Tomorrow People
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Хотел 4 сезона EZxKVDE
↳ Добре дошли!
!
Хотел 4 сезона Vd5Gyku▶Вие сте влезнали като:
Log in

I forgot my password

Хотел 4 сезона INhxvfC▶Най-ново:
Хотел 4 сезона Pyrh8MP▶Top poster:
Хотел 4 сезона KTeTdGJ▶The Staff

Хотел 4 сезона

5 posters

Go down

Хотел 4 сезона Empty Хотел 4 сезона

Post by John Young Mon Jan 13, 2014 6:10 pm

Хотел 4 сезона 4seasons
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by Stephen Jameson. Tue Jan 14, 2014 6:34 pm

Мислите в главата му определено не бяха на Кара,той се сепна когато гласът на Джон грубо му заповяда. Вдигна очи към Астрид и се прокашля.
-Само секунда.-момичето кимна с глава и зарови очи отново в учебника по алгебра. Стефан се затвори в банята и се опита да се свърже с Джон... Нямаше отговор.. Опитът му да се свърже с кара бе с още по-голям неуспех.Той потърка лицето си. Не можеше сега да се занимава с това... Искаше да я намери и да говори с нея... А вероятно и нещо друго,но... Не можеше пак да зареже Астрид. Той се върна в стаята и се усмихна.
-Всичко наред ли е?-попита момичето,а той кимна.
-Идеално.
-Някой те.. Извика? Още не съм свикнала-засмя се тя и той се усмихна клатейки глава.
-Да... Явно има нещо,но не е толкова важно.-той сви рамене и седна отново вземайки тетрадката си. Астрид го наблюдава няколко минути преценяващо и после и тя сви рамене.

Два дни се минаха и нямаше нито звук в главата му.Нито Кара,нито Джон.. Никой „Нещо е станало” помисли си докато беше на работа в Ултра.
-Стефан слушаш ли ме?-гласът на Джедакая го сепна,а той поклати глава.
-Имам малко работа... Извини ме.-излизайки от кабинета на чичо си се запъти към изхода,излезе от сградата сви в уличката зад нея и се телепортира. Усещаше присъствието на Кара на.. Онова място. Наричаше го „тяхното” място несъзнателно. Но не бе в същата стая. Той се свъси,когато стъпи в стаята съседна до тази в която бяха прекарали онази нощ.Очите му я обходиха докато не спряха на нея. Обичаше я,мамка му много я обичаше. Той въздъхна облекчено,когато я видя и се усмихна.
-Джон ме помоли да те потърся...-Стефан се приближи до нея и му се прииска да я прегърне. Вместо това се закова на място и се загледа в божествените й черти.
Наистина беше страхотна. Красива,удивителна. Той преглътна. Искаше да бъде с нея,въпреки това което беше казал онзи ден... Тя беше първата.. Винаги щеше да е първата. Стефан прочисти гърлото си и заговори.
-Какво е станало Кара? Защо си тук? Защо Джон не е при теб?-гласът му изневери,когато спомена името на... Гаджето й. Не го харесваше.. Всъщност беше половинчато... Ту го харесваше,ту не го. Просто не го одобряваше за нея...

Stephen Jameson.
Stephen Jameson.
The Tomorrow people
The Tomorrow people

Posts : 32
Join date : 2014-01-14

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by - Cara Coburn. Tue Jan 14, 2014 6:54 pm

Чу гласа на Джон в главата си, но просто замълча, нямаше да му отговори, не заслужаваше нейния отговор, нямаше да се върне там.. просто искаше всичко да се нареди и всички да са спокойни.. След това още един глас.. на който още по – малко искаше да отговори.
Не искаше просто не желаеше.. не искаше да проваля всичко, което беше градил Джон, заради шибаните си грешки, мразеше се за това, което му беше причинила, чувстваше се виновна, до толкова, че можеше самостоятелно да се предаде на Ултра, да я убият или да й отнемат силите, е тогава със сигурност всичко щеше да е наред...
Да май това беше най – доброто, което можеше да направи и съвсем скоро щеше да стигне и до там. Нали нямаше да се върне в обежището поне можеше да иде да види семейството си? Да по – скоро не.. защото нищо не беше останало от него...Облиза леко устните си като просто се затвори в стаята блокирайки всички мисли, който можеха да достигнат до нея...

Два дена по – късно седеше и просто се чудеше какво да прави вече, дали наистина да не отскочеше до Ултра? Когато усети нечия телепортация... а когато видя, чия беше просто не знаеше какво да направи вече.. Значи Джон го помолил...
-Ти какво да не се превърна в домашния любимец на Джон? Няма нужда да бъда търсена, не искам да бъда търсена искам да изчезна, разбираш ли. – колкото й да не и се искаше да му говори по този начин, трябваше искаше да го махне от себе си, защото от както се бе появил всичките й проблеми с Джон бяха започнали..
акво е станало ли? Ти се появи, ти стана.. това стана Стефан... а сега просто си тръгни или аз ще го направя – заяви му тя. Абсолютно сигурна в думите си, не искаше просто искаше да седи настрана и от двама им, а най – вече от него.
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by Stephen Jameson. Tue Jan 14, 2014 7:08 pm

Той я погледна като ударен с мокър парцал. Нима тя наистина мислеше това? Казваше това? Първо наистина бяха едно „Може би” после бяха „Това е грешка”,а сега.. Какво бяха сега? А,да... Той беше виновен с появяването си. Присви очи. Не,не беше права. Той не се бе появил! Той изобщо не бе търсил всичко това,нито нея,нито Джон.. Нито бе преспал с нея,като я кара на сила.
-Аз съм виновен? Ти беше тази която говореше в главата ми! Ти беше тази която ме извика при себе си пращайки своето кученце по петите ми!Вие ме намерихте,аз не съм искал да имам това! –той млъкна и усети как полудява. Как му се искаше да завика вместо това продължи със спокоен тон.
-Знаеш ли Кара,не аз съм кученцето на Джон. Той е твоето кученце, а ти си толкова привързана към това животно, че си сляпа! Сляпа за случващото се! Аз спасих живота ти, дори сега се опитвам да направя това... А ти ме гониш.. Не ме вини за проблемите си с Джон. Не съм направил нищо,което да не си искала.-той стисна зъби изнервено и отново се намръщи. Мразеше да го обвиняват,особено когато нямат право. Той наистина не бе направил нищо от това, в което тя го обвиняваше.. Той казваше всичко което имаше срещу Джон в очите му. Съдеше го и понякога не беше прав за това. Последният случай се бе оказал... Грешка,която бе негова и на Кара.. Всъщност не само последния път.. Онази нощ, купонът.. Повечето неща... Но Джон заслужаваше всичко това. След опита за убийство който бе извършил към баща му.. След всичко това... Стефан нямаше намерение да се извинява за нищо.. Дори когато се сбиха... И тогава имаше намерение да го нарани.. Въпреки,че не можеше да го убие.. Искаше само да го нарани. И отново,отново не бе станало него. Измъкването от Ултра, момичето бе... Всичко бе за Джон...
-Не ме интересува какви са проблемите ви с Джон,помолихте да се сдобрите. Той те обича... А караниците ви. –„За тях си виновна ти” довърши на ум сигурен,че тя е доловила не само тези негови мисли,а и всички останали.
Stephen Jameson.
Stephen Jameson.
The Tomorrow people
The Tomorrow people

Posts : 32
Join date : 2014-01-14

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by - Cara Coburn. Tue Jan 14, 2014 7:22 pm

Тя била виновна за тях? Ама той сериозно ли си го бе помислил... не искаше помоща му, не искаше нищо от това.. Не искаше да я спасява, а най – малко Джон беше нейното кученце, не.. може би на някой друг, но не и нейното..Мразеше всичко, което се случва, което се бе случило, всичко това... беше толкова жестоко, сякаш Ултра успяваше да вкара раздори между им без дори да са си мръднали пръста. Без дори да са опитали да го направят..
-Знаеш ли какво, Джон искаше да си тръгне,... защо го боли, заради грешката която допуснах с теб.. С едно дете, което не разбира какво е да си това, което е ! И знаеш ли какво? Искаше да си тръгне, за да бъда с теб! Аз се опитах да се оправя с него, но той не може да забрави моята грешка, разбра ли? НО АЗ НЕ ИСКАМ ДА СЪМ С ТЕБ, ОБИЧАМ НЕГО!НЕ ТЕБ и това не е нещо, което един секс може да промени! – заяви му тя, като съвсем леко бе повишила тон.. Нямаше да му позволи повече да размътва главата й и да се опитва да й обяснява по какъв начин са свързани..
-Ето за това, си тръгнах аз, защото въпреки всичко Джон е пропилял шест години, за да се опита да предази вида ни, не мога да му позволя да захвърли това. – заяви му тя, като се обърна с гръб към него. Нямаше да се върне, не можеше да се върне, вече си бе тръгнала веднъж и връщането, щеше да е изключително трудно, защото познаваше Джон достатъчно добре, за да знае какво отношение щеше да има.. а това отношение още повече щеше да я съсипе.. нямаше да е наред... нищо нямаше да се оправи и той й го бе доказал, със всичко, което се случваше..
-А сега искам да си вървиш, няма да се върна долу. И предай на Джон, да не праща повече никога, защото ще ида при чичо ти и лично ще искам да ме убие или по – лошо даме остави без силите ми.. Да тогава няма да има смисъл да се връщам. – заяви му тя, говорейки със съвсем нормален тон, мразеше всичко това, но беше най- добре.

- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by Stephen Jameson. Tue Jan 14, 2014 7:39 pm

Защо драмите го преследваха от началото на живота му?Защо не можеше да води един нормален,съвсем обикновен,човешки живот. Не той щеше да е спайдърмен, момичето което обича обвързано с Железният човек,а чичо му е Дарт Вейдър... Страхотно.. Сега какво? Майка му щеше да се окаже Урсула,а брат му Великденския заек? Даа,може би дори Астрид щеше да полети над блоковете, докато я преследват ангели. За Бога... Само един ден без скандали и после щеше да му се върне в двадесет и пет с повече от скандали.Той потърка лицето си и погледна към Кара.
-Не разбираш ли? Джон няма да остане там ако ти не си там?! Опитай се да го вденеш, ако ти не се върнеш и отидеш при Джедакая той какво мислиш,че ще направи? Ще убие всички от Ултра преди да убият него... И повярвай ми няма да е сам. Добре.. Не ме обичаш,добре не ти пука за мойте чувства. ДОБРЕ! Но недей да наказваш всички останали в Убежищет,заради нашата грешка. Окей. Той ти е сърдит,нормално да ти е сърдит. Ако той бе изневерил на теб.. Ти щеше също да си обидена Кара... Той иска да му докажеш,че думите ти не са просто,за да отбиеш номера.- защо се опитваше да ги сдобри? А да... Защото той беше добрият... Спайдърмен... Ама не получаваше момичето. Добре де.. Все някое момиче щеше да получи. Например Астрид.. Нямаше да е Кара,но той нямаше бъдеще с Кара.. Тя бе права,той бе доста по-малък от нея... Имаше големи разлики между тях и освен отношение ала... Работа не можеше да има други.
-Върни се Кара... Недей да бягаш.. Той те обича, ти също го обичаш.. Знам,че ви е трудно... Просто се върни.. Ще забравим всичко,ще загърбим всичко. Той ще ти прости рано или късно... Всичко ще е наред. За да успее имаме нужда да сте заедно! Вие сте по-силни заедно... Вие сте най-силното дуо.. Като добавим Тим и Ръсел... Вие сте номер едно. –Стеф.. ти си идиот. Официален идиот и то грамадански.. Но какво от това. Нали щеше да направи нещо добро? ...
-Моля те Кара.. Върни се... Заклевам се повече да не създавам проблеми между вас. –дори щеше да даде на Джон да го набие като хората,за да му мине... Какво и да бе.. Той искаше Кара да се върне.. Може и да бе казал всичко това,както и тя.. Но между тях имаше връзка,която Стефан не искаше да загуби.. Никак не искаше да загуби. Не можеше да живее в свят в който нея я няма...
Stephen Jameson.
Stephen Jameson.
The Tomorrow people
The Tomorrow people

Posts : 32
Join date : 2014-01-14

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by John Young Wed Jan 15, 2014 8:06 pm

Два часа по-късно,когато й дообясни нещата Джон остави Никол в стая близка до неговата. Щеше да им се наложи да направят малък освежителен ремонт.. Дори не се осъзнаваше за всичко това... Не беше свикнал да мисли така.. Сякаш мислеше за двама.. Не... Все едно имаше по-малка сестра за която да се грижи. Така се чувстваше. Нямаше сексуално привличане или нещо подобно. Просто.. Грижа. Не беше нещо друго, но му трябваше време за да го разбере. В същото време в което разбираше и че Кара... Не беше в Убежището. Стараейки се да поработи над телепатията си той я усети. Усети болката й и тя го накара да замръзне.Мислите й можеха да привлекът всеки. Абсолютно всеки. Бе забравила преградата и това го притесни още повече. Той тръгна напред и чу гласа на Никол.
-Излизаш ли?- той се обърна и я погледна. Бе се преоблякла сега нямаше и следа от черния потник и клина. Беше с бяла рокля и сандали... Щеше да има проблеми с това момиче. Но какво да направиш. Моделите са си модлеи. Как да й обясни,че е препоръчително да носи.. Нормални дрехи,за да.. Ами за да не дразни останалите, а и за да са й удобни?
-Аз... Отивам при Кара.-тя го погледна и повдигна веждите си.
-Приятелката ти?-гласът й прозвуча някак си грубо.
-Да...-отвърна той,а Никол пбгърна тялото си с ръце.
-Хубава е...-каза момичето и той кимна.
-Знам... Ники имаш ли нужда?Наистина трябва да отида при нея.. –момичето въздъхна и се огледа.
-Не искам да оставам сама,а усещам че само на теб мога да вярвам и... –тя вдигна зелените си очи към него и той се намръщи.. Добре де.. Не можеше да я остави,но не можеше да остави и Кара... Приближи се до Никол и заговори.
-Като се върна ще дойда направо при теб.. Искаш ли да ти донеса нещо? Дрехи? Нещо за четене или харана/-тя поклати глава и се върна в стаята си. Беше разочарована. Янг изпуфтя и се телепортира в хотела мина покрай магазина за сувенири и спря пред този за цветята. Огледа се и впи поглед в един голям букет хризантеми. Не искаше да й даде нещо банално,като рози. Движейки пръстите си след секунди букета беше в ръката му,той отново се телепортираи се озова в стаята/. Миналият път бе изпратил Стефан,сега щеше да се оправи сам... Кара бе негова приятелка, не на Стефан. Той се приближи до нея и й поднесе букета.
-Мислех си да си поръчаме и ягоди със шоколад.-подсмихна се и уви ръце около талията й.
-Днес,преди да ме прекъснат бях започнал да правя нещо.-устните му минаха по врата й и той заговори в съзнанието й „Не искам да се караме.. Кара, недей да си мислиш това,което мислиш.. Моля те”. Устните му стигнаха до скулата й и той обърна лицето й към своето. Очите му се впиха в нейните и се усмихна.
-Знаеш,че това не променя нищо,днес се разбрахме нещо.. Така че.
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by - Cara Coburn. Wed Jan 15, 2014 8:23 pm

Знаеше какво става колкото и да я болеше беше там в съзнанието му и чуваше всичко.. всичко, което не искаше да чуе, дори и това, което не трябваше да чува... Сигурно няколко минути по – късно съзнанието на Джон се затвори за нея, както й лицето на Никол изчезна. Не знаеше какво се бе случило, но думите му, че като се върне ще отиде при нея.. тези думи сякаш се забиха в сърцето й.. Болеше я.. не искаше нищо от това, не искаше Никол в убежището, но какво можеше да направи? Нищо и това беше най – лошото, тя не беше като Стефан, за да я пратят да седи при семейството си.. не беше същото.. за да седи надалеч от Джон, както Стефан в момента седеше надалеч от нея.. и тогава го усети, усети ръцете, устните му... и чу думите му, подсмихна се някак тъжно и отвърна погледа си от неговия, като се отдръпна.
-Аз също не искам да се караме Джон, и напротив всичко се промени... ти не можеш да го потиснеш не разбираш ли, в началото си мислиш, че чувстваш че е просто привързване, сякаш ти пука за сестра, но след това нещата се променят, почваш да се чувстваш различно, да искаш различно.. Всичко се променя Джон... – каза му тя поклащайки глава, не само се бе променило, но щеше да се променя още повече. Всичко щеше да се промени и тя го усещаше, толкова ярко, толкова силно.
-Джон, забра со бариерата... чух какво й каза, знаеш ли как прозвуча в моята глава? „Ще ида при нея да я успокоя, а след това веднага идвам при теб” . Как би се почувствал, ако аз го кажа на Стефан? – попита го тя, вижте Кара не искаше да се кара с него, просто сега разбираше наистина какво е да правиш нещо от ревност, да говориш нещо което наистина не искаше, да се караш с някого когато не го желаеш. А Кара.. Кара нямаше сили за нова доза скандал, тогава защо му говореше така? Защо го правеше..
-Няма да се върна там.. оправяй се с нея. Научи я на това, което знаеш, аз няма да се занимавам с нея. – призна си тя, казвайки му честно и откровено поне това, защото за останалото не знаеше дали наистина го мислеше или просто беше ревността, но това.. тя наистина не искаше да помага на това момиче, нямаше и да й помогне, защото нямаше желание да го направи, нямаше и грам от желанието примерно както беше при всеки новак..
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by John Young Wed Jan 15, 2014 8:42 pm

Гледаше я,като цапна с мокър парцал.. Добре защо така го подценяваше? Защо...
-Знаеш ли.. От всички сред нас и по света не съм очаквал това от теб...Мисля, че мога да контролирам достатъчно добре силите си и съзнанието си, за да не ми се налага да съм под „влиянието” на Никол.. И за Бога? Тя е на 17 години.. Мислиш ли,че може да ме привлече момиче с десет години по-малко от мен? Да красива е,но това че й помагам не значи,че... О за бога Кара...-той остави цветята на една от масите и поклати глава. Естествено.. Сега проблемът бе.. Никол. Е поне тя знаеше как се бе чувствал той, но той бе създал проблеми за отношенията й със Стефан.. След колко? Месец? Два? А тя дори не познаваше Никол. И той не я познаваше, но въпреки всичко... Не бе редно да го съди.. Да не му вярва.. Да му вкарва думи в устата. Той се загледа в нея и тръсна глава. Нямаше,нямаше да се кара с нея.
-Знаеш ли.. Наистина си мислех,че... Между нас всичко може дабъде наред.. –той излезе на балкона и седна на парапета,като изкара краката си от вншната страна. Не се страхуваше дали ще падне.. Нали щеше да се телепортира отново. Той затвори вратата след себе си,с едно махване на ръка и вдигна всички възможни бариери.. Майната му на всичко. Толкова му втръсваше от етзи драми, от глупавите интриги... До кога щяха да живеят така? Той бе провел двучасов разговор с момичето и сега отново го съдеха „Не можеш да затвориш преградата в ума си.. Ти не си аз” да страхотно. Нали Джон за нищо не става. Искаше му се да удари нещо... Той се хвана за парапета и се запита.. Какво ли е чувството да... Стига Джон,не си такъв ти не се самоубиваш.. Никога не посягаш на живота си колкото и да е трудно.. Да, но така поне всички щяха да мирясат.. Или да изчезне... Може би това щеше да е най-доброто му рхумване. Да се изпари. Да отиде в Сибир и да не се появи пред никой,никога повече. Да! Ето вариант.. Не бил можел... Да бе.. той е малоумен. Ако не можеше да затваря съзнанието си тя щеше да знае всичко,всичко за него.. А не...
Джон изви глава към небето. Не искаше повече места на които да ходи. Не искаше да има свързване с Никол. Искаше... Да,искаше да се върне в Ултра.. Може би дори да убива.. Какво като губеше душата си? А нима не я гужеше в момента? Трябваше да се откъсне от биологичния си часовник,от човек който нищо не е сторил,заради ревност която Кара не можеше да понесе.. Да... Точно така трябваше да постъпи и той преди два месеца със скъпият им Стефан.. Но естествено.. Копелето беше избрано за нещо...
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by - Cara Coburn. Wed Jan 15, 2014 9:06 pm

Кара го гледаше така, сякаш не го виждаше, можеше да беше на седемнайсе, но да не би това да имаше значение, за нея ? КОгато... когато преспа със Стефан? Не тогава дори и не мислеше за възрастта.. в началото го мислеше, но не и в онази нощ. Та какво се очакваше от него? Не искаше да го обиди, а точно това беше направила, не искаше да каже, че не става за нищо, а той точно това си бе помислил. Мразеше всичко това, нямаше сили за това повече, чувстваше се наранена.. неспособна да помогне на себе си, а на него как се очакваше да помогне.
Дразнеше я, до толкова, че беше способна, да се телепортира обратно и да предизвика Никол на нещо, което можеше и да я прати в болница, все пак Кара не можеше да я убие и всички бяхме наясно с това. Нацупи се като малко дете, когато той сложи преграда между тях, а още по – голяма когато се скри на балкона. Извъртя очи и се телепортира сядайки до него, да разбира се отново тя беше виновна, когато той самия бе виновен, отново тя трябваше да се извинява и да го гони, защо? Защото тя беше виновна отново така ли? Еми този път тя нямаше вина за нищо от това.
-Виж нямах в предвид, че не ставаш за нищо Джон.. ти си добър в толкова много неща.Имаш толкова добри лидерски качества... Не успя да ме разбереш. Не можеш да подтиснеш свързването, и аз си мислех така.. той е по- малък с какво може да ме привлече.. и какво стана Джон? И двамата видяхме какво стана, а аз видях как те гледа тя.. видях онзи блясък в очите й, разбираш ли.. спомням си как аз те гледах когато ме намери... как не исках да се отделяш от мен, как не исках просто да оставам сама без теб... само, че ние не сме свързани, а ти си готов веднага да се върнеш при нея Джон.. – каза му тя, говорейки му съвсем спокойно, нямаше как да не го направи, защото действително не искаше да се кара с него, беше й адски трудно да приеме всичко това, нямаше как да го приеме, но нямаше и сили да се кара с него, не можеше да се карат повече, че как щяха да са силни заедно? Като през няколко часа скандалите бяха около тях? Как щяха да издържат на двоен натиск на свързване, ако не бяха единни? Нямаше как.. и тя го знаеше..
-Джон, не знам дали ще успеем да издържим и на втори такъв натиск, та за бога ние едвам издържаме на натиска на Стефан.
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by John Young Wed Jan 15, 2014 9:24 pm

Слушаше я.. Слушаше я много внимателно.. Но отново намираше разликта..
-Кара той е на 19,а ти на 23... Разликата ви е 4 години.. Тъпи 4 години.. ПОвярвай ми. Десет и четири? Повече от половин десетилетие.. За Бога.. Защо ме подценяваш така? Помогни ми.. Подкрепяме ли се ще е по-лесно отколкото ако... Се караме. Аз му помагам. Помагам ан Стефан с всичко, телепортации,измъкване от Ултра... Там съм след всеки него гаф заради теб... А относно.. Свързването. Тя не значи нищо за мен,по-скоро семейство отколкото нещо друго. Наистина... И как не се осъзнаваш..-той се усмихна и я погледна.
-Как ще ме привлече сексуално тя? При положение,че имам теб? А и още нещо.. Толкова голям инат съм,че да не те докосна вече близо месец... Ще докосна нея? Не,не мисля...-то се наведе към Кара и целуна цлепоочието й. Не искаше да спорят за подобни неща. Нямаха смисъл. Той не можеше да направи нищопо въпроса със свързването. Нещата просто така се нареждаха. Какво можеше да стори освен да убие Никол или себе си? Нищо друго. А и надали убийството бе особено мъдро решение. Джон избарабани с пръсти по парапета и погледна към звездите.
-Мислех си... Имаме нужда от нова почивка Кар... На място,което не сме... На място на което ще ни е удобно и на двамата. Някъде където стаяйте са.. Сещаш се, с интересни стени ала течаща вода...-той се засмя. Но беше прав. Така нямаше значение кой каква връзка има. Никой нямаше да ги закача поне за една вечер.
Джон се телепортира зад Кара и я хвана през кръста,телепортира се обратно вътре заедно с нея и прикова тяло към нейното.
-Ние не можем да прекъснем тези връзки Кара, но сделката от днес остава... Ако е писано,писано е.. Ако ли не.. Ще пренапишем съдбата.-той впи устни в нейните и пръстите му се пъхнаха под ръба на блузата й. Все пак наистина не бе докосвал Кара близо месец.. Сега имаше пълното право да го направи. Той притисна тялото й плътно към своето,а ръцете му я обхождаха. Обожаваше допира й,устните й. Мислите му бяха напълно самостоятелни... Всичко бе такова каквото трябва да е.
‘Само аз и ти” прошепна в съзнанието си и отново спусна устни по врата й. Не искаше да спира повече. Не искаше да ги прекъсват.. Искаше да оправи нещата.. А секса за сдобряване сигурно бе успешен и при четириногите.

John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by ▲.Scofield Mon Jan 20, 2014 6:55 pm

Майкъл започваше да се чувства така, сякаш обясняваше на някое петгодишно дете. Бе казал безброй пъти, че иска да остане сам, но въпреки това тя не слушаше и продължаваше с опитите си да го накара да се върне в убежището. Той въздъхна тежко, сякаш се намираше на кръстопът и сам не можеше да реши по кой път да поеме. Поклати леко глава, пристъпи уверено към нея, скъсявайки разстоянието между тях с няколко крачки, а стройното му мускулесто тяло се движеше с обичайната магнетична грация, която наподобяваше походката на хищник, секунди преди да нападне плячката си и да пирува с нея. Сините му ириси бяха придобили няколко нюанса по-тъмно, а зениците му бяха разширени, почти обвили синьото в своя мрак. Майкъл повдигна ръка, плъзна дългите си пръсти по копринената кожа на лицето й, а езикът му се прокрадна между горещите му устни, навлажнявайки ги. Допирът бе необичайно странен, електричен. Накара го да се почувства безкрайно странно, сякаш докосваше жена за пръв път в живота си и вече знаеше, че я иска за себе си. Притисна влажните си устни една в друга и наклони леко глава в страни, наблюдавайки реакцията й. Чудеше се дали бе изпитала същото като него, но бе прекалено твърдоглав, за да премахне преградата между тях. Продължаваше да я изолира от себе си, да бъде вълкът единак, който всички познаваха. Приближи се още, горещият му дъх се плъзна по кожата на врата й и той забеляза как мигновено настръхна. Усмихна се някак самодоволно и арогантно и после тихо прошепна на ухото й:
- Кой те излъга, че искам да бъда разбран? Тогава ще стана прекалено скучен, а аз не искам това да се случва. Предпочитам да бъда една огромна, съблазнителна загадка, която не ти дава мира.
Остана още няколко секунди близо до нея, прехапа долната си устна и рязко се дръпна назад, повдигайки нехайно рамене. Импулсивно хвана ръката й и още преди да се е усетила ги телепортира в хотел „четири сезона”, където смяташе да е и неговия нов дом. Пусна я веднага щом се озоваха в огромния президентски апартамент и по-скоро в спалнята. Отпусна изваяното си тяло върху мекото легло, скръсти ръце под главата си и впи поглед в нея, ухилил се широко. Приличаше на онова диво хлапе от гимназията, което смяташе да наруши поредното правило, макар да знаеше, че след това щеше да има среща с директора. Въпреки това не му пукаше, искаше да си поиграе с нея, виждайки колко уязвима бе пред него.
- И така, Мел... – поде той с видимо закачлив тон, плъзгайки палец по долната си устна. – Казваш, че искаш да си близо до мен? Единствения начин да го направиш е да останеш тук с мен. Решението сега е изцяло твое.
Майкъл повдигна вежди, очаквайки отговора, а сините му ириси не се откъсваха от нея. Чудеше се дали бе способна наистина да предпочете да остане тук с него, където можеха да са изложени на опасност само и само, за да са близо един до друг или щеше да пренебрегне липсата му заради свързването им и да се върне в убежището, където щеше да е в пълна безопасност и сред приятелите си.
▲.Scofield
▲.Scofield

Posts : 85
Join date : 2014-01-16

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by Melissa. Mon Jan 20, 2014 7:30 pm

Беше толкова дразнещ, а в същото време толкова много я привличаше. Чувства, който бе изпитала, когато бе около нея, толкова близо, кожата й настръхна в мига, в който се срещна с дъха му. Можеше да се закълне, че е способен да й подкоси крака. Да я накара да се разтопи по него още в този един момент. Преглътна звучно, като се загледа в него отново, но преди да се е усетила обстановката около тях се смени . Премигна на парцали, когато установи къде е се намираха.
В началото не разбираше какво правят тук, дали искаше и да разбере. Усещаше тона му, усещаше интонацията с която говореше. А след това и въпроса му. Беше наистина...стъписващо, беше ли наистина готова да направи това? Да избяга едва ли не от онова, което имаше там, за да бъде с човека, с когото е свързана? Да изостави семейството си, хората който се бяха грижели за нея, тези които й помагаха, тези които я научиха на всичко което знаеше? Беше ли готова да го направи? Да загуби защита си, да е уязвима и най – голямата й уязвимост да бъде той? Може би, а може би я бе страх? Не знаеше какво да му отговори, искаше да смени темата, но знаеше как да го направи.
Но й се искаше да направи едно нещо, искаше да докосне устните, които до преди минути бяха толкова близо до нейните. Затвори за миг очи и просто щеше да го направи, а може би това щеше да даде отговора на всичките й въпроси. Дали да избере липсата му от нея, да чувства празнотата или да избере това да е близо до него и да избяга от семейството си. Усмихна се леко, като с бавна грациозна крачка, облиза пресъхналите си устни и повдигна едната си вежда.
-Искам да пробвам нещо, преди да ти дам отговора си. – прошепна по – леко тя, като сложи едното си коляно на мекото легло, и се наведе към него. Ръката й се подпря до главата му, а тялото й се наведе към него, облиза отново устни и се вгледа в прекрасните сини очи, които притежаваше.Пое си дълбоко глътка въздух, устните й бяха толкова близо до неговите, притвори очите си, а накланяйки главата си сякаш въздуха й секна. Устните й се докоснаха до неговите, изпита нещо толкова силно, че имаше чувството, че за първи път, целуваше мъж. Беше по – красиво от първата й целувка, сякаш беше най – романтичното и същевременно най – влудяващото нещо, което бе правила някога.. А когато устните й се отлепиха от неговите, сякаш студа я заля, дишането й се бе зачестило, сякаш не бе дишала никога.. Гледаше го в очите, сякаш търсеше знак, че и той бе почувствал това, което тя..
-Ще те изненадам колко бързи решения мога да взимам когато искам нещо. Ще остана.
Melissa.
Melissa.

Posts : 15
Join date : 2014-01-17

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by ▲.Scofield Tue Jan 21, 2014 3:08 pm

Майкъл остана видимо заинтригуван след думите й, чудеше се какво по-точно искаше да пробва, но след като я видя да приближава, вече знаеше. Той разтвори леко розовите си устни, плъзна езика си умело по долната и застена така, очаквайки я. Гледаше я с поглед, потопен в захлас и дразнещо очакване, усети как матрака леко хлътна между краката му, където коляното й бе намерило място. Рязко отмести поглед натам, а после отново го върна върху изкрящите й сини очи. Усети как напрежението между тях нараства за секунди, как затаява дъх и става напълно готов да поеме устните й върху своите.
Скофийлд плъзна едната си ръка по нейната, продължи надолу по рамото й и се настани на кръста й за секунди. Притисна пръстите си в плътта й и леко отмести пръстите си надолу, преминавайки през дупето й и спирайки ги от външната страна на бедрото й. Отново стисна плътта й, а устните му покриха властно нейните, потапяйки ги във върховна наслада и похот. Езикът му се плъзна между устните му, премина през нейните и се заигра с нейния, понасяйки го в див, първичен танц. Притегли я още по-плътно към себе си и спря едва след минута. Бе задъхан, дишаше тежко, а сърцето му биеше като полудяло в гърдите му.
Но това бе само картината в неговото съзнание. Майкъл в действителност бе останал напълно безчувствен, безличен към нейната целувка, макар да не можеше да отрече, че му бе харесал вкуса на сладките й устни. Беше сигурен, че ще го помни още дълго време, но никога нямаше да си признае за това. Изчака я докато се отдръпне, облиза устните си, наситени с нейния вкус и рязко я преобърна под себе си, използвайки тежестта си, за да я държи напълно неподвижна. Сините му ириси гледаха право в нея, както хищник гледаше плячката си. Отдръпна се леко назад, правейки разстоянието между тях още по-голямо и поклати глава.
- Разочароваш ме, Мелиса. Надявах се да се откажеш. Но щом вече си го решила... разполагай се. – каза с равен тон, все още намиращ се върху нея. – Ще си взема душ, а след това смятам да поспя. Полетът ми тази сутрин беше наистина... тежък.
Добави по-тихо и рязко се изправи, а на красивото му лице се разтегли игрива, въпреки това изцяло фалшива усмивка. Изнервяше се от факта, че щеше да му се наложи да живее заедно с нея тук, че постоянно трябваше да полага усилие, за да я изолира от мислите и чувствата си, но щом  тя самата искаше да играе така, то той щеше да се държи на ниво и да превърне престоя й тук в истински Ад. Ако не можеше да я изгони, щеше да я накара сама да пожелае да си тръгне.
Майкъл махна палтото си, метна го върху черното кожено кресло, съблече блузата си и я остави върху него. Мускулите на корема и ръцете му изпъкнаха, полуголото му тяло пасваше перфектно с луксозната обстановка около тях. Той сведе поглед надолу и с едно рязко движение изхлузи колана от дънките си. Хвана първото копче и го разкопча, напълно игнорирайки присъствието на Мелиса, която продължаваше да стои на леглото срещу него.
- Ще останеш за шоуто или...?
Попита я съвсем нехайно, повдигнал леко поглед към нея, а сините му ириси бяха погълнати от мрака на собствената му душа. Държеше се без капка срам, напълно безочливо и нахално, щеше да изкара най-лошата й страна на яве, а ако след това не го намразеше напълно, може би щеше да й разкрие и част от малкото добро, останало у него.
▲.Scofield
▲.Scofield

Posts : 85
Join date : 2014-01-16

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by Melissa. Tue Jan 21, 2014 5:56 pm

Гледаше го невярващо, но не можеше да отрече, че този мъж имаше най – прекрасното тяло, което някога бе виждала, поне до този момент. Прехапа устната си, за да подтисне онези образи, който се появяваха в главата й. Сякаш докато го гледаше, виждаше как се приближава към него и плъзга ръката си по гърдите му, описваше мускулите му и пръстите й ефирно се спускаха по гладката му кожа.Секунди по – късно устните й започнаха да се спускат след пръстите й, а сякаш сладостта на тялото му я заливаше. Тръсна рязко главата си само и само да премахне тези образи от главата си, а секунда по – късно действително осъзна, че не бе направила това. Подсмихна се сама на себе си, защото знаеше, че действително искаше да направи това нещо. Но нямаше присви очите си, като се приближи действително до него. Пусна ръката си наистина по гърдите му и я сложи на неговата.
-Виждаш ли, аз не виждам никакво шоу, което можеш да направиш.. – започна тя, а след спусна още малко по надолу ръката си слагайки я на слабините му,бавно разтри мястото а веднага след това ги стисна силно, като една самодоволна усмивка се показа на лицето й.
-Да определено не мисля, че имаш кой знае какво да ми покажеш, за това мисля да ида да си сипа нещо, пред това да седя и да остана за шоуто. – рязко пусна слабините му, повдигна вежди срещу него и излезна от спалнята. Добре беше ясно, че го е излъгала, поне на нас ни бе ясно, защото нямаше как това прекрасно тяло, да не е прекрасно надарено и да успява да задоволи качествено всяка жена. Отвори барчето, извади една бутилка уиски, взе една кристална чаша от там и си наля от кехлибарената течност и затвори бутилката връщайки я на мястото й. Замисли се, какво ли би се случило наистина между тях? Извъртя очите си, надигна чашата си и изпи на една глътка уискито, което изгори гърлото й, карайки очите й да почервенеят. Пое си глътка въздух, като седеше така няколко секунди, а преди да се е усетила на къде отиват мислите й се бе телепортирала в банята, с все дрехите наблюдаваше голото му тяло в гръб и очите й спряха на добре оформеното му дупе, като прехапа устните си...
Преди да се е замислила ръката й се плъзна по гърба му надолу докосвайки отново кожата му, но дори не се замисляше вече какво прави. Докосваше мокрото му тяло, а струята вода мокреше и нея, но не я интересуваше. Не искаше да помръдва от там, устните й бяха навлажнени, а езика й минаваше по тях, приближи се към него а ръката й мина от гърба му бавно през ребрата му очертавайки ги, минавайки напред към гърдите му и спускайки надолу очертавайки перфектно изградените му плочи..
-Сега ти ще останеш ли за шоуто.....
Melissa.
Melissa.

Posts : 15
Join date : 2014-01-17

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by ▲.Scofield Tue Jan 21, 2014 6:42 pm

„По дяволите! По дяволите! По дяволите!”
Майкъл не спираше да ругае на ум, усетил телепорта й в банята. Горещата вода тъкмо отмиваше и последните следи от душ гела, който нашето момче използваше, а той се бе подпрял на студената стена и не преставаше да мисли за сестра си. Не можеше да си я избие от главата, беше бесен, полудяваше, всички демони в него бяха готови да водят война, ако ще това да бъде последното, което ще направят.
Скофийлд потръпна, усещайки пръстите й по тялото си, а кожата му не остана безразлична. Настръхна, а после изви леко глава назад. Насили се да се усмихне, да отново го правеше. И така щеше да бъде от тук нататък. Винаги щеше да се преструва пред околните, да крие онова, което наистина се случва в душата му и да бъде единствения свидетел на своята болка.
- Все още съм тук, Мелиса. А повярвай ми, можех да се телепортирам още щом усетих присъствието ти зад мен. - каза с равен тон и постави дланите си върху ръцете й, стискайки ги в юмрука си. - Надявам се, че си се порадвала на гледката.
Повдигна леко рамене, притвори очи и си пое дълбоко дъх, готов да продължи с представлението на своя живот. С още една добре изиграна сцена, която щеше да се впише в неговия дебют. Извърна се рязко с лице към нея, прехапа долната си устна и повдигна ръка, плъзвайки опакото на дланта си нежно по лицето й.
- Не се обиждай, но... не те бива в лъжите.
Прошепна тихо, някак еротично и приканящо, а гласът му бе дрезгав, но все пак чувствен. Отстъпи бавно няколко крачки назад, игнорирайки факта, че стоеше напълно гол пред нея. Впи сините си ириси в мокрите дрехи, полепнали плътно по нея, а странна доволна усмивка се плъзна по плътните му устни. Само няколко движения на пръстите му бяха нужни, за да започне да сваля дрехите й една по една, наслаждавайки се на покорството й. Когато и последната дреха падна на земята, Скофийлд скръсти ръце пред гърдите си и я погледна насмешливо, наклонил глава в дясно.
- Да видим... – поде той, гледайки с интерес всяка перфектна извивка на тялото й. – Гърдите ти са малки за моя вкус, ханшът ти е прекалено широк, а дупето ти изпъква прекалено. И тази коса... падам си по чернокоси. – довърши той, а после тихо изцъка с език, правейки крачка напред с обичайната грациозна походка на хищник. Естествено, че лъжеше. Мелиса бе една от най-красивите жени, които някога Майкъл бе срещал. А повярвайте, той бе срещнал много. Отпусна едната си ръка до тялото си, а с другата придърпа Мелиса към себе си, преплитайки пръстите си в мократа й коса. Притисна я до себе си, оставяйки лицето й да се притисне в сгъвката на врата му и долепи устни до ухото й:
- Без обещания.
Прошепна съвсем тихо, припомняйки й собствените й думи от по-рано, а после плъзна езика си по ухото й и прехапа меката му част. Да, нищо нямаше да се обърка ако просто се позабавляваха, да направеха всичко за удоволствието. Така или иначе сърцето на нашето пораснало момче бе по-студено и от камък.
▲.Scofield
▲.Scofield

Posts : 85
Join date : 2014-01-16

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by Melissa. Tue Jan 21, 2014 8:54 pm

Да чувстваш.Много хора мислят, че да чувстваш е едно от гадните изживявания в живота.Чувствата са свързани както с радост, така и с тъга.Наистина те донасят много тъга, ама щастието, което донасят, е несравнимо. Всеки го е страх да се влюби и да изпитва силни чувства.Страха, който съпътства тези чувства, е голям, защото болката от несподелената любов е несравнима.За наше съжаление болката е наш спътник в живота. Родени сме в болка,живеем в болка и ще умрем в болка. Но защо да не си позволим и малко щастие? Риск винаги има. Никой не може да гарантира, че винаги в любовта ще има щастие. Искаше да каже Майкъл аз също изпитвам страх. Всеки нормален човек изпитва страх. Ама знаеше едно- че нейното сърце му принадлежи.То е омаломощено от страдания, от предателства,от жестокостите към него.Той успя да му вдъхне сили за живот. В момента, когато то едвам биеше и беше се отчаяло от болката. За някакви часове успя да изгони тъмните облаци, който бяха над нейното сърце. Първоначално изпитваше страх.. Ето я сега- лудо влюбена внего за някакви прости часове.Не можеше миг, без да мисли за него, не можеше от както го бе видяла. Той беше нейното начало и край. А тези мисли.. тези мисли започваха да я плашат, защото не беше редно, тя му беше казала, че не иска обещания, той й бе припомнил преди малко, че всичко е без обещания.
Затвори за миг очи оставяйки се на парещото усещане от дъха, му който бе оставил следите си след себе си.
-Мислех, че си падаш по жени с по – тъмни коси? По- жени с по – големи гърди, а да не говорим за останалото. Мислех, че не те привличам. Значи защо изобщо са ни обещания, защо изобщо ще направим това? – попита го тя, задъхана, а сърцето й биеше лудо в гърдите. Имаше чувството, че ще умре от сърцебиене, кръвното й се покачваше, а тялото й гореше и определено топлата вода не й помагаше по никакъв начин. Извъртя очите си, тялото й трепереше от близостта му, трепереше от желание, от това което искаше да направи, очите й се впиха в неговите. Сякаш искаше да разбере какво точно мислеше, какво точно щеше да направи.. как щеше да го направи..
Нали не те привличам, какво искаш тогава в този момент, Майкъл?” думите й прокънтяха в главата му, а ръцете й нежно се спуснаха по тялото му, докосвайки всяко местенце по него, за секунда очите й се спуснаха по тялото му, определено бе доволна от гледката, намери дрехите си свалени долу по пода на ваната. Прехапа устните си вдигайки очи оново към неговите, а езика й изцъка.
-Да ти кажа честно и ти не си това, което очаквах. Сини очи.. не не ми допадат, светлата ти коса, определено не си мъж мой тип. – заяви тя, но в дейстивтелност лъжеше, лъжеше повече от колкото можете да предполагате.
Melissa.
Melissa.

Posts : 15
Join date : 2014-01-17

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by ▲.Scofield Tue Jan 21, 2014 9:35 pm

Да, разбира се. Използваше собствените му думи срещу него. Умно, наистина. Накара го да се подсмихне, осъзнал, че играта им се играе от двама, а не само от него, както правеше в повечето пъти, когато караше някое момиче да се влюби в него, а после й се изсмиваше в лицето, минути след като я е изчукал. Личеше си, че не се отказва лесно, както правеха повечето. Имаше онзи специален, магичен блясък в красивите си сини очи, който даваше ясната представа, че не е просто поредния утрешен човек, примирен да живее в страх в убежището.
- Мислех си, че мога да се смиля над теб. Сигурно отдавна не са те докосвали. Или греша?
Попита с цялото си нахалство, повдигна нехайно рамене и завъртя кранчето на душа, спирайки го. Поклети леко глава, минавайки покрай нея и взе хавлиената кърпа закачена на закачалката на вратата и я уви около кръста си. Излезе от банята мълчаливо, прокара пръсти през мократа си коса и се приближи към големия гардероб, където със сигурност имаше всичко, от което се нуждаеше.
- Къде искаш да вечеряме? Тук или в ресторанта на хотела?
Попита той, докато отваряше първия шкаф и разглеждаше бельото. Изкара чифт къси бели чорапи и боксерки, а после затвори шкафа. Отвори следващия и взе сив анцунг, избягвайки дънките, които първоначално бяха привлекли погледа му. Да, имаше нужда да се почувства поне малко свободно в кожата си, а носейки нещо наистина удобно, можеше и да спомогне.
- Трябва да уточним правилата в апартамента ни. Като за начало не искам мъжкари, разхождащи се голи, това е само моя превилегия. Ще съм ти благодарен ако ме предупреждаваш, когато доведеш някой тук, за да се чукате, за да не ви прекъсвам. И не на последно място – не си свирявай графика с моя, ще ти дойде в повече.
Ухили се нагло той докато обличаше тениската си, а после и горнището на анцунга. Оправи качулката си, пусна телефона си в дълбокия джоб на долнището и се извъртя с лице към нея, скръстил ръце пред гърдите си.
- Ще тръгваме ли, Мелиса?
Да, не беше чул потвърждението й, че ще го придружи в ресторанта, но не се и нуждаеше от такова. Мразеше да вечеря сам и щеше да я пренесе и на рамо ако трябваше, стига да се увери, че ще го придружи.
Докато се насочваха към вратата, Майкъл спря пред голямото огледало, обу черни маратонки, пръсна се с любимия си парфюм и отключи.
▲.Scofield
▲.Scofield

Posts : 85
Join date : 2014-01-16

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by Melissa. Tue Jan 21, 2014 10:03 pm

Беше останала без дъх след него. Подсмихна се след него и поклати глава след думите му. Нормализира дишането си, а след това се усмихна на криво, прехапа устни и отиде в съседната стая отваряйки гардероба, само дето не успя нищо да си хареса. Доста бързичко се телепортира в магазина на хотела, хареса черна елегантна рокля, и я взе със себе си. Върна се обратно обличайки се, роклята разкри прекрасна гледка към гърба й, стигаше малко над коляното, косата й бе почти суха, а буклите падаха свободно по раменете й, прикривайки част от деколтето, очите й светеха, а задоволената й усмивка беше на лицето й. Обу, обувки и се върна приближавайки се към него слушайки думите му,докато не се обърна към нея.
А една самодоволна усмивка се появи на лицето й.
-Ако искаш и черна дъска можем да сложим? А график, разбрах искаш да останеш на саме с порно филмите си. Разбирам те идеално. – каза му леко заядливо тя. Определено нямаше да остане по назад от него. Нямаше й да отстъпи, езика й бе достатъчно хаплив, за да си замълчава всеки път. Нямаше да му остане длъжна каквото и да ставаше. Въздъхна леко, и прехапа устни колко прекрасно изглеждаше, но нямаше да му го признае. Все пак.. ако го признаеше както призна на моста, щеше да е му е напълно подвластна. Усмихна се отново и леко притвори очите си извъртвайки ги.
-А аз мисля, че ще е по – добре някой друг да се разхожда гол из апартамента, но не и ти. Бих предпочела всеки друг, да видя гол от колкото отново теб – заяде се отново тя, все пак щом така щяха да играят така щеше да бъде, приближи се до него и оправи леко сакото му подръпвайки го, а след това се надигна леко оставяйки следа от червилото си по яката на бузата му,  и докосна устни до бузите му. След това го подбутна и застана пред огледалото оправяйки леко презрамката минаваща пред вратът й, изтри леко червилото в края на устните си и повдигна вежда поглеждайки го в огледалото .
В действителност не можеше да си представи, защо се държаха като малки деца, ама бяха точно такива, сякаш и двамата изпитваха едно и също, но не можеха да си го признаят, не искаха да си го признаят, бяха като две капки, но напълно различни. Подвластни на това да се свалят лъжейки се и дразнейки се един с друг. Усмивката й се покачи на лицето и се обърна рязко към него намигайки му леко.
-Мисля, че щяхме да ходим някъде? Или пък случайно се отказа, решавайки да гледаш някое порно. – облиза леко устната си и премигна срещу него пърхайки с мили очи.
Melissa.
Melissa.

Posts : 15
Join date : 2014-01-17

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by ▲.Scofield Tue Jan 21, 2014 11:07 pm

Не можеше да отрече, че до известна степен се забавляваше с глупостите, които правеха, за да се дразнят. Приличаха на онези гимназисти, които предпочитаха да унижат обекта на желанията си пред това просто да отидат и да споделят чувствата си. Но Майкъл винаги бе такъв. Онзи ужасен период, през който преминаваше докато все още силите му се появяваха, никога нямаше да изчезне от съзнанието му. Бе достигнал до дъното, мразеше се за това и никога нямаше да си го прости. Затова бе заключил всички тези спомени дълбоко в себе си, където никой не можеше да ги намери и да види колко дълбоки бяха белезите в него.
- Порно? Бих се отказал от вечерята заради порно само ако ти си актрисата.
Той повдигна вежди, впил поглед към нея, а крайчетата на устните му се извиха от двете страни на лицето му, карайки го да изглежда като малко дете. Огледа я добре докато седеше пред огледалото. Бе застанал под такъв ъгъл, че Мелиса не можеше да види погледа му, отразен там. Спускаше се по голият й гръб и продължаваше надолу, следвайки всяка чувствена извивка. Облиза долната си устна, поклати глава, изразявайки недоволството си и просто се върна, събувайки маратонките си първо. Докато навлизаше навътре в апартамента, Майкъл събличаше дрехите си и ги пускаше по пода, докато не остана само по бельо и чорапи.
- Ако видя някой друг гол тук, повярвай ми, няма да се поколебая да го изоставя на връх Еверест.
Провикна се той докато се преобличаше. Минаха едва пет минути след които той се върна и изникна изненадващо зад гърба й, заставайки до нея пред огледалото. Носеше тъмносиньо сако, подхождащо на сините му ириси, елек и панталон в същия нюанс, заедно с бяла риза. Плъзна ръце в джобовете си, погледна към нея и повдигна нехайно рамене. Ако искаше да й спретне добър номер, то трябваше да се погрижи малко повече за външния си вид. А имайки в предвид какво му бе дошло в главата, то със сигурност сутринта на брюнетката няма да е от най-добрите, които е имала.
- Мисля, че мога да ти приготвя лист с диeтични храни, по който да се храниш. Ако не внимаваш положението ти може да се влоши.
Сви устните си гузно, но въпреки това вътрешно едва сдържаше смеха си. Намираше я за прекрасна тази вечер, беше перфектна. И само  можеха да му завиждат, когато се появяха заедно в ресторанта. Майкъл излезе в коридора, повика асансьора и изчака докато вратите се отворят пред него. Даде път на Мелиса, а после влезе след нея и натисна бутона за първия етаж. Щом слязоха, Скофийлд влезе в ресторанта редом с нея. Веднага усети няколко завистливи погледа върху себе тях, но това само изкара на показ ослепителната му усмивка.
▲.Scofield
▲.Scofield

Posts : 85
Join date : 2014-01-16

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by Melissa. Tue Jan 21, 2014 11:29 pm

Господи как можеше да я дразни по този начин. Присвиваше очите си срещу него и направи раздразнена физиономия. Можеше да го убие с поглед ако я наблюдаваше в момента. Как можеше да бъде толкова дразнещ? Как можеше да я привлича точно той? Изобщо защо по дяволите трябваше да е свързана точно с него? Колкото й погледи да забелязваше, никой от мъжете, не й правеше впечатление. Не и когато беше в компанията на Майкъл. Сякаш само той бе способен да й прикове погледа, въпреки че определено нямаше как да му го признае. Предпочиташе да го дразни пред това, да му каже, че си пада по него. Езика й мина леко по устните и се подсмихна, когато един от келнерите им намери маса, а след това дръпна единия стол, за да може тя да седне. Наля им по една чаша с вода, докато оставяше менютата пред тях.
Значи не искаше да яде, е добре тогава. Но само, че тя нямаше да направи желаното от него. И преди дори да е обърнал внимание, Мелиса си бе поръчала най – различни, прекалено мазни неща, който със сигурност после нямаше да изяде. Но въпроса беше да му прави на пук нали..
-Знаеш ли все пак си мислех, че не си падаш по жени от моя тип. За това си мисля, че просто няма как да бъда актриса в твоя порно филм. – леко сбръчка носа си, като му намигна и се загледа в него. Е беше ясно, че един от тях щеше да си тръгне от тук, сам или пък с някого? Но колко неприятно можеше да бъде това? Принципно не би го приела за неприятно, но в момента само в мига, в който си помислеше, че можеше да прекара нощта си с друга, ревността сякаш засяваше своите семена в тялото й.
- Също така си мисля, че човека който има нужда от диета си ти. Може би и малко фитнес, за да стегнеш задника си, а може би корема си. Да и ето ти защо бих предпочела всеки друг да се разхожда из апартамента ни, от колкото ти да го правиш. А и по – добре някой мъж, който спада в моя тип категория. – намигна му леко, като взе чашата с вода и отпи малка глътка от чашата, а по ръба й остана част от червилото й. Усмихна се чаровно вглеждайки се в него и усети онова привличане отново, но нямаше да му го признае, не можеше да го признае в момента. Не й когато й харесваше да си играя.. и както казахме, беше факт че се държаха като малки деца, повече от колкото бе необходимо.
Melissa.
Melissa.

Posts : 15
Join date : 2014-01-17

Back to top Go down

Хотел 4 сезона Empty Re: Хотел 4 сезона

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum