Robin.

robin coreen.

- Не! – извика, усещайки ръба на покрива под краката си. – Моля те!
Думите ѝ останах нечути и след минута тялото ѝ полетя, привлечено надолу от гравитацията. Робин сви очи в очакване на болката и смъртта…

Пет часа по-рано.
Танцовото студио бе празно. Силната музика заглуши влизането на двамата мъже. Робин бе перфекционист, който оставаше след тренировките, както и идваше половин час по-рано, за да загрее добре. Робин отдаваше всичко от себе си в танца. В крайна сметка това танцово студио бе нейният дом. Танцуваше от тригодишна. Майка ѝ я записа на балет и за известно време Робин следваше нейните стъпки преди да открие себе си. Робин бе добра във всеки стил. Пресъздаваше емоциите в лирическите танци, притежаваше нужната дързост при попа, умееше змийските движения в хип-хопа и не на последно място го правеше с грация. Караше всичко да изглежда лесно и за момент привлече дори вниманието на двамата непознати, докато се движеше от единия до другия край на студиото. Буйната ѝ руса коса се мяташе на всички страни като гривата на жребец, а тялото ѝ се извиваше съблазнително и примамваше всеки да се присъедини. В момента, в който музиката спря, тя също застина, а тюркоазеният ѝ поглед се впи в непознатите преди да се премести едва забележимо към широките прозорци.
- Не си го помисляй… - изцъка с език един от мъжете, пристъпвайки напред. В момента Робин се чувстваше като животно в клетка. Намираше се в капан и сърцето ѝ биеше като на малко птиче, а очите бяха влажни като на кошута. Нямаше представа кои са тези мъже и какво искаха от нея, но единствено най-лошото минаваше през ума ѝ. Съдейки по костюмите им, бяха хора, които разполагаха с власт, пари и ресурси. За разлика от брат си Алекс тя нямаше нищо общо с тези среди и единственото логично обяснение бе да търсят него.
Два часа по-рано.
Робин представляваше емоционална развалина в малката стая с кубични размери. Тесните пространства я подлудяваха. Косата ѝ бе по-разрошена от преди поради хилядите пъти, в които зарови пръсти в нея, докато за пореден път казваше, че не разбира за какво говорят двамата мъже пред нея. Питаха я за Алекс, но я питаха и за разни сили. Питаха я за някакво скривалище, за някакви хора, които не познаваше. Робин нямаше семейство – само тя и Алекс, който отсъстваше близо половин година вече, а тя трябваше да се грижи за него като по-голяма от двамата, но просто му позволи да се изплъзне от погледа ѝ.
- Момичето не знае нищо. – докладва един от мъжете, наблюдавайки записа на камерата и след това премести поглед към русокосия мъж в кабинета.
- Тогава нямаме полза от нея. – въздъхна след кратко мълчание той. Мъжът не зададе повече въпроси. Той знаеше, че не можеха да рискуват и тя да предупреди брат си като я пуснат, но пък и нямаше смисъл да я държат…