сега нищо от това, не беше само на думи, вече го бе и видял, надяваше се, че ще се опита да й се довери, защото действително не бе правила нищо, с което да го нарани отново..
скам да направиш нещо за мен, Джон.. искам да ми помогнеш начин да подтисна това свързване със Стефан... не го искам..
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by John Young Wed Jan 15, 2014 5:17 pm

Като цяло Джон изобщо не искаше да чува спомените и мислите й. Не искаше тя да му ги показва. Предпочиташе да пропусне това.НО естествено Кара нямаше как да не му го покаже. Винаги е била такава... Беше решила още от както влезе, ч еще го удостой с тези спомени и щеше да го направи рано или късно. Той се остави на спомените й,като слушаше думите й внимателно. Виждаше Стефан.... Болката му, може би за момчето имаше някакво бъдеще с Зоуи.. Глупости. Надали омаше нещо подобно. Но щеше да е добра опция.
Все пак тя бе най-близкото нещо до Кара, което можеше да има Стефан.. Така че. Той потрепери,когато спомените спряха да го заливат и поклати глава.
-Как можа дори да си помислиш да отидеш там? Да се откажеш от силите си,само зщаото сме се скарали? Кара... Това е лудост дори за най-лудия човек.. Ти не си такава, а и по дяволите..-той се свъси. Как можеше да й хрумне подобно нещо? Дори да беше дошъл края на света... Пак не беше най-умното нещо,което можеше да направи.Той се изправи до седнало положение и стисна раменете й.
-Как щях да понеса мисълта за това... Те можеха да те убият,да... Те превърнат в празна черупка... Щях да ги убия.. Нямаше да оставя един ако ти го бяха причинили..-защото тогава нямаше да се обърне към Стефан или Джедакая,щеше да действа сам и да бъде ако трябва камикадзе... Изобщо не му пукаше. Щеше да умре за добра кауза. Но стига мисли за умиране. Нямаше нужда да мисли подобни неща. Той отново поклати глава при следващите й думи. Той отлично знаеше това въпреки,че до сега не бе свързан с някой така.
-Кара.. Знаеш,че не става така... А наистина не искам да убивам втори Избран... А после ако се появи и трети? Ще трябва да убия и брат му... Накрая и майка му и току виж и Джедакая... Няма смисъл. Вие имате връзка,която е в полза на утрешните хора. Той е нашият вътрешен човек,така че.-той я придърпа в скута си.Ръцете му се разходиха по гърба й и той докосна устни до нейните. Отърквайки тялото й в своето отново я преобърна под себе си и прошепна.
-Обичам те.. И знаеш ли... Ще го превъзмогна... Тази връзка,която имаш с него....Той  е част от теб, аз също. –устните му застанаха срещу нейните и той прокара пръсти по тялото й.
-Само че мен... Знаеш,че ме бива в някой неща и съм сигурен,че е доста повече отколкото него.-подсмихна се радвайки се на възрастовата разлика между тях,а също и на опита и устните му се впиха в нейните. Тази целувка бе по-дълбока и страстна от онези през последните две,а може би три седмици. В целувката му се усещаше гняв, любов и... Общо взето всички познати и непознати усещание и емоций. Най-много бе едно.. Това, че искаше да й покаже какво би могла да загуби ако се върне или по-точно ако отиде при.. Избрания. Естествено Джон не можеше да се мери с хлапето по сила... Освен за телепортацията... Но всичко останало бе в негов плюс.. Поне се надяваше да е така. Устните му се отделиха от нейните и той се подсмихна.
-Хайде да догледаме филма.. Изгарям си да видя какво ще стане с блондинката.-и въпреки че не му се искаше да се дръпва от нея той се просна по гръб на леглото и наблюдавйаки с периферното си зрение започна да се отпуска.
"Господи какво да правя?" женски глас проехтя в главата му и той моментално погледна към Кара.
-С кое?-попита на глас и се усмихна.-Кара сериозно.. Недей да подтискаш връзката си със Стефан.. Тя е част от теб като силите ти аз наистина..
"Загубена съм,напълно загубена... Ще ме убият,какво направих"
-Джон се изправи и погледна към Кара. Какво по дяволите? Той никога не усещаше еволюиралите.. Никога. Имаше нещо там като помен за усещане, но не и нещо.. Истинско,като това.
-Кара... Ти ли се базикаш с мозъка ми? Сериозно.. Не е забавно..-той вдигна ръка готов да продължи да говори и сякаш образи се появиха пред очите му. По дяволите?!
-Усещаш ли това?-попита и се хвана за гглавата. -Усещаш ли я?
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by - Cara Coburn. Wed Jan 15, 2014 6:19 pm

Не беше за вярване, как можеше да разпали всичко в нея за секунди, просто ей така от нищото искаше просто да бъде с него и нищо нямаше да промени този факт. Макар и че беше трудно, Кара нямаше да се предаде, нямаше и да предаде отново него.
-Обичам те – прошепна му тя обратно, като извъртя очи, когато се отдалечи от нея, в действителност не искаше искаше го близо до себе си в момента. Не искаше отново да е далече от него чувстваше се сама? Да точно това беше описанието .. Как можеше да опише Джон? Сякаш се бе вплел във вените й като отрова, сякаш се беше разлял по цялото й тяло, имаше точно отрова в живота сси. Не не я разбирайте погрешно не казваше нищо лошо с това, напротив казваше го в обратния смисъл. А Кара.. тя се бе държала точно като лошо момиче с него и не трябваше да прави никакви грешки или да стъпва на криво отново, защото не искаше да го изгуби, това напълно щеше да я съсипе и това, че си бе помислила да иде при Ултра наистина щеше да се случи, без дори и да се замисли..
-Повече не казвай, че не сме един за друг, че трябва да се разделим и няма за какво да ида при Ултра –заяви му тя, като не се шегуваше с думите, просто му го казваше ясно и директно, нещо което преди му спестяваше, е поне за някой неща, но сега.. сега нямаше да го направи.. Преглътна леко, когато онова усещане започна, но в началото не чуваше думите на Джон, а само на момичето...
За миг дори се издразни, защо винаги така ставаше. Винаги когато искаха да са сами или да се усамотят и нещо или някой ги прекъсваше.. Но тогава чу и думите на Джон, в мига в който беше решила да му каже, че е усетила еволюиращ, той я изпревари...
-Как така го усети, Джон – изправи се рязко и поглеждайки го.. в същност точно в този момент, Кара се замисли, че единствено когато някой е свързан с друг телепатията му се изостря, а това я накара да потръпне, но се опита да замълчи.. поне за сега.. дори не го показа.. – Ясно е, че трябва да идем при Тим.. – каза му тя, като единственото което направи е да го погледне и да се телепортира в залата... „Ръсел, мисля че е време да си дойдеш в къщи” каза му Кара, като изчака Джон да дойде.
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by John Young Wed Jan 15, 2014 6:36 pm

Джон не бе от еволюиралите които подскачаха т радост като нещо при тях се е подобрило.. Това не го радваше,а го притесняваше. Той изобщо не разбираше какво става.. Не можеше да разбере,но продължаваше да чува мислите й пределно ясно в главата си. Бързо обу ботуште си и се телепортира в компютърната зала. Погали лицето на Кара и заговори.
-Тим.. има ли след от нов еволюирал.
-Всъщност преди малко засякох подобно движение в покрайнините. –Джон потръпна,когато отново чу думите й „Боже,Боже.. Какво е това? Какво правя?” Сякаш той самият се притесни. Нейното притеснение го караше да потърква длани в дънките си. Не беше нормално. А и по дяволите имаше усещане,че може да я намери без помощта на Тим. Обърна се към Кара убеден, че нещо не е наред.
-Аз...Нещо...-не можеше да го каже на глас,защото не го приемаше... Чувстваше се странно. Очите му обходиха лицето на Кара и той прошепна.
-Знам къде е тя... Усещам я... И е уплашена.. Кар... Нещо не е наред.- и не защото си вуобразяваше, а защото наистина не беше наред. Той се еб свързал с чисто нова еволюирала. Близка телепортация привлече вниманието му.
-Квоо става хораа...- гласът на Ръсел прекъсна и Джон се обърна към него,за да стане свидетел на.. Дебилизъм. Наистина ли? Той повдигна вежда. Ръсел бе с увит около врата си шал на Милан,а върху бузите му имаше червени нарисувани ленти. Джон се ухили въпреки притеснението си. Очарователно.
-Сериозно? Милан?
-Ейй,не ме съди. Нямах голям избор,а и феновете черпеха.-Ръсел плесна с ръце и погледн акъм Кара.-Какво пак сгафи Джон? Сериозно? Момко,нямаме за два часа,а ти вече пак си се скарал с нея... Деца... Моля ви,ако секса е проблем.. Ще ви дам няколко съвета.-Джон поклати глава и погледна към екрана.
-Усетих..Усетихме нова еволюирала. В покрайнините е и е уплашена.. Много при това...-гласът на Джон заглъхна,а Ръсел местеше очите си от лицето на Кара към неговото. „Ясно задник...” чу в съзнанието си и видя как Ръсел се приближава.
-Добре Джони момчето ми.. Отиди и доведи новото момиче. –Янг погледна към Кара и преглътна. Не знаеше дали е редно той да отива, но ако бе това което си мислеше.. Е по-дяволите... Това щеше да суложни нещата между него и Кара. Много. Той сведе поглед към пода и се намрщи. Точно сега ли му трябваше? След толкова много време през което можеше да се свърже с някой трябваше да е точно сега? Когато се сдобриха.. Но поне сега знаеше какво изпитва тя.... И въпреки,че той не бе видял момичето. Сякаш бе привързан.
„Изрод,аз съм изрод” чу думите на еволюиралата в съзнанието си и името й изникна пред очите му
-Никол..-прошепна и без да се осъзнава се телепортира точно зад нея.
-Не си изрод.-каза и се огледа преди да погледне момичето. Брюнетка на около седемнадесет, зелени очи и кожа,като праскова. Беше наистина хубава.
-Мога да ти помогна, знам през какво преминаваш и...-момичето поклати глава и затича. Ясно.. Щяха да играят по трудния начин. Мамка му. Той се телепортира отново пред нея и тя се удари в гърдите му „Кара,Кара ела...” въпреки,че може би знаеше какво да й каже... Той не можеше да се справи сам.
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by - Cara Coburn. Wed Jan 15, 2014 7:02 pm

Ами сега какво? Какво трябваше да направи сега, спомни си думите на Джон от по – рано тази вечер, спомни си как й казваше, че той не е обвързан как тя със Стефан.. и сякаш беше предизвикал съдбата, сега.. сега и той беше обвързан, а тя.. тя не знаеше как трябва да реагира на това. Чуваше думите й, чуваше всичко, усещаше как се чувства момичето, но бе сигурна и че Джон я усеща, повече от колкото трябва. А кога.. а когато се телепортира едно раздразнение полази кожата й..
-Как така усетихте, Кара? – попита я Ръсел, а тя. Тя не искаше да си признае, но кога бяха имали тайни от него? Все пак това беше Ръсел, понякога вярно им помагаше когато се караха, все едно го бяха превърнали в терапевта във връзката им.Кара въздъхна и поклати глава преди да прехапе устната си.
-Току що, Джон се свърза с еволюираща.. – затвори за миг очите си, чудеше се сега какво щеше да стане? Та за бога преди няма и час се бяха сдобрили.. сега какво? Тя щеше да иде при Стефан, а той да остане с това момиче? Това ли щеше да се случи? И докато седеше и се чудеше какво се случва, сякаш беше изгубила всичко само за няколко минути.. знаеше, че сега Джон щеше да се държи точно като нея, когато тя не потискаше обвързването си със Стефан.. знаеше го просто нямаше как да стане друго яче.. И докато мислеше.. докато всичко това я тормозеше.. докато я измъчваше вътрешно чу гласа му в главата си..
Не искаше.. нямаше да успее.. „Не знам дали ще успея, Джон.. не знам, дали ще мога ти се свързан с нея” – отвърна му тя, замислеше се дори дали да не прати Ръсел вместо нея, но знаеше, че дори той не можеше да говори с Еволюиращите както тя. Не знаеше дори защо Джон я вика, след като бе свързан с момичето, следователно би трябвало да е способен да я вразуми? Но нещо в нея се пречупи, не можеше да го остави.. нямаше да го остави.. и преди да се е замислила и да се е разубедила сама себе си се телепортира при тях. И я видя толкова близо до него.. на колко беше на 16? 17? Беше красива и Кара не можеше да го отрече, дори повече от това, може би бе дори прекрасна, а Джон.. Джон беше ценител на женската красота.. Преглътна едвам едвам, като се приближи и застана до Джон поглеждайки го за секунда, но сякаш не можеше да задържи погледа си.. погледна момичето и облиза устните си..
-Моля те чуй ни, не си изрод.. можем да ти помогнем, Никол? Нали така е името ти? Ние сме също като теб, просто при теб сега се проявяват силите си, знам че е страшно, знам какво си мислиш, всеки един от нас е преминал през това. Но можем да ти помогнем да го контролираш, Никол.- помагаше й, но в същото време я мразеше, мразеше я защото тя беше заплахата, която Джон виждаше в Стефан, сега тази заплаха виждаше Кара в Никол.
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by John Young Wed Jan 15, 2014 7:29 pm

Очите на Никол се разшириха,когато Кара се телепортира до тях. Тя сякаш пристъпи към Джон, а той... Той не се отдръпна. Беше готов да й предложи закрила. Той преглътна и кимна,когато Кара приключи.
-Аз... Аз мисля,че убих едно момиче. –промълви Ники и Янг моментално получии образа в главата си. Какво ставаше с него? Наистина ли бе обвързан с нея? Свързан? Емоционално и психически? Явно. Той сложи ръка над лакътя й и прошепна.
-Сигурен съм, че не си.. Нашият вид не може да убива по принцип,а и ти само си я запратила в дървото. Спокойно.-той се усмихна и погледна към Кара. „Благодаря ти,че дойде.. Аз не мога да се справям с тези.. Ситуации. Не знам какво да кажа. Имам чувството,че трябва да приемат нещата спокойно” той се усмихна и видя нещо в очите й. Пламък,който му бе толкова позна. Не можеше да се сети от къде. Не знаеше защо.. Познаваше го до болка,но.. Не можеше да фокусира мислите си. Той се обърна към Никол и заговори в мислите й
„Аз се казвам Джон, това е Кара... Ела с нас и ще ти помогнем да се справиш с това.” Той я гледаше в очите,а момичето също не откъсваше поглед от него. Тя кимна и прошепна.
-Няма да ме оставиш,нали?- Господи тя бе наистна изплашена.. Изплашена от себе си,точно както той бе уплашен,когато бе убил за пръв път. Стисна несъзнателно ръката й и кимна с глава.
-Разбира се. Хайде. –той погледна към Кара и отново й прати мислите си „Убежището.” Телепортира се и наистина,наистина не осъзнаваше какво става. Момичето се притисна в него,когато краката им стъпиха в компютърната зала и Джон се усмихна.
-Спокойно... Тук си в безопасност.-тя кимна с глава и го пусна,а Ръсел заговори зад тях.
-Не думай.. Кралицата на модата?-Никол се обърна към него и повдигна едната си вежда,която бе перфектно изваяна.
-Какво искаш да кажеш с това?-попита тя,а Ръсел сви рамене.
-Освен,че си.. Модел? А също и участваш в реклами за „Искате брилянтна усвмика,като моята? Използвайте денталинкс.”-той намигна и момичето се засмя,руменина заля бузите й и Дон също се усмихна. Той седна на един от столовете и скръсти ръце пред гърдите си.
-Така... Знаеш ли каква сии какво става?-попита,като вече знаеше отговора. Тя поклати глава,а перфектната й черна коса се люна зад гърба й.
-Мислех,че полудявам.. Първоначално просто се събуждах на различни места.. Най-често на шезлонга в къщата на съседите ни... Която определено бе доста далечко от нашата... След това гласовете и днес... Жизел ме ядоса.. Говореше ми за бала за Свети Валентин и видях в съзнанието й.. Беше си взела моята рокля... Същата рокля,която исках аз.. И в следващият момент...-тя замълча,а мислите й бяха толкова ясни,че нямаше как да не бъдат чути „След това се оказа,че ще отиде с Тони О’Нийл.. А той щеше да покани мен” Джон се усмихна,а тя го погледна леко изчервена.
-Не знам какво става... Но когато я запратих в дървото и тя.. Помислих,че е мъртва и избягах. Не исках да я нараня..
-Жива е.. Спокойно... Но определено няма да отиде с Тони О’Нийл на бала.-Янг се засмя и момичето отново се изчерви. Тя кимна и той заговори.
-Никол.. Ти си момиче.. Част от „Утрешните хора” ние сме генно по-добре развити от обикновенните хомосапиенс. Ти си на следващото ниво и си по-добра във всички отношения... Имаш три дарби: Телепатия,Телекинеза и телепортация. Естествено не всичките са толкова добре развити при теб.. Съдейки по връзката,която усещаш между нас ис като мен.. Силата ти е в телепортацията и телекинезата. –той замълча и я погледна. Когато каза връзка видя как очите й блеснаха и тя прехапа устни.
-Но.. Хубавото свършва до тук... Нашият вид е подложен на гонение.. Буквално. Грпировка,хора наричащи себе си „Ултра” ни преследва, опитват се да ни убият или по-лошо.. Да отнемат силите ни. След като вече знаеш коя си.. Имаш само два избора... Да останеш при нас и да загърбиш миналият си живот или да си тръгнеш и да не споменаваш пред никой за това... Но напуснеш ли,оставаш сама.
-Но нали каза, че сме свързани.- този въпрос буквално повали Джон... Да бяха свързани,но...
-Това е наш проблем. Не може да се замесват и останалите... –той се изправи и се доближи до нея.- Никол... Какво ще решиш? Тук ще получиш сигурност и подслон.. Ще ти помогнем да развиеш дарбите си и ще имаш истинско семейство.-зелените й очи сякаш го изпиваха. Тя може би дори не се поколеба и прошепна в мислите си „Оставам”. Той се усмихна и се отдръпна от нея.
-Кара ще ти помогне за телепатичните способности.. Мен не ме бива,аз мога да съм ти в полза само за телепортацията.. Ръсел е по на ти с телекинезата, но и аз мога д ати помогна с това.- той потърси с поглед Кара,а вътрешно сякаш се чувстваше.. Цял?
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by - Cara Coburn. Wed Jan 15, 2014 7:45 pm

Сякаш беше забравил да си сложи стена, видя как се държеше с нея, видя как й говореше, чу кога й каза, че са свързани.. И всичко това, сякаш я поваляше, сякаш й показваше, точно това, което Джон чувстваше, когато тя беше близко до Стефан, чувстваше болка. Болеше я само докато го гледаше така близо до нея..Прехапа устни когато той се телепортира заедно с нея и чу думите му в главата си.. не можеше, нямаше да успее. Не искаше, не беше колкото до това, дали ще успее, колкото до това, че не искаше да помогне точно на това момиче, а нямаше да издържи секунда преди да я е предизвикала, ако беше там, когато Джон беше близо до нея.
Съжалявам, не мога Джон. Знам, че с Ръсел, ще се справите” - сякаш прошепна в главата му, дори не беше сигурна, че щеше да я чуе, защото усещаше колко заплетени бяха мислите му, до толкова, че дори бариерата не бе вдигнал.. Кара преглътна когато се телепортира в хотела, сякаш това беше станало нейното лично убежище, сякаш там се чувстваше най – защитена в момента, но нямаше да успее да се върне там. Да окей, държеше се детски, но сега наистина разбираше как се чувстваше той, даже не знаеше, как изобщо е успявал да седи в една стая, когато Стефан е бил там.. защото явно тя не бе толкова силна емоционално колкото беше той, за да издържи това напрежение, това което виждаше в очите на момичето, как притискаше тялото си в това на Джон. И сякаш всяка една от тези картини, се сбиваха и набиваха в главата й, повтаряха се, сякаш за да я дразнят все повече и повече, за да я нараняват.
Е не е като да не си го заслужаваше, какво наказваха ли я? Джон не я бе наказал достатъчно ли? Когато си мислеше, че ще го загуби ли, за да я накажат и така?Знаеше и, че той не толкова силен с телепатията, за да може да потиска това обвързване както тя правеше със Стефан, но сякаш не само Джон бе свалил бариерата си, нейната бариера също бе свалена, нямаше я просто се бе оставила, сякаш в момента не се интересуваше, кой може да проникне в мислите й, защото тя самата се чувстваше ужасно объркана, ужасно болезненото чувство, сякаш я разкъсваше от вътре, просто седеше и гледаше през прозореца и не искаше нищо.. точно когато си мислеше, че всичко се е наредило, се бе съсипало дори още повече.
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by John Young Fri Jan 17, 2014 7:50 pm

Защо трябваше да преживяват всичко това..ОТНОВО? Мамка му. Защо не можеха да са шибана,нормална двойка с нормални пибани проблеми,като Кой ще плати шибаната вода?!
-Джон нещо те тревожи?
-Млъквай Тим.-нареди Джон и се телепортира в стаята на Кара.
-Бях при Джедакая... Помоли го да премахне свързването.. Инжектира ме с нещо и това шибано нещо в момента ми причинява дяволско главоболие... Н се върнахх защото не можех... Той...-Джон замълча и я видя. Свита на земята. Никога не я е мразел.. Вижте мразеше себе си за всички неща които бе сторил.. Но нея? Не.. Той простена и се приближи до момичето си. Въпреки главоболието и ненависта му към тях двамата. Никол, свързването и всичко я прегърна и я вдигна от земята. Занесе я на леглото и остана до нея докато не се успокойха сълзите й. Искаше да умре. Толкова жестоко го болеше... Искаше да поспи да си почине... Но той не бе правил нищо? Просто се телепортира два пъти... Тъпо свързване. Тъпи дарби и глупости. Всичко бе тъпо и шибано и искаше да чупи да блъска и да хапе дори... Представете си.. Джон захапал Кара и я размята насам,натам... Яко,а? Добре де.. Нека сме сериозни.. Няма да я хапе.. Малко само. Спирам,спирам.
Той помилва лицето й и въздъхна. Какво ставаше с него? Защо всичко това ставаше именно с него?
Янг се отпусна на леглото и затвори очи в опит да си почине. Не искаше да говори,,нито да мисли. Искаше да се зазида някъде.. В някой бункер.. Да тече вода,да има само легло и храна и може би телевизия... О да, това щеше да е почивка. Без драми,без лъжи.. Почивка. Но за него нямаше почивка. Не и на този етап. Преглъщайки Янг се поизправи и потърка лице. Когато бе при Джедакая не го болеше така.. А тогава дори тренираше способностите си! Какво беше тогава? Той простена. Не вярваше копелето да го е излъгало.. Беше сигурен, че не е.. Съответно. Нещо с него не бе наред. Нещо се объркваше. Използваше изцяло силите си? И тогава ги изпозлваше... Емоцийте влияеха на случилото се? Опитваше се да се излекува? Каквото ид а бе. Трябваше да прекъсне бързо, защото ако продължеше щеше да побърка Янг...
-Недей да плачеш Кара. Всичко е наред.-прошепна и подпря лакти на коленете с, след което зарови лице в шепите си и започна да диша и да издиша.. Като родилка по време на раждане... Добре де лиспваше „Пфу,пфу” но все пак. Дишай,издишай.. Подобно на онова. Напълно.
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by - Cara Coburn. Fri Jan 17, 2014 8:30 pm

