След три дни; [-Darien & Robin.]

First topic message reminder :

Черното ѝ отиваше. Никога не би го признала, ако не се бе наложило да облече тази къса рокля с дантелени гръб и ръкави. Седеше на първия ред от бели разтегателни столове и мислеше за дрехите си, защото нямаше силите да мисли за нещо друго. Усещаше приятното парливо чувство на алкохол, разливащ се по вените ѝ наравно с кръвта. Едва ли би задържала това каменно изражение, ако не бе обърнала поне половин бутилка водка по-рано през деня. Всъщност точно с това се събуди… Кафето бе просто, за да замаскира спиртния дъх, както и ментовата паста или дъвките с дъх на ягода и пъпеш.
През цялото време на церемонията погледът ѝ бе забит в тъмната кутия с известно съдържание. Известно доколкото знаеше, че там се намира брат ѝ, за когото бе обещала да се грижи и впоследствие заряза това обещание сред собственото си самосъжаление. Робин определено не бе психически подготвена за всички отговорности, които живота ѝ стовари, и явно бе време на съдбата да се появи на сцената, за да я засипе с множество последици, последвали от нейните грешки, та да се кали психиката ѝ.
- Идиот! Кретен! – виковете звучаха гротескно на траурния фон. Това не бяха думи, които при трезв разум би изрекла толкова високо пред портите на някоя гробище, нито пък би налетяла на момче с умерено телосложение и два пъти колкото нейните килограми, но пък тя не бе напълно трезва. – Животно!
Хората наблюдаваха с ужас сцената без да взимат участие. Постепенно някои се опитаха да ги разделят, но като че ли повече целяха да я отделят от него преди търпението му да се изчерпа и да ѝ посегне.
- Добре съм. – каза, когато успяха да я отделят и колата потегли. – Добре съм!
Този път повиши тон и вдигна ръце, за да покаже, че наистина се владее. Владееше се само привидно и при първа възможност запрати няколко особено цветущи фрази по името на изчезналия и изрита едно камъче от пътя си без да се интересува как ще го понесат обувките ѝ.

Бавно се разтапяше в ръцете му. Въздухът все по-трудно достигаше до дробовете ѝ и намираше пътя си обратно навън. Съвсем скоро Робин нямаше да е в състояние да говори без да накъсва изреченията, нито пък да въздържа онази тихи първи стонове, които се натрупваха в гърлото ѝ. Все още го приемаше за странно да чете мислите му в този момент. Обикновено прогонваше както своите, така и чуждите, но в момента нямаше сили да се пребори със способностите си. Донякъде дори им се наслаждаваше в този момент. Онова, което споделяше с нея Дариен определено ѝ харесваше и караше да се усмихва, въпреки че през повечето време устните ѝ бяха покрити от неговите или се докосваха до кожата му. Мислите и думите му ѝ действаха като мотиватор и я караха да го желае повече отколкото някога бе желала нещо или някого през живота си.
- Знам… - прошепна в отговор, когато за момент се отдръпна леко, за да срещне погледа му. – И аз. Повече отколкото и двамата можем да си представим.
Всъщност не бе сигурна дали бе така, но имаше ли значение? Обеща си, че няма повече да се връща към подобни мисли. Робин се измести леко, така че да може да се отпусне назад върху дивана, но без да нарушава близостта им. Изпитваше особена нужда да усеща кожата му до своята, както и особена непоносимост към плата, към който посегна веднага, щом имаше възможност да го достигне и отмести на някъде.. Сама не вярваше колко силно го желае, за което обаче подсказваха редица фактори. Харесваше и начина, по който ръцете му и най-вече устните му я белязваха. Робин обви крака около кръста му, с чиято помощ избута долнище му надолу, когато вече не можеше да го стигне с ръце. Когато чу глухото тупване, за момент притаи дъх и отново срещна погледа му като че ли за секунда се разколеба, но вече бе твърде късно да се откаже, защото тялото ѝ искаше да получи своето и единственото съмнение идваше от това дали бе правилно да продължи да чете мислите му или бе крайно време да спре.

Над „това“ Робин не се замисли. Нямаше сили да се замисли и да опита да разбере за какво говореше той, а и не искаше. Вниманието ѝ бе насочено към онези откъси от намеренията или по-скоро желанията си, които Дариен сподели с нея и които я караха да прехапва нервно устни при всеки спомен за тях, а те определено трудно щяха да напуснат главата ѝ. Колкото повече мислеше за тях, толкова повече тя желаеше същото.
Робин изстена, когато той проникна в нея, а мускулите ѝ както бяха отпуснати, така и се стегнаха около члена му. Не бе сигурна дали не го направи и малко по-рано, когато прехвърляше сцените през ума си отново и отново. Те определено бяха достатъчни, за да я доведат до ръба без да се налага Дариен дори да я докосва.
- Нима? Не изглеждаше така. – успя да каже с бегла усмивка, но напълно разбираше думите му. Тя също се радваше, че го е срещнала, защото това бе много по-различно от мимолетните срещи по различни заведения, за които един такъв край бе нещо нормално. Съжаляваше единствено, че нямаше начин, по който да му предаде своите мисли. Понякога в такива моменти имаше нещо, които не звучаха добре.
Тъмнокосата изви гръб като котка и прилепи обратно тялото си към негово като по този начин можеше да усети и чуе отчетливо забързаните удари на сърцето си. Притисна устни към рамото му, за да заглуши поредния си стон. Не харесваше да бъде слабата, не харесваше, че се предаде толкова лесно и че му позволи да я въвлече в тази опасна игра, в която Робин просто губеше себе си, но и тя си бе виновна, защото продължи да следи мислите му.
- Искам.. Искам да бъда твоя цялата вечер! – заяви уверено, когато срещна погледа му преди да впие жадно устни в неговите и почти да забрави, че имаше нужда и да диша. С тези думи се предаде и бе готова да участва във всяка от споделите фантазии стига Дариен наистина да имаше желание да ги изпълни…

Всяка частица от тялото ѝ – стенанията ѝ, тялото ѝ, което се притискаше в неговото, позволявайки му да навлиза все по-надълбоко в нея, устните ѝ, които ставаха все по-настоятелни, гърдите ѝ, които при всяко докосваше с кожата му затвърждаваха колко силно го желаеше. И в действителност Робин получаваше точно това, което искаше. Не бе подготвена единствено за мислите му. Те винаги бяха последната капка, която я караше да се извива под него и да чувства, че не му отдава заслуженото. Движенията му вътре в нея я побъркваха, както и ръцете му, които се разхождаха по кожата ѝ и не се притесняваха да използват и известна доза грубост срещу нежната ѝ кожа. Искаше да извика, да извика името му и да продължи да го прави, докато не остане без глас, но вместо това просто заби нокти в гърба му и спусна ръцете си надолу като съвсем не целеше да го нарани. Направи го нежно и внимателно и единствената следа бяха няколко червени следи от натиска, които бързо изчезваха.
Мислите му бяха примамливи. Робин нямаше нищо против да бъде негова не само за вечерта, но не бе сигурна, че щеше да има сили за това. Колкото по-близо чувстваше появата на онова пърхащо чувство в стомаха си и разливането на дози адреналин в кръвта си, толкова по-приятно парализирана започваше да се чувства. Несъзнателно бе затреперила в ръцете му, споделяйки всяка една негова представа и имайки чувството, че точно в момента една от силите ѝ бе на път да я довърши. Изискваше се съвсем малко разум, за да осъзнае, че това всъщност беше душевния оргазъм, който вървеше с няколко стъпки пред истинския. Един приглушен вик се изтръгна от устните ѝ и за секунда най-образно Робин можеше да докаже, че човешкото тяло се състоеше от множество мускули, защото всяка нейна клетка и всеки мускул се напрегнаха, но след това се отпуснаха, точно както и тя се отпусна върху дивана, а като единствена следа от преживяното бе накъсаното ѝ дишане. Едва тогава отново срещна погледа му.

- Не помниш ли, че ти обещах цяла нощ? - прошепна в ухото му. Бе убедена, че може да пребори умората, пък и нямаше да се предаде преди да види подобна вълната от удоволствие да залее и него. Чувстваше се ужасно след този първи път, в който единствено тя се наслади. Но пък и Дариен играеше нечестно, възползвайки се от нейните способности. Тя също можеше да се възползва от тях в момента и да го предизвика за втори рунд, но предпочете да остане още няколко минути в ръцете му, докато не започна да усеща единствено умората. Нямаше да се предаде и да заспи точно сега. Достатъчно бе, че се предаде толкова лесно при първия път. Робин впи устни в неговите и когато се отдръпна се усмихба дяволито. Радваше, че разстоянието между дивана и колата бе малко, защото не съвсем убедена в силите си, но бе приятно изненадана, когато усети бронята под себе си точно както очакваше да се случи.
- Какво чакаш... Нали това искаше? - попита закачливо като се облегна назад. Припомни си за мислите му и топлината в тялото ѝ се завърна, карайки да тръпне в очакване.

Робин мразеше да се подчинява и въпреки че харесваше онази известна добра за контрол в такива ситуации, харесваше да прави нещата по свой начин. Отдавна бе доказала, че не е от особени кротките във всяко отношение, но с Дариен се променяше до такава степен, че сама едва се познаваше. След думите му не изпита желание да се противопостави, а дори изпита едно непознато до момента желание да задоволи този му каприз.
Тя като цяло не бе свикнала с известната грубост, която той прояви. Отдаваше го на не особено големия брой връзки, с които бе стигала до подобни отношение, както и на факта, че с нея винаги подхождаха с известен страх все едно бе чуплива или просто те бяха прекалено слаби и несигурни в желанията си. Бе някак странно, че ѝ хареса. Харесаха ѝ не особено нежните движения вътре в нея и ефекта на изненадата при всяко следващо проникване, въпреки че вече би трябвало да го очаква и да е свикнала. Стоновете отново започнаха да се изливат от устните ѝ все едно не бяха замлъкнали дори за миг, но този път бяха някак по-сдържани. Робин опитваше да се контролира, да не позволи на мислите му да ѝ влияят до такава степен, че да се предаде лесно както първия път. Искаше не само тя да се наслади този момент. Не знаеше дали по принцип Дариен бе свикнал да задоволява докрай единствено жените, но не и себе си, но при нея винаги се бе получавало обратното, затова и не бе подготвена преди. Единственото въздействие, което мислите му сега имаха върху нея, бе, че я караха да го желае до полуда и да следва думите му като че бяха закон. По същия начин копнееше за повече от тези груби ласки.
- Моля те… - опита да каже всичко на един дъх, но не уцели подходящия момент, но пък не се доказа и с поемането на нова глътка въздух продължи. - Покажи ми колко точно мръсно можеш да играеш тази игра.

Опитваше да въздържа стоновете си, но при тези условия не бе възможно. Дори в момента да не споделяше мислите си с нея, Дариен знаеше как да я влуди просто с действията си. Робин го помоли за едно единствено нещо и го получи, но като че ли не бе особено подготвена за онова, което сама пожела. Не я притесняваше евентуалната болка, защото знаеше, че ще е толкова сладка, колкото и близостта им. Не бе необходимо Дариен да умее да чете мисли като нея, за да разбере какво минаваше в момента през главата ѝ. Тялото ѝ успешно изказваше всяка не дотам прилична мисъл, която се появяваше за момент в ума ѝ преди да изчезне. То се извиваше под неговото, а Робин не спираше да опитва да освободи ръцете си, но всъщност не го желаеше чак толкова много, щом правеше толкова нищожни опити. Харесваше ѝ да бъде зависима от него. Бе убедена, че това именно бе пътя и към неговата наслада на момента.
Всеки тласък я караше да се замисли колко нетипично място за подобна дейност в действителност бе капака на една кола, но дори това ѝ харесваше. Робин си падаше авантюрист и харесваше нестандартното и при възможност би повторила това преживяване по абсолютно същия начин, защото самата обстановка подтикваше към известна грубост. Не знаеше дали имаше кой да я чуе наоколо, но и не се притесняваше от това, когато този път не въздържа стоновете си и те преминаха в тихи викове на удоволствие. Кръвта във вените ѝ за пореден път закипя, но колкото и уверено да усещаше, че наближава към финала, Робин се ограничаваше до последно, позволявайки му да я настигне и заедно на прекрачат финалната права. Знаеше, че този път правеше нещата правилно, не гледаше единствено своето удоволствие, но когато срещнеше погледа му, знаеше, че и той се наслаждава на момента и то далеч повече отколкото преди.

За втори път се наслади на вълната от емоции, която я помете. Бе наясно с намеренията на Дариен, но не очакваше, че ще ги изпълни на мига. Тъкмо отпусна за момент тялото си, за да се наслади на отминаваща еуфория, когато почувства нежните му ласки на онова така деликатно и възбудено място от тялото си, че забрави за всичко и прехапа устни почти до кръв, за да не се издаде колко влудяващо ѝ действаха. Някъде между едното и другото успя да вкара няколко разумни мисли в главата си и едната от тях не пропусна да я осъди, че подхождаше твърде наивно и безразсъдно към ситуацията, забравяйки за каквито и да било предпазни мерки, но вече бе твърде късно да мисли или пък нямаше желание да го прави точно сега. Винаги имаше план Б, така че просто по-късно щеше да се придържа към него.
- Господи, Дариен! – позволи да си изстене, когато усети как езика му навлезе в нея. Самите му действия, факта, че след това я очакваше изненада, а и незатихналата страст от преди бяха достатъчни да я накарат отново да извие тяло. Горещи тръпки минаваха по гръбнака ѝ и под кожата ѝ, карайки я спуска ръцете си по тялото ѝ като ги задържаше най-вече върху гърдите си. Имаше нужда да задоволи всяка прищявка на тялото си и щом Дариен не бе в състояние да ѝ отдаде от нужното навсякъде, то тя можеше и сама. Достатъчни бяха движенията на езика му вътре в нея, които я караха да стене неудържимо и да усеща как отминаващия си оргазъм се застъпва с нов, който постепенно се зараждаше у нея. Ръцете ѝ преминаваха все по-грубо по кожата ѝ и понякога имаше чувството, че бе по-груба дори от него преди малко, но го правеше единствено, защото искаше да освободи всички онези емоции, които се натрупваха в нея. Накрая се предаде и изстена един последен път преди да се надигне леко и да го придърпа към устните си за една страстна целувка, при която езичета им заиграха отново.

Опитваше да разбере какво се върти в главата му, но имаше моменти, в които хората съзнателно или пък не заключваха съзнанието си. Робин не можеше да прочете мислите в главата му, ако Дариен не ѝ позволеше, а той определено имаше намерението да запази предстоящото в тайна. Затова и тя просто остана върху капака на колата, изгаряща от любопитство да разбере какво все още не бе научила за него. Не че можеше да каже, че го познава добре като изключим, че знаеше за мъртвата му съпруга. Съществената информация и все пак не достатъчна, че да каже, че го познава. Едва не подскочи, когато двигателят бе запален, но постепенно свикна и макар да не разбираше все още какво бе наумил, някак хареса вибрациите, които се предаваха от колата към тялото ѝ. Не успя да обмисли всичко, преди да се окаже.. арестувана?! В първия момент го прие за забавно, но съвсем скоро смехът ѝ затихна, когато почувства как внезапната загрубялост на „играта“ я възбуждаше почти колкото всяко премислено докосване от негова страна, с което я улови в капана си на два пъти.. Всъщност май бяха три.
- Не знаех, че красотата е тежко престъпление, детектив Фрей! – каза едва сдържайки усмивката си и извърна глава, колкото да срещне бегло погледа му. Искаше да му покаже интереса си към нестандартната му идея, както и желанието да разбере пълния план на тази изненада, защото това изглеждаше единствено като началото ѝ. – И не сте ли вие този, който трябва да го определи? Нали това правите – залавяте лошите и ги наказвате?
Едва познаваше себе си с тези думи. Предизвикваше го най-открито и то по един наистина мръснишки начин, на който не бе предполагала, че е способна, но явно човек никога не познаваше добре себе си, а и тя никога не бе предизвиквана да изкара наяве тази своя светлина. В същото време прозвучи толкова невинно с нейния глас…

А тя мислеше, че чрез мислите си е играл мръсно, но това си бе далеч по-подло. Никой никога не си бе позволявал да я измъчва по този начин… Робин го желаеше и всеки път, когато се надяваше, че ще получи това, което иска, Дариен се отдръпваше. Все едно знаеше, че това ще я подразни, защото определено знаеше, че ѝ въздействаше по толкова греховен начин. Дали сега не бе удобния момент, в който да приеме наистина невинно изражение и да започне с хилядите обещания да се поправи в бъдеще, който обикновено действаха в такива ситуации? Вече веднъж получи своето с молба, така че едва ли нещо я възпираше да го направи втори път…
- Моля ви, престанете с тези въпроси.. – дори не добави обръщението този път. Едва улучи дори уважителната форма. На върха на езика ѝ бе да изрече, „моля те“ и то в съвсем друга комбинация от думи. Тялото ѝ се напрягаше и отпускаше в очакване като с това едва доловимо трепваше отново и отново. Робин го желаеше и бе сигурна, че Дариен го знаеше и затова я подлагаше на този тормоз. Искаше да я влуди все едно така щеше да си заслужи новата доза удоволствие. В момента съжаляваше, че ръцете ѝ бяха закопчани, защото иначе би го придърпала към себе си, за да се почувства отново едно цяло заедно с него и честно казано не се интересуваше особено дали подобна мисъл се въртеше и из неговата глава. Вече не намираше нищо забавно в тази игра. Чувстваше се някак празна и незавършена, докато той изпитваше търпението ѝ.
- Желая те, това искаш да чуеш нали? Моля те, не ме измъчвай повече... – каза след минутно мълчание, надявайки се, че това бе достатъчно, за да го накара да престане с тези игри. – Обещавам да бъда едно наистина добро момиче и да следвам правилата.
Нямаше повече сили да се бори с това желание.

Разбира се, че бе негова. Само и единствено негова. Обеща му го от самото начало, но ѝ харесваше да го повтаря особено, когато Дариен я принуждаваше, а в замяна ѝ даваше онова, от което имаше нужда. Това бе една наистина тъмна и непозната част от нея, която я караше да се възбужда от болката, затова и викът ѝ се превърна в редица от сдържани стонове.
- Да.. – гласът ѝ се изгуби и Робин си пое нов глътка въздух, за да успее да изрече намислените думи. – Да, ще изпълнявам всичко и ще бъда само и единствено твоя. Просто не спирай да го правиш…
Не бе нужно да уточнява. Имаше само едно нещо, което я караше да забравя къде се намира и за всички останали подробности и което желаеше повече от всичко на света в момента, а тялото ѝ само говореше. То се наслаждаваше на всяко навлизане и не се интересуваше дали Дариен го правеше по нежен и груб начин. Студени и горещи тръпки я караха да потръпва, а кожата ѝ настръхваше от удоволствие. Самата тя се извиваше от такова, доколкото ѝ бе позволено.
- Какво желаеш? – почти прошепна накъсано, макар да бе наясно, че той изпитваше същата доза наслада от новото им сливане в едно. Гласът ѝ бе далеч по-дрезгав от преди и знаеше, че се дължи единствено на онова треперливо чувство в гърлото ѝ, което я затрудняваше със сдържането на стенанията и в един момент Робин просто ги отпусна на свобода. Отново не се интересуваше, че не бе от особено тихите и дискретните. Харесваше ѝ да доказва колко задоволена бе в момента, както и знаеше, че това бе последната капчица удоволствие, която щеше да я довърши и след това вероятно би проспала два дни, за да възвърне силите си.

Резките му движения в нея и начина, по който я дръпна към себе си, я накараха да изстене отново, по-силно, все едно бе разбрала какво се искаше от нея. Не бе нужно да опитва да прочете мислите му, нито пък Дариен да ги споделя с нея. Тя все едно просто усещаше какви бяха желанията му и изпитваше неописуемото желание да ги задоволи. Властното му държание я караше да потрепва от известна доза страх, защото никога не знаеше какво да очаква от негова страна, но до този момент всичко в крайна сметка представляваше нова доза адреналин по вените ѝ, предизвикващ я да му покаже колко много ѝ харесваше.
- Аз съм твоя… Твоя съм! – извика точно както той искаше. Можеше да го прошепне, дори щеше да е по-лесно, защото тогава нямаше да ѝ коства толкова усилия да потисне стоновете си, но все едно искаше да го докаже дори на самата себе си, че е негова и действително не си спомняше да се бе отдавала по толкова всеотдаен начин на друг.
Все по-често вдишваше и издишваше, както и стоновете ѝ бяха все по-кратки и накъсани, но нито веднъж не изгубиха силата си. Ако бе необходимо, дори би ги превърнала във викове, за да му покаже толкова задоволена е в момента и в същото време колко ненаситна бе за от това, което получаваше. Чувстваше се тялото си като една топка от напрежение, докато нарочно отказваше да се отпусне, а стените ѝ прилепваха към члена му и все едно тя просто не искаше да му позволи да се изплъзне назад, но в същото време се наслаждаваше на всеки нов тласък. Усещаше приближаването на края, толкова близо, а тя искаше да е все още далеч, за да се наслади по-дълго на този момент, но никой не я питаше за нейните желания, когато вълната от удоволствие и еуфория я заля за пореден път.

Да, беше. Робин все още усещаше приятни тръпки по тялото си, но не можеше да пропусне факта, че отново единствено тя се наслади на момента. Вече сериозно можеше да се запита дали не грешаха с всичко това. Когато го попита, Дариен изглеждаше искрен в намерението си да забрави миналото, но сякаш му бе трудно да се отпусне и да му позволи да се изпари от ума му. За момент дори се замисли дали докато бе с нея, той не си представяше тези моменти, прекарани в компанията на съпругата му, но рано или късно се досещаше, че това не бе тя, а една непозната, която срещна на улицата. Всъщност тя нямаше право да иска нещо повече от онова, което получаваше, защото бе негова за през нощта, на сутринта вероятно щеше да си тръгне, може би по негово желание, по-малко вероятно да е по желание и на двамата.
- Разбира се, че съм. Не вярваше ли на думите ми? – попита с усмивка преди да го целуне отново като по време на целувката се надигна леко и този път тя застана отгоре му. Искаше да повторят тези дребни игри, водещи до невероятна наслада в своя край отново и отново, но просто нямаше сили. Едва намери такива просто да се изправи след като бе усетила леглото под себе си, но бе някак зависима от него и неговите желания. Искаше поне малко да си отмъсти за тормоза, на който я подложи, но повече от това искаше да го види да се наслади колкото нея и тя имаше план. Предсказуем, но като че ли бе единственият начин да постигне своето. Принуди го на отпусне глава върху ръцете си преди да ги закопчее. Той точно това искаше и щеше да го получи, но все още не бе сигурна доколко би бил неин. Побърза да прогони тези мисли преди да ги бе забелязал и го направи като съвсем бегло се отърка в него. Отново пожела да го почувства в себе си, но беше егоистично желание. Онова, което искаше и трябваше да направи в момента бе да спусне устните си по врата му като продължи надолу, знаейки, че той вече се досещаше какво е намислила, но че това го влудяваше. Беше права, защото когато достигна до члена му, той просто изгаряше докосването на устните ѝ.