John's bedroom

by **John Young** Tue Jan 14, 2014 3:53 pm

Очите му се разходиха по лицето й. Какво можеше да направи? Нищо. За Бога.. Какво говореше и той. Обичаше я,но някак си изобщо не можеше и не искаше да е с нея. Как по дяволите да е с нея?! Той преглътна и потърка лицето си.
-Не.. Няма нужда да правиш нищо. Нали искаше да излезем? Може да отидем на кино.. Знам,че са излезли няколко нови филми.-той сви небрежно рамене и се мъчеше сячески.. От толкова много време,да не я докосва.. Целуваше я,прегръщаше я,но само когато се наложеше. Дори не му доставяше такова удоволствие като преди... Мразеше се,за това но какво.. Как да оправи нещата? Не искаше да си играят на Ще ти го върна,ще ми го върнеш... Не бяха деца на десет годинки.
Изправяйки се Джон пъхна ръце в якето си и се усмихна фалшиво... До сега я бе лъгал за много неща.. Наистина,не й бе споделил половината неща който тя искаше да знае.. Като изключим тези днес и през изминалите няколко дни.. Той в момента лъжеше.. Спомняше си какво бе казал Стеф преди да... Направи това,което направи но то не променяше факта за това което бе видял в очите на Кара... Тя не искаше да го изгуби и не беше само заради „връзката” която имаше между тях.. Тя имаше чувства... И както бе казала на него щеше да го излъже, за да е по-добре... Кое да е по-добре? Да са заедно,за да са добре еволюиралите. Не... Не можеше отново да лъже себе си,нея.. Всички.
-Виж... Кара-млъкна. Стига толкова скандали за днес.
-Ще взема пуканки и някакви дискове... Няма смисъл да излизаме ид а рискуваме.-а всъщност искаше да избяга и да не се върне. Щеше да оцелее навън много по-дълго от всички останали. Но това бе толкова различен въпрос. Поглеждайки за миг към Кара се телепортира до най-близката видеотека. Кой филм? Искаше нещо... Което да не изисква гушкане. Може би минимален контакт. Ако намереш енещо с хубави мъже... В такъв случай нямаше да й е до гушкане с него. Той се ухили при собствената си идея и влезе във видеотеката взе „Заветът” и сериалът „Спартак” на дискове и се телепортира до супермаркета. Плюса да си повече от човек. Взимайки кола и пуканки той се върна и хвърли нещата на леглото.
-Избери си. –Джон седна на дивана все така облечен и обут и потърка очите си. Какви глупости правеше.. И нормално. Първо бе реагирал спокойно. По-точно това на което го бяха научили го накара да реагира спокойно.. Беше спокоен и след като Кара не му даде да убие Стефан.. Но сега.. Е бавно избухваше.

by **- Cara Coburn.** Tue Jan 14, 2014 4:21 pm

Наистина ли мислеше да й минава с тези номера? Филм, пуканки и глупости, седящ на дивана и правещ се, че не съществува, наистина ли беше толкова трудно? Не им стигаше цял ден караници, но сега и това... още един.. Защо ли? Защото той се опитваше всячески да я пренебрегва с държанието си. А тя мразеше това...Искаше й се просто да стане и да излезне действително от стаята и да не се върне, но знаеше, че така... така нищо нямаше да оправят. А отношенията им щяха да станат още по – зле, дори и да приключат, колко прекрасно нали? Да може би за някой като вас. Но въпреки, чувствата, който усещаше да има към Стефан, тя бе избрала а Джон, мъжа който действително обича, този който й бе помогнал да се приема такава каквато е, да обича сама себе си и собствения си вид. Уважаваше го повече от самата себе си. Да беше допуснала грешка, да бе му изневерила, но така ли се преодоляваха нещата? Като не говориха за тях.
-Няма да гледаме, Джон.. нищо няма да гледаме.Не мога да разбера какво си мислиш, но познавам държанието ти... а това определено не е държание ала „Ние можем да преодолеем всичко заедно” – заяви му тя, като застана пред него и скръсти ръце, определено нямаше да се разберат лесно, сигурно можеше да мине много време, преди да се подобрят отношенията им, но нали трябваше да говорят за проблемите си...
-Защо не се опиташ да бъдеш за миг нормален и действително да говорим като нормална двойка, а не да си ровим из главите, опитвайки се да разберем какво по дяволите се случва.. И не смей отново да ми излизаш с номера „Ние не сме нормална двойка, Кара.” – заяви му тя, все още опитвайки се да сдържа добрия тон, въпреки че със сигурност новата доза ирония и караница щяха да бъдат неизбежни.. мразеше всичко това, мразеше цялата тази глупост с криенето.. но все пак малко или много се чудеше дали той не криеше още нещо от нея..
-Забелязваш ли какво правиш? Отново криеш какво мислиш от мен, отново изграждаш стена, която скрива мислите ти и не ми позволяваш да проникна..

by **John Young** Tue Jan 14, 2014 4:50 pm

Вдигна поглед към нея и се усмихна.
-Искаш да си в съзнанието ми? Наистина ли го искаш? Добре. Хайде
Заповядай!-изсъска на ум и започна да й представя всяка една картина от последните няколко дни. Как се бе дърпала от него след като се върна с Ръсел,как му се бе заяла,когато й бе казал,че я обича. Как винаги гледаше Стефан, как го бе предизвикала за да отидат на онзи купон.. На който отново бяха поканени от Стефан и последният случай. Онзи ден,когато „Ще го съживя”... Погледа й,болката когато той не се събуждаше.
-Това ли искаш да чуеш и да видиш Кара? Да видиш колко ме боли? Мамка му обичам те, но не мога. –той запрати една от седящите на близо чаши в стената и затвори очи. Не можеше,не искаше да се кара повече с нея.
-Не мога.. Не мога Кара.. Всеки ден мислядали просто да не си тръгна и да те оставя със Свети Стефан... Да ви води,да ви спасява... А и за какво съмв и аз? Все пак съм предател,лъжец... Измамник. Аз съм агент на Ултра,какво е моето място ук?Дори да не съм убил Ричард се опитах... –той млъкна и потърка лицето си. Искаше да си тръгне. Искаше да не живее вече тук. Не можеше. Не знаеше кой е правилният път,а този по който бе тръгнал му се струваше като повече от грешен. Преглъщайки той се усмихна и отново затвори всичките си чувства дълбоко в себе си. Те само пречеха.. Трябваше да стане като Макрейн... Просто да убива. Еволюирали,деца,жени.. Който и да е.. Просто да убива и да си жиивее живота. Той не можеше да води нормален живот.. Нито като човек,нито като еволюирал.. Не можеше д аизбяга от себе си и от това,че душата му умираше малко,по малко всеки път...
-Кара аз не съм достатъчно добър за теб,а и не виждам смисъл да се боря... Наистина не виждам смисъл. Той иска да сме заедно.. Супер нека сме заедно защото свети Стефан ни е дал разрешението си. Нали е Избраният..Аз съм нищо и никой. –само един човек можеше да изпитва нещо към него и това бе Джедакая... Колкото и да се мразеха те бяха странен вид семейство... Спаси го... Е да щеше и да го убие,но това бе друг въпрос.. Джон за малко да направи главата му на пихтия,ако не бе... Станал по.. Слаб? Не... Просто приемаше Джедакая като единственият човек,който знаеше всичко хубаво и лошо за него и пак не го гледаше като изрод.Той погледна към Кара и поклати глава.
-Утрешните хора могат и без мен... –той се телепортира във всекидневната и погледна към хората там... Сега какво? Да избяга? О,да искаше да избяга. Не искаше да води тези глупави разговори. И щеше да отиде в тъпия хотел и да си вземе стая,като нормален човек... Мястото вече не бе тяхно, но точно това бе плюсът.. Нямаше защо да страда там.

by **- Cara Coburn.** Tue Jan 14, 2014 5:15 pm

Заболя я от това, което видя... не искаше той да се чувства по – този начин.. не искаше това.. Нямаше да му позволи да си тръгне, нямаше да позволи да зареже всичко, за което се бе старал, дори и да бе направил всичко онова, тя знаеше че той бе избягал от Ултра защото не искаше да убива, не искаше да е това, в което го бяха превърнали.. Искаше просто всичко да дойде на мястото си.
„Наистина ли ще направиш това Джон, наистина ли мислиш, че с нас е свършено?” попита го тя когато я остави в стаята, а броени минути мислейки си какво да направи, как да го спре, тя се телепортира след него. Заставайки до него, а със сигурност това бе привлекло погледите на всички.
-Знаете ли с Джон взехме решение, така де аз взех решение.. тръгвам си, няма да остана тук, за да съсипвам това, което Джон е направил до сега, за всички нас... – започна тя като прехапа устната си, като преглътна леко и притвори за миг очи и въздъхна..
– Аз предадох Джон, а ако аз съм тук, той иска да си тръгне, за това предпочитам аз да си тръгна пред това, той да съсипе всичко, което е постигнал.- продължи тя. Като се обърна към него и се опита да се усмихне.
-Не се опитвайте да ме търсите и стой далеч от главата ми и не се предавай! - предопреди го тя преди да се телепортира в съседната хотелска стая, на онази тяхната, която вече не бе тяхна. Нямаше да се върне. Нямаше да му позволи да се прави на голям глупак, да страдаше вътрешно. А тя не искаше повече да страда щеше да седи настрана от него и от Стефан. Искаше й се да спаси така наречената им връзка, която имаха, искаше да седи далеч от Стефан, да не го гледа ... а просто да е до Джон, да му даде всичко, което можеше.. Не можеше да иде и да каже на Стефан да спре да се появява при Утрешните, за да бъде тя щастлива с Джон? Не можеше да го направи, не можеше да го причини на тях. Преглътна леко и се загледа, през прозореца... Какво ли беше да бъдеш наистина нормален? Да не се криеш под земята, да нямаш сили... да определено след като се махна от под земята, сега нямаше и да се опитва да използва силите си вече..
Но най – болеше от начина, по който се беше отнесла с него, не искаше да е така.... не трябваше да допуска тази грешка.. Обичаше го, сериозно и наистина тя го обичаше, но щом го болеше да го гледа, щеше да е далеч от него

by **John Young** Tue Jan 14, 2014 5:57 pm

Стоеше като цапнат смокър парцал.. Ясно,значи щеше да играе така. Той изпсува след като тя се телепортира и се обърна към всички. Ръсел повдигна вежди и се засмя.
-Какво става между вас двамата?
-Нищо-троснато отвърна Джони се телепортира в стаята си.
„Кара!КАРА не прави глупости върни се,ще се разберем” крещеше мислено към нея,но тя не отговаряше. Очарователно. От тялото му сякаш избухна кълбо силов щит който мина през всички стъклени неща в стаята и ги разби на парченца. Той зарови лице в шепите си. Знаеше къде да я търси,но нямаше... Нямаше да си направи труда да я търси сега. Щеше да й даде време... Да се успокой... А и той знаеше кой ще й помогне.
„Стефан.... Намери Кара и я върни обратно тук!” изпрати мислите си направо в съзнанието на момчето и седна на дивана.
-Няма да ни напуснеш наистина,нали?-гласът на Ръсел звучеше някак притеснено. Янг се обърна към него и стисна зъби.
-... Как ще ви напусна? Просто се скарахме. Това е,всичко ще се нареди.
-А.. Добре,понеже ако отиваш някъде идвам с теб.-Ръсел пусна тежката си раница на пода и се ухили,а Джон поклати глава. Нямаше да ги остави... Но нямаше и да остане тук,ако Кара я нямаше. Той я бе намерил,тя бе негова отговорност.. Пък нека бъде с друг...

by Sponsored content

John's bedroom

John's bedroom

Re: John's bedroom

Re: John's bedroom

Re: John's bedroom

Re: John's bedroom

Re: John's bedroom

Re: John's bedroom