Не изглеждаше добре, не беше добре, виждаше го... просто не беше.. Как бе могъл да го направи? Наистина ли го бе направил? Защо по дяволите се бе доверил да него? Кара затовори очи и се надигна изтривайки следите от сълзи по тях. Сложи ръка на рамото му и прехапа устните си. Като покалати глава, не беше наред.. не можеше да бъде след като го болеше толкова много ..
-Джон, не е на ред.. защо го направи...не трябваше да му се доверяваш.. не знаеш какво ти е направил. Не знаеш какво може да е това, което ти е бил. – чувстваше се още по – виновна, сега наистина вече се чувстваше още по- зле. Бе го направил заради нейната шибана ревност и само и единствено тя беше виновна за това, не беше виновна Никол, не беше виновен Ръсел.. Никой от тях освен нея... освен това, което тя бе наговорила в пристъпа си на яд... не можеше да повярва, не искаше да го повярва. Щеше просто щеше да отиде при Джедакая и да разбере какво точно му беше причинил... Морган все още бе при тях, можеше да я използва за това. Можеше да я използва за всичко, само за да го накара да проговори..
з съм виновна.. само и единствено аз, Джон.. няма оправдание или извинение, за това което направих, за това което ти причиних... чувствам се така сякаш отново те предадох, защо? Заради ревност... не трябваше да ме слушаш, аз съм пълна глупачка! – заяви тя, ставайки от леглото, и започна да шари нагоре надолу по стаята и сега какво? Сега наистина какво трябваше да се случи? Какво щеше да се случи... Тя беше виновна и го знаеше, знаеше, че абсолютно нищо не можеше да я оправдае, беше напълно наясно с това... Беше напълно наясно с това, което трябваше да се случи..
Но той никога нямаше да й даде да иде при Ултра, нямаше да й го позволи и тя го знаеше перфектно, дори повече от идеално.
Преглътна едвам едвам, като се спря и се вгледа в него, дишането му, начина по който се повдигаха гърдите му.. Господи какво го бе накарала да стори. Сякаш не онзи нещастник, ами тя самата му го бе причинила. ...
-Джон? Защо си с мен? Погледни до къде стигнахме. Погледни какво ти причиних, защо се върна? Как изобщо можеш да седиш в една стая с мен, след всичко това? Знам, че съм виновна, за това което чувстваш сега, защото ако не бях аз.. ако не бе онази шибана ревност, сега нямаше да си в това положение.
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by John Young Fri Jan 17, 2014 9:21 pm

Той я слушаше и.. О, по дяволите.  Джон никога, никога не бе повишал глас на Кара... Винаги се бе старал да е спокоен, уравновесен.. Но в момента.
-Кара, за Бога.. Просто млъкни. Искам да млъкнеш. Направих го за нас, за да няма повече въпроси от типа на „Защо си с мен?” защото те обичам. Обичам теб! Теб и тъпата ти ревност, малоумното ти поведение, налитането ти на бой на всеки които не харесваш. Теб! Стига ми задава тъпи въпроси. Защо не можеш да спреш да се самосъжаляваш? Защо? Знаеш, че така или иначе винаги излизаш светица! Каквото и да става, винаги тичам при теб като попарен. Престани вече. Престани, престани да се самосъжаляваш, престани с глупавите си детински мисли, с глупавото „Аз съм виновна” окей.. Виновна си! Но не ти ме накара да потърся Джедакая! Аз отидох сам. Това бе моето шибано,проклето решение! Така че.... Моля те в името ако щеш на вагината ти. Моля те спри и се опитай да ми помогнеш с твойте телепато магически способности,защото след секунда или главата ми ще избухне и всичко ще стане в кръв и мозък или сам ще си я отрежа.-той дори не се осъзна, че бе казал всичко това. Не знаеше защо така го боли и в следващия момент в мислите му изскочи онова, което бе прочел преди малко в компютърния кабинет „Замаяност, главоболие. Ако свързването е достатъчно силно, организмът се опитва да изгради имунитет и да се излекува.”... По дяволите този шибан имунитет, Сега ли щеше да се лекува? Тъпо тяло, тъп отганизъм. Всичко го дразнеше. Бе  като бременна жена в петия месец,загоряла за секс,гладна, искаща цигара и на всичкото отгоре скарана със съпруга или гаджето си.. Като добавим и болките и дискомфорта. Перфектно нов био организъм.. Способен да те убие с поглед. Джон си пое дълбоко въздух. Трябваше да се успокой. Всичко щеше да се нареди. Бавно си поемаше въздух през носа и издишаше през устата. Трябваше да се отпусне. Да не мисли за нищо. Искаше спокойствие. Само това. Той простена,когато вълната от вина го заля.
-Съжалявам... Наистина. Просто... Имам нужда от помощта ти, дори само за един масаж... Искам да поспя... –той преглътна и вдигна глава към нея. Очите му бяха почервенели. Устните му сякаш се напукваха,а кожата му бе посивяла. Да.. Идеално. Нека стане по-зле.. Направо да отиде да си даде размерите, че да му направят кофчег... Стига Янг, стегни се.
Залитайки блондинът се изправи и се приближи до Кара. Уви ръце около талията й и въпреки желанието си да припадне докосна устни до нейните.
-Кога ще разбереш, че не мога да ти се сърдя? Не мога да те мразя или виня...? Кога ще разбереш, че значиш всичко за мен?
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by - Cara Coburn. Fri Jan 17, 2014 10:03 pm

Кара го погледна и просто остана напълно зяпнала срещу му. Не можеше да повярва, никога ама никога не й бе повишавал тон, дори не знаеше какво му бе прищракало. За премига на парцали срещу него, но действително започваше все повече да се притеснява за състоянието му. Кара просто леко го подбутна и го накара да легне на леглото. Кадо седна леко до него и се наведе докосвайки устните си до неговите. А след това просто се вгледа в очите му.
-Джон, освободи съзнанието си – помоли го, тя като се опита да проникне в съзнанието му, да определено я беше свалил. Сякаш се опитваше да намери онова нещо, което го тормозеше, да го потисне, поне за малко. Да се опита да изгради бариера там, за да го отдалечи, сякаш затъпяваше болката му. Изграждаше бариера на мястото й, за да я спре да се разпространява из цялото му съзнание и накрая наистина да не му пръсне главата. Но сякаш това източваше силите й. Виждате ли, колкото й силна да беше телепатията й, тя можеше да прегради болката му временно, нямаше да я задържи за дълго, но поне следващите няколко часа щеше да бъде спокоен и да си почине. Може би след това отново щеше да я изгражда и така на няколко часа, докато не измислеха какво да правят или докато не спре само. .. ами ако не спреше? Не знаеше наистина тогава какво щяха да правят. Кара сякаш бе използвала цялата си енергия само за да изгради тази малка преграда в която да задържи за малко опустошителната му болка.
-Знаеш ли какво не сме правили отдавна? – попита го тя, а сякаш не дочака отговора му, наистина си бе позволявала това от доста отдавна, в същност никога не стигаха до това защото или прекалено много бързаха или и тя не знаеше защо. Момичето му се усмихна, а в очите й сякаш блеснаха едни странни пламъци, сви колената си пред него, като пръстите й запъплиха по гърдите му и надолу, докато не стигнаха катарамата на колана му, бавно и плавно разкопчавайки го, после се плъзнаха старателно по копчето и ципа на панталоните му, преди да ги дръпне за да ги свлече по бедрата му, палеца и показалеца й минаха по ръба на боксерките му потръпвайки го, а секунди по късно закачиха главичка на пениса му. Да определено имаше нужда да направи това.. сякаш беше важно за самата нея да го направи. Пръстите й хванаха ръба на боксерките му, преди да последват панталона му, а пръстите й обхвана достойнството му между тях, започвайки да отлепват кожата му, мърдайки дланта си нагоре надолу по него.
-Доста от отдавна .. – прошепна тя, пред да наведе глава обръщайки косата си на една страна през рамото си, а устните й се сключиха около пениса му, като го поеха между себе си, езичето й се заигра с главичката му преди устните й да се спуснат надолу по него третирайки го точно все едно беше току що купен сладолед от магазина, езика й се спускаше след устните й обрабовайки го, а ръката й минаве преди тях, поемаше го колкото можеше навътре, в същото време на моменти само го дразнеше и обратното..
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by John Young Fri Jan 17, 2014 10:45 pm

Простена от удоволствие, когато болката в съзнанието му бе притъпена. Той усети как сякаш животът се връща в него, в тялото му. Изви глава назад в леглото и затвори очи. Потърка лицето си,а думите  го изумиха. Какво не бяха правили отдавна? Когато дланите й минаха по гърдите му той се усмихна. Възбудата моментално се породи в тялото му. Всъщност Джон очакваше тя.. Ами да го възседне и.. Ами да правят секс. Но това.. Когао застана пред него. Господи. Джон винаги бе обичал свирките на Кара. Не само защото беше магьосница, а защото го даряваше с това удоволствие.. Адски рядко и в повечето случай, когато бе решена по милият начин да получи това, което иска.
Янг изви главата си назад и една въздишка заседна в гърлото му. Ръката му нежно помилва косата й и той сведе глава надолу към нея. Поглеждайки я как го поема между устните си, миглите й галещи бузите й. Той вплете пръстите на едната си ръка в косата й и повдигна тялото си към нея. Съвсем неволна реакция на това,което тя правеше с него. Господи.. Трябваше по-често да го прави. Наистина. Обожаваше усещането. Устните й, ръката й. Сякаш потъваше в океан от удоволствия. Той прехапа устните си, всичко в него се разтичаше. Всичко гореше. Задържайки галвата й на едно място той бавно, отново несъзнателно започна да се движи в нея.. Устните й..  Отново беше в нея, така че.
Осъзнавайки,че е на път да свърши и колко Кара мразеше това... Той спря и дръпна лицето й нагоре към себе си. Задържайки ръката й върху него прошепна измежду целувките.
-Недей да спираш.- той отново впи устни в нейните. Тазът му продължаваше да се повдига под допира й. Движеше се нагоре и надолу,търкаше се и сам си доставяше удоволствие.. Докато буквално се възползваше от нейната ръка. НО мамка му... Да го удари гръм,ако в момента мислеше за това. Всъщност в момента всяка една мисъл в главата му бе „Господи, да!” той освобождаваше напрежението от тялото си, търсеше покоя си. Когато екстаза се разля напълно по него. Във всяка частичка от тялото му той изви глава назад,а спазмите го разтърсиха. Буквално свършваше като някой девствен хлапак... Върху ръката й и върху коремът си. Очарователно,наистина. Но и това бе нещо за което не му пукаше. Всъщност малко го бе яд, защото му се искаше да свърши в устата й, но... Ех любов, любов. Беше готов да жертва собственото си удоволствие и желание, за да не й е неприятно на нея. Джон усети как цялото му същество се отпука и той отвори лениво очи поглеждайки я.
-Благодаря ти.. Адски много.


Last edited by John Young on Sat Jan 18, 2014 8:30 am; edited 1 time in total
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by - Cara Coburn. Fri Jan 17, 2014 11:32 pm

Кара му се усмихна и нежно докосна устни до неговите. Отдръпна ръката си от него, вътрешно се замисляше, защо наистина не му доставяше това удоволствие по – често? Може би по – простата причина, че действително случайте, в който му се случваше бяха за да му се извини за нещо или по – скоро за да получи своето? Не, не беше абсолютно сигурна, защо точно се случваше. Но знаеше, че му доставя удоволствие, а колкото по- рядко го правеше, толкова по –голямо желание имаше той, когато това се случваше. Кара се подсмихна леко на мислите си и поклати глава. Точно в този момент, не се притесняваше за случилото се, не мислеше за Никол, нито за свързването, което Джон беше прекъснал.. не в момента, мислеше само за това, какво удоволствие му бе донесла. Радваше се на това. Момичето се усмихна отново и пак докосна устните си до неговите.
-Хайде сега си почини, преди отново да те е повалило главоболието, а тогава.. е пак ще направя стена поне за няколко часа. – прошепна тя срещу усните му, като стана от леглото и изми ръцете си на мивката намираща се в банята. Взе пакетчето с мокри кърпи и отиде до него, като избърса тялото му, а след това се върна изхвърляйки кърпичките. В действителност след преградата, която бе изградила се чувстваше наистина слаба психически, бе сигурна, че в момента дори и да имаше някъде разхождащ се еволюирал нямаше да го усети със сигурност.
Върна се в стаята и отвори шкафа с дрехи, извади една тениска, да една от тениските на Джон, нека отучним, Кара обичаше да спи с неговите тениски, а по – случайност в нейния имаше няколко.. Подсмихна се на мислите си и съблече дрехите си обличайки тениската му. След това просто легна до него на леглото, където той вече бе започнал да се унася, е със сигурност въпреки, че й крещя днес отново й бе казал, че я обича.. защо тогава при всяка пречка се съмняваше в това.. не искаше повече, не трябваше..
Обърна се и помилва лицето му, като се загледа в него, очите й го обхождаха, а сега вече знаеше колко много й бе липсвал, колко много му бе липсвала топлината му и просто вечерите, в който заспиваше просто до него, без нищо. Облегна глава на рамото му и преметна ръка през тялото му, подръпвайки с другата одеалото върху телата им.
Искаше и тя самата да почине, след това което бе направила... съзнанието й имаше нужда преди отново да направи преграда не само за нейното ами и за неговото.. Но не съжаляваше по никакъв начин, че го бе направила и отново щеше да го направи стига главоболието му да изчезнеше. Кара притвори очите си, а съня от изтощението бавно я поглъщаше, за пръв път от две седмици на сам, щеше да спи спокойно. Той беше тук и това беше най – важното..щяха да преодолеят всичко заедно, само това искаше...
Обичам те... но знаеш, че това е малко с което мога да изразя чувствата си.” – прошепна му тя в мислите, преди тотално да се отнесе в съня си. Цветни картини от срещата й за пръв път с Джон я заляха, както и чувствата, които бе изпитала тогава..
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by John Young Sat Jan 18, 2014 10:49 am

Унесе се в безпаметен сън почти моментално. Главоболието го бе изтощило до краен предел. Докато спеше нямаше никакви картини в главата му, беше пълна тъмница.. Тишина, която го успокояваше. Той се радваше на това... Обичаше тишината. Но естествено не всичко трае вечно. Събуди се от острата болка. Жестока болка. Той отвори очи и видя Кара. Беше сгушена в него. Спеше, а той.. Е той не можеше да спи повече.Потърквайки лицето си Джон се измъкна от леглото и се облече.Погледна към нея и се усмихна преди отново да се телепортира. Отново до уличният телефон в ценъра на Ню Йорк. Пъхна монета и набра номера на Джедакая. Имайки в предвид късният час не очакваше отговор, но имаше някаква надежда. След третото позвъняване, получи отговора. Съненият глас на Джед го накара да се усмихне.
-Имаш ли нещо против болките?-попита направо и изчака.
-Болки? Джон?
-Да болки Джедакая, жестоко главоболие... Сещаш се, цепи ме главата.
-Тялото ти изгражда имунитет?
-Да, да... Прочетох за това. Трябва ми още една инжекция.
-Ела до нас...-Джон се телепортира моментално във всекидневната и разпери ръц.
-У вас съм.- извика и след минута Джедакая се дотътри по пижама и с рошава коса. Огледа го и отиде в ккухнята. Отвори хладилника и секунда по-късно му даде няколко от ампулите.
-Няма за какво да ми благодариш. Как е Морган?
-Идеално....-Джон кимна и се телепортира обратно в убежището. Влизайки в медицинското крило започна да рови за спринцовка. Всички спяха итишината този път не му допадаше.. А също и болката. Сякаш някой отново режеше черепа му. Той простена и намери една спринцовка и игла. Отдъхна си и започна да приготвя течноста. Имаше лошото чувство, че ще го хванат. Надяваше се да не го хванат. Приближавайки се с готовата инжекция до огледалото той изви врата си и се загледа в отражението си...Ами ако станеше наркоман? Не с наркотици,а с прекъсващи връзката серуми? Страхотно. Той погледна към посивяващата си кожа. Нямаше да го мисли. Заби иглата във врата си и изчака да започене болката.. Която естествено не се забави.. Но поне две седмици щеше да е наред. Всичко щеше да е наред. Той се преви на две надявайки се да не събуди никой. Махна иглата от врата си и я хвърли на земята. Стисна зъби,а едната му ръка хвана здраво ръба на масата пред него.
Искаше да вика, да вика и да не спре. Кокалчетата на ръцете му побеляха,а зъбите му сякаш се пилеха един в друг от напрежението.
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by - Cara Coburn. Sat Jan 18, 2014 4:57 pm

Кара се събуди, не знаеше защо или какво я бе накарало да го направи, но нещо не беше на ред, забеляза че Джон не беше в леглото, а определено не беше сутрин, поне като погледна часовника беше прекалено рано за ставане. Не знаеше какво трябваше да се прави сега или къде беше той, но знаеше, че се е субидил не особенно приятно поне предполагаше, че вина за буденето му имаше главоболието . Кара стана от леглото, като се замисли отново, каква вина имаше тя за това, което си бе причинил. Искаше да разбере къде е отишъл, а предполагаше че това главоболие определено нямаше да му мине с аналгин или аулин..
Прехапа устни телепортирайки се в общата  стая, като се огледа, а беше толкова тихо, явно действително всички спяха, мина през компютърната зала, но не го намери там, не знаше какво да си мисли. От залата се телепортира в неговата стая, но и там не го откри, е къде можеше да отиде? Минаваше по коридорите, мислейки си какви ли не неща, ами ако главоболието му бе станало още по – лошо, ами ако му беше станало нещо? Притеснението минаваше по тялото й, сякаш искаше да стигне до сърцето й, настанявайки се до вината която изпитваше за случилото се, самата тя не знаеше какво трябваше да направи, защо просто не помогнеше на имунитета да се изгради, да пробие и да му мине? Имаше една част от нея, която я мразеше заради собствените си мисли, мразеше я защото си бе помислила, да помогне дефакто на свързването му да се появи отново. Но тогава какъв смиъсл щеше да има цялата болка която понасяше сега, само за да го потисне.
Знаеше, че го бе направил заради нея, просто бе абсолютно обедена, но сам бе взел това решение, да иде и да иска лек ... не го бе накарала тя или в същност бе , дори и да казваше, че сам е взел решението, Кара знаеше, че тя го бе подтикнала към това решение, не някой друг, а именно тя. Дори и да казваше, че не е така... Притвори за миг очи продължавайки по коридорите чу шум от лечебницата, като се запъти на там и застана на врата видя захвърлената спринцовка на земята и очите й се разшириха, какво по дяволите беше направил? Защо го беше направил..
Не изглеждаше никак ама никак добре, приближи се бавно до него а ръката й застана на рамото му.
-Какво си направил, Джон – попита го тя тихичко, а секунда по – късно просто го телепортира обратно в стаята като го сложи да седне на леглото?
Какво си би?? – попита го тя отново, а притеснението й струеше от леглото
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by John Young Sat Jan 18, 2014 7:56 pm

Толкова силна бе болката му,че не се осъзнаваше. Той простена усещайки леглото под себе си и затвори очи.
-Серума...-каза думата със заекване и усещаше как трепери. Миналият път как се бе справил с това? Джедакая му бе дал нещо.. Нещо за успокоение... Какво му бе дал? Тупаник в главата? Не.. Беше си припаднал доброволно. Той простена и хвана ръката на Кара.
-Не искам да ме гледаш така... Моля те..-зъбите му започваха д атракат от студ. И въпреки, че се чувстваше като убит.. Пак.. Пак не искаше тя да го вижда така. Беше слаб и жалък и... Изобщо не искаше някой да се навърта около него в момент като този. Нямаше сил да гледа хората около него, дори Кара.
-Просто ме остави.. Моля те. Всъщност не. Аз ще..-той се изправи с дяволски усилия и тръгна към вратата. Виеше му се свят, всеки мускул в тялото му бе изопнат, но той излезе от стаята й и тръгна към своята. Намираща се точно две крачки в страни от нейната и тогава съвсем енволно.. Дори не знаеше как се телепортира в дома на Джедакая. Заставайки пребледнял пред вратата в спалнята той припадна. Защо търсеше помощ от този човек? Защо просто не бе останал при Кара? Може би още й се сърдеше? Може би... Не искаше наистина тя да го вижда слаб? Коеот и да беше, когато отвори очите си няколко часа по-късно се чувстваше като нов човек.
-Трябва да спреш да се появяваш така Джон... Няма да мога да ти помагам още дълго... Разбери го. Скоро ще ме усетят.. Изчезват неща от службата, тръгвам си от работа....- Джедакая го погледна и скръсти ръце пред гърдите си като замълча.
-Как си?
-Искам да знам нещо.... Никол боли ли я?
-Никол?
-Момичето с което съм.... Бях свързан.
-Не... Мисля, че не... Не съм сигурен.. Защо се отказа от свързването Джон? Не спирам да се питам.
Янг се изправи и потърка лице. Простена от напрежението и се подсмихна.
-Любов... Знаеш как е.
-Нима милата ти приятелка ти причини това?
-Не тя! Аз го направих....
-Защо? Не е понесла това да си с друга?
-Не те засяга....- Джонс тана от леглото и погледна към Джед, кимна с глава за благодарност и се телепортира обратно в убежището. По-точно направо при Кара.
-Съжалявам... Не знам как го направих, проато се озовах там.. Дори не съм сигурен дали съзнателно го направих или не... Наистина.
Колко жалка картинка. Отново се извиняваше.. Въпреки че нямаше за какво.. Освен, че сигурно й бе изкарал акъла. Той се приближи до нея и я прегърна. Поне нямаше да я тормози в близкото бъдеще с проблемите в съзнанието си...
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by - Cara Coburn. Sat Jan 18, 2014 8:21 pm

Малко по – късно вечерта тя отиде до стаята му, но него отново го нямаше, нямаше го.. беше сигурна къде е отишъл.. Но защо продължаваше да търси помощ му, защо продължаваше да ходи при него? Можеше да му помогне, и тя можеше... защо си беше бил тъпия серум, а просто не я бе оставил да му помогне? Беше му ядосана и го чакаше да се върне, за да си поговорят. Но виждате ли той не се появи, нито първия, нито втория, нито на третия ден, а тялото й малко по – малко започваше да се изпълва с притеснения. И как да не? Все пак това беше Джедакая, можеше да е направил всичко с него. Кара беше готова да хване Морган за ръката и да иде у тях и да я убие, каквото й да й костваше, ако не й върнеше Джон.
-Кара? Нещо? – попита я Ръсел влизайки в стаята й, а тя се обърна към него оставяйки дрехите в гардероба.
-Нищо, сякаш е потънал в дън земя, отново не ми отговаря. Не знам какво да правя вече.
-Ще се върне спокойно, знаеш че винаги се връща.
-Знам. Но се притеснявам. – отвърна му тя, като го погледна за секунда. А той й се усмихна окуражително и изчезна. Кара поклати глава, разбира се Ръсел, ако не се забавляваше с дарбите си толкова често, кой щеше да го прави. Въздъхна леко, потърка нервно лицето си, върза косата си на опашка.
Просто седеше и се чудеше наистина какво да направи, чудеше се къде да го търси, говореше му, но той не й отговаряше. Не можеше, просто не можеше.Седеше в стаята си, гледаше през прозореца, като вече действително не знаеше какво да направи, как да го направи и защо...Кара се стресна когато чу гласа му, зад себе си, оставаше само да подскочи като уплашена и това вече щеше да е върха на сладоледа... Поклати глава и се отдръпна оглеждайки го, изглеждаше съвсем наред, но това не означаваше, че щеше да им е лесно.
-Защо, Джон? Защо след като знаеш, че мога да затъпя болката.. Не трябваше да го правиш, не трябваше отново да ходиш при него.. И аз и ти, знаем, че не е особено мъдро решение, да ходиш при него толкова често.. – каза му тя, приковавайки светлите си очи в неговите карайки го да задържи погледа си на нея,...
-И пак изобщо не трябваше да го правиш, още първия път. Знаеш ли, че те нямаше три дена, Джон? Вече се чудих какво ти е направил... как да те измъквам от там... не знаеш на какво ме подлагаш, всеки божи път, в който изчезнеш.
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Can i call it home? Empty Re: Can i call it home?

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Page 1 of 2 1, 2  Next

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum