Tomorrow People
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим EZxKVDE
↳ Добре дошли!
!
Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим Vd5Gyku▶Вие сте влезнали като:
Log in

I forgot my password

Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим INhxvfC▶Най-ново:
Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим Pyrh8MP▶Top poster:
Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим KTeTdGJ▶The Staff

Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим

2 posters

Go down

Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим Empty Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим

Post by John Young Mon Jan 13, 2014 11:43 am

Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим Tomorrow-people-tim
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим Empty Re: Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим

Post by - Cara Coburn. Tue Jan 14, 2014 8:01 pm

Кара преглътна всичко, което искаше да му каже, но какво действително можеше да направи. Как можеше да се върне и да говори с него.
Не трябваше да бъде така.. не трябваше не искаше.. Но щом се налагаше, нали все пак тя обеждаваше, че тяхната раса е важна, а сега какво правеше? Беше готова да остави всичко, защо? Защото не можеше да се примири с цупенето на прекрасното си гадже.. о да колко страхотно постъпваш Кара..
-Добре, ще се върна, но ти ще стоиш далеч от мен.. Не искам да правиш глупости пред очите ми Стефан.. защото просто болката, която причинявам на Джон докато те гледам, е със сигурност няма да му покаже, че наистина обичам него! За това просто стой на страна.- заяви му тя. Като го погледна за последно. Не знаеше какво ще каже когато се върнеше, не знаеше дали изобщо не иска да казва каквото и да е било..
Прехапа устните си като се обърна отново към Стеф и поклати глава...
-Виждаш ли, Стефан нашата грешка съсипа всичко, което градих толкова години, отдръпна от мен, човека, който мога да нарека най – близко до семейство.. нашата грешка ми отне всичко това, за това просто не ми се пречкай, докато не си върна това, което обичам! – заяви му тя, като се вгледа в очите му. Добре определено не искаше да звучи така гадно, не искаше да го наранява, но за да го отдръпне от сбе си и Джон да се кротне, трябваше да каже всичко това, трябваше да го изкара от живота си и да се научи как да контрулира тази скапана връзка, която имаше с него.
Дори не знаеше защо я има.. не знаеше от къде се бе появила, но трябваше да бъде премахната, да бъде затапена и да не се проявява толкова силно, защото накарая наистина щеше да загуби Джон, а това бе най – големия й страх.
Преди да е измислила, да каже още нещо, което да го засегне, Кара се телепортира обратно в обежището, не знаеше как щеше а реагира той, но определено я беше страх от това, което щеше да се случи..
-Кара... къде по – дяволите  беше.. не го прави пак – каза й Ръсел, който се бе появил пред нея, но тя просто поклати глава в знак на съгласие и се телепортира в залата при Еди..
-Е добре, ето върнах се сега какво? Ще ми покажеш отново каква болка съм ти причинила? Или пък ще ми кажеш отново да бъда със Стефан? Искаш ли да видиш какво стана със Стефан, Джон? – започна тя приближавайки се до него, а след това махна бариерата в мислите си и сложи ръката си под неговата.
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим Empty Re: Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим

Post by John Young Tue Jan 14, 2014 9:00 pm

Джон седеше в залата и си мислеше за приликата между двете момичета. Имаше някакво странно усещане,но не искаше да рови в това. Минали неща,които не го засягаха. Той стоеше със скръстени пред гърдите си ръце и гледаше в екрана срещу него.
-Тим.. Можеш ли да ми покажеш точното местонахождение на случилото се?- шест години по-късно Джон гледаше внимателно случилото се с Ричард. Бе видял всичко.. Всичко на живо,но не и допълнителните неща. Надяваше се да види какво се е случило след като бе.. Починал. Той потърка лицето си,когато я чу. Обърна се рязко и веднаг анаправи асоциацията. Но не. Тръсна глава и когато тя сложи ръка под неговата потръпна.
-Кара.. Моля те... –той дръпна ръка от нейната,когато чу името на Стефан. Не искаше да знае. Наистина не искаше.
-Радвам се,че се върна. Ще благодаря на Стефан,че те е убедил. Ръсел те търсеше... Всички те търсеха. Момичето..-той направи кръгове около очите си,за да нарисува очила.
-Тази дребаната с очилцата.. търсеше те..-той не искаше да повдига друга тема. Не искаше да се карат и да спорят. Искаше просто да приключат с тези теми. Нямаше сили за още спорене или нещо подобно. Не искаше да се кара повече с нея. Нито да се сърди, нито да се ограничават. Той искаше просто да разбере истината за случилото се, да намерят тялото,да.... Да сложат край на цялото това объркване.
Янг се обърна към нея и се усмихна възможно най-искренно.
-Наистина се радвам, че се върна Кара. Това място не е същото без теб. –той въздъхна и отново погледна към екрана.
-Тим... Можеш ли да преровиш по някакъв начин старите бази данни на Ултра? Може и да намерим нещо.
-Ще се опитам,но ще отнеме известно време.
В този момент вратат се отвори и Ръсел влезе. Плесна с ръце и погледна към Кара.
-Ти! Си едно лошо момиче... Изкара ни акъла...-засмя се и пристъпи към тях –Време е за обща прегръдка.-дръпвайки ги един към друг той се отдръпна,когато телата на Кара и Джон се срещнаха. Сърцето на Анг подскочи до гърлото сякаш. Той притвори очи и когато се отдръпна не я погледна.
-Дърво.-изсъска Ръсел и седна на един от столовете.
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим Empty Re: Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим

Post by - Cara Coburn. Tue Jan 14, 2014 9:28 pm

Само, че тя вече не бе никак обедена, колко се радваше че я вижда.. Да беше й ясно, че държанието ще му е още по – студено, но нямаше сили за нищо от това.. нямаше сили да го гледа как се прави на глупаво наранено дете, а не на зрял мъж, който може да понесе болката. Преглътна леко, когато Ръсел се появи и сблъска тялото й с това на Джон, а се почувства толкова долна, когато той дори не я погледа, а просто се обърна. Накриви глава на една страна като погледна в противоположаната посока от тази в която се намираше Ръсел, само за да не види как себе почувствала...
Не искаше всичко това, не можеше да го понася повече, защо си мислеше, че може да бъде различно, ако се върнеше, дали изобщо думите на Стефан бяха истина, онези думи, който беше казал в Апартамента.
-Просто исках да видиш, че нищо не се е случило, Джон нищо повече. – каза му тя и поклати глава поглеждайки към това, което търсеха в същност и тя не знаеше какво търси, а не в същност знаеше.. Облиза леко устните си, като притвори за миг очите си. А след това просто се врътна и на излизане от залата започна да му говори в ума..
Знаеш ли бях готова да ида сама да се предам на Ултра, да им позволя да ме убият или да премахнат гена ми, само и само ти да си добре.. и да не ме гледаш. Пращаш ми Стефан, който ми обяснява, как ме обичаш и какво ли още не, а ти ми казваш само едно „Радвам се, че се върна, без теб не е същото? „ Разбира се колко типично за теб.. „ казвайки го вече беше излезнала от залата, щеше да се прибере в стаята и да не му се мярка много много пред очите не искаше да му се появява след като той не желаеше, да е около нея и определено ясно го доказва, не той, а всяко негово държание. Влизайки в стаята си, започна да му говори отново
Ще ми липсваш ,като чаша вода след пиянска нощ . Като храна след дълга диета, като огън в студена зимна вечер ,като лед в горещ юлски ден . Ще ми липсваш като одеяло в студена самотна вечер и като светлина в мрака . Ще ми липсваш като въздух ,който се е заклещил между два бели дроба и не може да бъде издишан заради голямото притискащо сърце в мен . Какво да ти кажа , ще ми липсваш като цяло и няма нищо нередно в това . С това не ти казвам " сбогом " , просто ти казвам ,че ще ми липсваш повече от нормалното , повече от редното , повече от необходимото .” а след това, просто легна на леглото и се загледа в тавана преглъщайки буцата, която бе заседнала в гърлото й.
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим Empty Re: Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим

Post by John Young Tue Jan 14, 2014 9:42 pm

Потръпваше след всяка нейна дума и присвиваше очи... Мамка му това момиче знаеше как да го нарани само с думи. Той се държеше като глупак. Пълен глупак,но... Не можеше нещата да са както преди. Не ставаше. Бе много по-трудно отколкото изглежда в действителност той затвори очи и сложи ръка върху очите си,докато тя продължаваше да говори в мислите му. Ръсел го гледаше с любопитство и подмяташе някаква топка пред себе си. Да... Със сигурност щеше да успее да го срине,но нямаше да си позволи да стане пред Ръсел,дори и пред Тим Той се телепортира в стаята си,която бе точно до тази на Кара. Легна на матрака и зарови лице в ръцете си.
„Просто ни трябва малко почивка... Може би трябва да опитаме да бъдем един без друг... Не знам скъпа.. Но как мислиш, че ще се справим? Трябва да мине време... Имам нужда от това време. Мразя се,но съм такъв. Не мога д ати кажа повече от радвам се,че се върна... Знаеш,че не мога.” Той спря и се замисли... Защо не можеше? Защото бе като програмиран? Все още не знаеше как да махне основните си настройки? Да и това бе вариант. Той въздъхна и продължи да говори в мислите й.
„Винаги ще те обичам Кар... Може да не ми личи,но те обичам.. Знам,че си силна и че ще се справиш... Ще се справим. А и ние сме приятели преди всичко. Ще съм до теб за каквото и да става въпрос,ще ти помагам” той млъкна и седна. Знаеше,че това не е дори половината от това,което трябва да й предлага.. Знаеше колко тъпо се държи... Ама проклетото му въображение, ревността... Факта че някой бе навлязъл в негова територия.. Вижте за Джон това бе повече от всичко,което той самият бе свършил.... Да си я представя как е в неговите ръце... Ръката у се удари в матрака и той се изправи. Не можеше да стой на едно място. Не искаше да стой на едно място. Мамка му.. Болеше го. Усещаше как го боли и мразеше тази болка..... И вместо да изпълни целият си план такъв,какъвто трябваше да бъде Джон сякаш несъзнателно се телепортира в стаята й. В тъмния ъгъл. Мразеше я,мразеше и нея и Стефан... Искаше да ги убие.
-Мисля че... Искам да....-той млъкна и се приближи до леглото й. –Може ли да остана при теб.. Не искам да правиме секс.. Не искам да... Просто искам да легна до теб.-защото искаше да се увери в това,че все още можеше да прави само това. Да лежи с нея и да разговарят... Дали чрез мислите си или чрез гласно изречени думи... Просто да бъде с нея. Това не бе сдобряване.. Но бе най-близкото до сдобряванее,което Джон можеше да й предложи.
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим Empty Re: Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим

Post by - Cara Coburn. Fri Jan 17, 2014 4:52 pm

Сериозно ли Джон? Отново ? Пак? Стига.. не беше ли достатъчно? Не беше ли достатъчно всичко което бяха преживяли, не можеше да повярва на всичко това.. Направо се изкушаваше тя да бъде тази, която този път ще си тръгне. Загледа се очудено след него и секунда по – късно се телепортира при Тим.. Но не знаеше какво да му каже отново, трябваше да се извинява, да този път наистина беше виновна, знаеше го чувстваше се такава, но не знаеше какво може да направи ... какво можеше да му каже.
азах, че съжалявам Джон! Какво повече мога да направя? Да падна на колене и да ти се моля? Не беше ли достатъчна липсата ти? Не беше ли достатъчно цялото мъчение? Какво сега ще ми се цупиш и отново ще ме караш да те гоня ли? – попита го тя като седеше зад него, а той не се обръщаше, сякаш не искаше да я чуе идваше й да го опердаши, но ако и това станеше наистина щеше да се окабе, че единственото нещо с което решаваше проблемите си беше това.. Но как да го направи иначе, той не искаше да я чуе.. Беше я отблъснал... и не го беше направил докато бяха насаме, ами го беше направил публично достояние..
-Ясно.. сега не сме заедно вече, нали така? Всеки започва своя живот ли? Но ще бъдем приятели? Това ли ще ми кажеш отново? О, или дори и приятели няма да бъдем? – да ясно, не знаеше защо изобщо си правеше труда, това място нямаше да бъде същото вече, просто го усещаше, не чувстваше него, не чувставаше мислите му, нищо... просто една празна дупка.
Искаше да го попита къде е бил... но щеше ли да има значение? Щеше ли да има резултат изобщо щеше ли да й каже или отново щеше да й каже, че не иска да се карат, не искал драми.. еми тя не правеше драми просто искаше да разбере как седят скапаните неща и повече да не си прави труда за нищичко, повече да не му се мярка пред очите и да това щеше да бъде, поне щеше да се опита да го направи и да не му се вясва много много... Мразеше се за това, че го бе наранила, отново не бе успяла да загърби себе си.. И какво бе постигнала? Май сама беше виновна за раздялата им... Май сама можеше да иде и да си тегли куршума някъде... в същност, като се замислеше, защо не? Щеше да отърве всички от себе си.
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим Empty Re: Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим

Post by John Young Fri Jan 17, 2014 6:02 pm

Той се обърна и я погледна. Думите й не го очудиха. Никак даже. Всъщност ги бе очаквал точно тях. И все пак.. Какво трябваше да й каже? Разделени ли бяха?Не го чувстваше така. Просто й беше ядосан. Той преглътна и поклати глава.
-Защо да сме разделени? Не си направила нищо, аз не съм. Всичко е наред.-той отново погледна към екрана. Той потърка лице и се обърна към Тим.
-Нещо?
-Обработвам информацията Джон. Това е което имам.-на екрана се появи доста малко информация, и по-точно тази която Янг вече знаеше. Той въздъхна. Нямаше ли нещо друго?Нещо, което със сигурност можеше да потвърди, че прекъсването е дало резултат. Болките,кръвта, неспособността да се движи.. Всичко беше там. Всички симптоми. Всичко бе описано от а до я... Но не и това, което му трябваше. Трябваше му информация, която само Джедакая имаше. Прокарвайки език по устните си той прокара ръка през косата си.
-Ако откриеш нещо,задължително ми го покажи,
Янг се обърна към Кара и повдигна вежди и я огледа. За първи път й бе толкова ядосан.. За първи път си бе причинил нещо подобно заради нея.
-Е.. Виж можеш да си спокойна относно едно. Никол вече я няма,а също и свързването ми с нея.
Той се приближи до един от шкафовете и извади няколко листа. Мислеше да отиде при Джедакая отново и да го изнуди да му каже състава на серума. Така щеше да му е много по-лесно ако някой ден се случеше нещо подобно. Щеше да му се наложи да говори с Ирен,дали може да направи. Той се подпря на бюрото и отново усети рязката болка в главата ис. Мразеше тази болка. Притисна слепоочията си и издиша едвам,едвам. Всичко щеше да е наред. Щеше да се оправи. Всичко щеше да е наред. Може би трябваше да остане още малко в апартамента. Да потренира,да си тренира телепатията... Да се върне в Ултра... Да. Последното не бе редно. Той преглътна отново,а очите му се насълзиха от усилието да не падне на земята. Бившият му шеф беше прав... Наистина емоцийте и подобните натоварвания щяха да му причиняват подобна болка... А в този случай аналгина нямаше дапомогне.
-Нещо друго искаш ли Кара? Мисля, че всичко което искаше го получи. –да беше малко груб и заядлив, но как го болеше главата...
John Young
John Young
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 722
Join date : 2014-01-12

Back to top Go down

Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим Empty Re: Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим

Post by - Cara Coburn. Fri Jan 17, 2014 6:37 pm

Мразеше всичко това, ненавиждаше го виждаше го, но Джон не беше там.. нямаше го като,че ли .. Какво беше направил? Как така свързването го нямаше, толкова много въпроси и никакви отговори, знаеше че нямаше да й ги даде, просто само думите му бяха достатъчни, за да стане абсолютно ясно.
Какво можеше да направи вече, за да си го върне? Беше се изчерпала напълно, беше забравила себе си заради него, беше преобърнала всичко в себе си, заради него и той пак не се сърдеше.Да не можеше да приеме Никол, не искаше да я приеме. Все пак действително Стефан не се беше разхождал в сънищата й след като беше правила секс с Джон. Докато той я прегръщаше нали? Не беше се опитвал да го прелъстява и гласно да заявява претенций „Че ще обича него повече” не, не го беше направил, защото беше ясно, че Кара обичаше Джон, разби му сърцето, за да бъде щастлива с Джон. Забрави връзката, която имаше със Стефан, за да е добре с Джон... да а той я бе защитил... след това какво направи? И тя не знаеше какво точно бе направил. Някак си не искаше и да знае. Но не можеше повече.. не можеше да понася всичко това.
Нали всичко щеше да е наред, нали щяха да живеят ден за ден... нали, нали,нали? НАЛИ? А сега какво? Сега той й натякваше, а тя се чувстваше по – виновна от всякога.. Чувстваше се така сякаш беше направила нещо наистина нередно, а тя просто си отстояваше „територията” отстояваше това което обичаше и мястото й до него..нима беше виновна, за това, че го обичаше повече от всичко? Нима беше виновна, че не можеше да понесе мисълта, да има друга в живота му? Явно да, беше виновна за всичко това, беше виновна, за всяко едно свое действие, за всяка постъпка, за всяка целувка, за всяко докосване.. да беше виновна... и точно сега дори не си мислеше за шибаната преграда в съзнанието й, не й пукаше кой щеше да чуе, кой щеше да види, как се чувстваше, просто не можеше ад й пука. Нямаше как да й пука...чувстваше се сама, напълно сама... нямаше нищо, никой, а този който си мислеше, че има сега я съдеше.. съдеше я с действия с думи, но и те бяха достатъчни, за да я накарат да се почувства още по – виновна, за да изпита съжаление сама към себе си. Обърна му гръб и тръгна да излиза от залата.
-Думите ти и държанието ти, говорят друго Джон. Да виновна съм, ако искаш ела и ме убий собствено ръчно. Виновна съм, че те обичам повече от всичко на този свят. Виновна съм, че си отстоявам, това което обичам, виновна съм, за това че изобщо ме намери, за това, че изобщо ме целуна, за това, че съм те докосвала, за това че съм те целувала, виновна съм за всяка една сълза която съм проляла, защото те обичам. Виновна съм... за Никол.. виновна съм, за това, че ме мразиш... виновна съм за всичко това... и се Мразя за всичко, което съм ти причинила.. а сега вече нищо не искам.. нямам нужда от нищо и от никой. Благодаря ти за всичко... ако има нужда от мен, ще съм в стаята си, няма да ти се мяркам пред очите повече. – и преди да е казал, каквото и да е било тя просто затвори очи и се телепортира в стаята си и седна на земята, сви коленете си обгръщайки ги с ръце, а секунди по – късно сълзите й просто не закъсняха..а се стекоха по лицето й, мокрейки черния й клин.
- Cara Coburn.
- Cara Coburn.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 703
Join date : 2014-01-12

https://tomorrowpeoplerpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим Empty Re: Копмютърната зала или по-точно казано.. Тим

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum