Restaurante Sobrino de Botin

Наблюдавах това, което Зак ми показа мълчаливо. Щях да излъжа обаче, ако кажех, че не съм изненадана. Или впечатлена. Повдигнах вежди, докато той приложи на практика какво може, което автоматично ми показа колко точно е развита способността му, свързана с телепатията и мозъка. 
Хващайки ръката му, кимнах в отговор на последния му въпрос в главата ми и също му отвърнах телепатично
"Мисля, че със сигурност съм готова да тръгваме." - усмихнах му се, без да издавам впечатленията си от това, което той можеше и го поведох навън, но през задния вход, от където двамата бяхме дошли преди малко. Не знаех защо, но главните врати на заведението не ми се струваха като добра идея за измъкване. Наречете го предпазливост, ако щете .. Просто не исках да се натъкваме на още повече ситуации, като тази с храната ни на масата и бързо крачех към задната забутана уличка, към която водеше задния изход. Може би от там беше възможно да се телепортираме, тъй като нямаше никой, освен контейнерите и не беше като да има кой да ни види там. Усещайки, че все още стисках ръката на Зак за подкрепа, побързах да го пусна и отново казах в главата му, размишлявайки
"Какво мислиш, че беше всичко това? Цялата тази странна ситуация с храната .. Дали "Ултра" са ни надушили?" - не можех да не се зачудя, но бях в недоумение как го бяха направили, тъй като двамата със Зак си изглеждахме най-нормално и като всеки друг човек, така че .. Може би от организацията бяха подслушали разговора ни? Говорехме доста за "Утрешните Хора" и други подобни .. дали наистина ни бяха дочули? И как изобщо беше възможно? Определено недоумявах - цялата тази ситуация ме беше върнала към острото осъзнаване колко точно наложително беше да унищожим "Ултра" и всичко, свързано с тях.

Най - вероятно ни бяха разкрили когато излязохме навън и са дочули разговора ни пък и все пак те знаят ние как изглеждаме. Имат всичко в техните си технологии които използват за да ни намерят. Зак дори не се съмняваше и да ги търся скоро и по миризмата им или нещо от този сорт. След като тя му пусна ръката той си я премести върху рамото на Бет,а след това двамата се телепортираха на съвсем друго място. Те вече не бяха в опасното заведение. След като се телепортираха той въздъхна и каза:
-Не знам. Най - вероятно наистина са ни разбрали къде сме когато излязохме навън. Те знаят ние как изглеждам не се учудвам и да знаят къде се храним,но все пак не е сигурно дали са били те. Може просто някой да е решил да си направи шега или нещо подобно.Трябва да бъдем предпазливи все пак и да не сваляме гарда си дори и за секунда.


P.S: Избери си място за писане и ми дай линк на PM ако ти е интересно РП-то разбира се.