Tomorrow People
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Плажната ивица EZxKVDE
↳ Добре дошли!
!
Плажната ивица Vd5Gyku▶Вие сте влезнали като:
Log in

I forgot my password

Плажната ивица INhxvfC▶Най-ново:
Плажната ивица Pyrh8MP▶Top poster:
Плажната ивица KTeTdGJ▶The Staff

Плажната ивица

3 posters

Go down

Плажната ивица Empty Плажната ивица

Post by Camille. Mon Jan 13, 2014 11:24 am

Плажната ивица P189594-Los_Angeles_CA-Point_Dume_State_Beach
Camille.
Camille.
Bad ass admin
Bad ass admin

Posts : 506
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by Mirajane Scarlet Wed Jan 15, 2014 7:08 pm

Свечеряваше се. Последните слънчеви лъжи се спускаха над земната повърхност и сякаш галеха всичко наоколо. Крачка подир крачка, заравях босите си стъпала в пясъка, все още пазещ частичка от днешната топлина, която бе насъбрал в себе си. Денят бе хубав, топъл и приятен, а мястото до преди половин час бе запълнено с хора, радващи се на приятното време. Цялата плажна линия бе изпълнена с множество плажуващи - като се започне от тромаво поклащащи се пенсионери, да се стигне до хващащи тен тинейджъри, разтревожени за децата си родители и дребосъците, които весело потичкваха наоколо. Сега обаче всички се разотиваха. Живо пиле вече не се мяркаше наоколо поради бавно настъпващия мрак. Е, образно казано. Пилета имаше. Чайките все още размахваха криле, порейки уверено въздуха с плясъците си, а звука от кряскането им ми се струваше в пъти по-силен на фона на настъпилата тишина. Един намерен гларус пък важно-важно пристъпваше по влажния пясък и всяка прииждаща вълна го караше да джапи из образуващите се краткотрайни плитки локвички. Засмях се звучно. Подобни дребни неща можеха да ме накарат да се усмихвам наистина искрено.
Запристъпвах бавно към птицата, почти беззвучно и неусетно. С тази така наречена котешка походка успях да се доближа съвсем близо. Може би наистина все още не ме бе забелязал? Усмихнах се доволно. Нещата вървяха добре. Но в момента, в който сметнах, че съм достатъчно близо за да протегна ръка и да го докосна, гларусът размаха криле и излетя уплашено. Измрънках нещо под носа си в изблик на недоволство и яд.
Mirajane Scarlet
Mirajane Scarlet
The Tomorrow people
The Tomorrow people

Posts : 101
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by -darien Wed Jan 15, 2014 7:43 pm

Днес беше един от онези дни. Затрупани с работа. Цял ден прекарах зад бюрото, в офиса. Четях доклади и се чудех кой да започна първо. Сега беше време за това да почина малко от всички имена и глупости. Бавно преминах с ръце през очите си и ги погалих. Изправих се и взех якето си от стола. Закрачих по коридорите на участъка, като просто хванах кожената си дреха през рамо и излязох през големите врати, от който влизаха патрулите, които бяха на смяна вечерта. Бръкнах с лявата си ръка в джоба и отидох до Импалата си. Отключих се и се качих вътре, като оставих якето си там. До сега бях с онази тъпа усмивка на лице, която казваше на хората "спокойно, добре съм!" Сега дойде маската на съвсем измореното лице. Завъртях ключа и настъпих педала на газта. Колата ми потегли първо на задна, а след като смених предавката щом вече излязох от мястото, на което бях паркирал, потеглих напред. Движех се по улиците, а светлините се отразяваха в прозореца ми. С едната си ръка държах волана, с другата се бях подпрял на отвореният прозорец и мислех. Какво да правя сега? Да се прибирам. Не. Спрях пред един магазин и дори не изключих двигателя. Взех си бутилка уиски и няколко сникърса и отново се върнах зад волана. Колата ми потегли отново, а аз имах чувството че трябва да остана сам. Насочих мислите си към плажа, а ръцете ми сами поведоха колата на там. Щом видях водата, а след това и пясъка, който вече не беше златист осъзнах, че съм стигнал до мястото, на което исках да отида. Спрях на празния паркинг, като Импалата ми беше единственото нещо, което се забелязваше наоколо. Слязох от колата и затворих внимателно вратата, но тя си беше толкова стара, че изскърца и накрая се чу металното затропване, което доказваше, че няма нищо общо със съвременните. Закрачих, като в дясната си ръка носех бутилката, а в джоба ми бяха сладките, които взех. След няколко секунди усетих как кубинките ми стъпват в пясъка и може би ще се напълнят с него, но това не ме интересуваше. Просто стигнах до скалите, който бяха в края на плажната ивица и където по-големите вълни се разбиваха. Качих се на тях и си спомних за моментите, в който идвахме тук с Бет. Моята прекрасна Бет. Седнах на един от тези камъни. Отворих си бутилката и отпих от нея една голяма глътка. Загледах се във водата, която беше огрявана от лунната светлина и просто се замислих, какъв би бил света, ако всички хора знаеха за тези свръхестествени същества... Дали всички щяха да го приемат толкова добре, колкото него или щяха да се опитат да ги убият.. самият той не знаеше какво щеше да се случи. Може би щеше да настъпи война. Отпи отново и усети парещия вкус на уискито, което се разля в гърлото му и просто.. просто издиша тежко, а пред очите му се появи образа на съпругата му, което доведе до поредната глътка. Да. Тази вечер щеше да се напие и може би да не стигне до дома си...
-darien
-darien
I'm just a human
I'm just a human

Posts : 59
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by Mirajane Scarlet Thu Jan 16, 2014 11:39 am

- Гадна кокошка! - измърморих изнервено и размахах юмручето си към гларуса, гледайки го как най-нахално кацна отново на пет-шест метра пред мен.
- Ще видиш ти.. Ще те хвана. - продължавах да му се заканвам.
Може би се държах като малко хлапе, но понякога точно това ми трябваше, за да разпусна от ежедневието, изпълнено с напрежение и забързаност. Все повече и повече започваше да ми харесва усамотяването на подобни места, непосещавани от хората по това време, където можех да почувствам напълно вече получената си свобода. Тишината и спокойствието бяха идеални за релаксиране, караха ме да се отпусна и да запратя по дяволите мислите за "Ултра", за прекараните при тях години, за "утрешните хора", за бъдещите планове. Нямаше какво да ме притеснява тук, нямаше какво да ме дразни и да изкарва на яве най-лошите ми страни, а напротив - мястото ме успокояваше и уравновесяваше. Е, като изключим досадната птичка.
Тръгнах отново подире й. Този път се затичах насреща право към нея, а тя отново заподскача напред. Дори не литна, а сякаш ме дразнеше и подмамваше с бързото си бягане и ловките подскоци при всеки мой отпит да я докосна. Кой знае колко глупаво изглеждах, тичайки подир гларуса, замахвайки с едната си ръка към него, а с другата опитвайки се да задържа обувките си, за да не ги изпусна и евентуално забравя някъде. Тичайки в плитчините, двамата с пернатото ми другарче навярно вдигахме единствения шум наоколо.
Отведе ме към близките скали, където разпери криле и се извиси в небето точно над тях. Проследявайки го с поглед, забелязах и застаналия там мъж. Не бе никак далече и ако не бе прекалено голям заплес сигурно вече щеше да ме е забелязал. Почувствах се неловко, представяйки си, че може да е станал свидетел на целия ми този резил с гларуса. Искаше ми се да потъна в пясъците или да избягам някъде, но бе късно, така че просто лепнах една широка и леко глупава усмивка на лицето си.
Mirajane Scarlet
Mirajane Scarlet
The Tomorrow people
The Tomorrow people

Posts : 101
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by -darien Thu Jan 16, 2014 12:06 pm

Дариен беше в небесата. Мислеше за красивата си съпруга, която повече нямаше да види. Спомняше си как идваха тук, забавляваха се по плажа, бяха правили любов зад скалите... всички спомени го караха да изпитва онази болка в гърдите на разбито сърце. След като отпи голяма глътка от бутилката видя чайката, която прелетя край него.. или както го наричаха по повечето места "гларуса". И тогава чу някой, който беше последвал птицата. Погледна и а секунда му се привидя, че това е съпругата му. Че това е Бет, но щом фокусира видя съвсем друг човек. Мислеше си, че е възможно да я види отново, но това беше съвсем друго момиче. Издиша тежко и отново върна погледа си към бутилката, но осъзнаваше, че тя го гледа. Беше впила поглед в него и щом той завъртя глава, за да я погледне видя че се е ухилила до уши и се опитваше да изглежда някак си... и той не можеше да опише колко беше странно на момиче с такива красиви татуировки, който не можеше да не забележи, да се хили, като девет годишно. Лунната светлина я огряваше и я караше да изглежда още по-красива, но колкото и красива да беше нещо в него не го караше да изпита привличане, а още по-малко да иска нещо повече. Някак си в момента съкрушената му вътрешност не беше в настроение за забавления. И въпреки това реши, че ако я заговори няма да му стане нищо. Вдигна бутилката, като не можеше да се забележи какво има в нея и въобще какъв е етикета й. Преглътна и единственото нещо, което попита беше:
-Уиски? - знаеше, че може да е непълнолетна. Не можеше да определи годините й, но изглеждаше млада. Погледа му забеляза обувките й в едната ръка. Явно беше бягала по пясъка и когато се сети за гларуса си помисли, че има нещо общо с нея, но прогони тези мисли. Остана си на скалата. Гледайки в нея и чакайки отговора й. Не му пречеше дали ще сподели парливата си напитка или не. Тази вечер не смяташе да се прибира в къщи и работата му беше да се само съжалява тук на плажа.
-darien
-darien
I'm just a human
I'm just a human

Posts : 59
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by Mirajane Scarlet Thu Jan 16, 2014 3:03 pm

- Уиски? - Мираджейн повтори думите му малко объркано.
Изражението й също допринесе достатъчно, за да си проличи ясно учудването й. Веждите й леко се повдигнаха, а погледът й стана някак преценяващ. Сякаш за момент следата от онова детинско настроение се изгуби и то бе заместено едновременно от объркване и нотка любопитство.
- Нормален разговор не се ли започва със "Здравей", "Добър вечер" или нещо от сорта?!
В думите й все пак си проличаха забавният тон и опита да се пошегува. Усмивката отново се изписа на лицето й, макар и този път по-скоро съвсем нормална и приветлива, а не толкова идиотска и детинска.
- Макар, че и уискито не е лошо предложение.
Е, колко ли съмнително можеше да е някой непознат да ти предложи безплатен алкохол. По баровете ставаше редовно, макар и все пак да не бе никак сигурно дали няма и още някоя странна субстанция в питието.
С няколко бързи и ведри крачки Мира се доближи съвсем до скалите и съответно до мъжа. Може би нямаше намерението да прекалява с алкохола заедно с него, но никога не изпускаше възможност да си намери някой събеседник, дори и за съвсем кратко време. Откакто успя да се измъкне от затвора си при "Ултра" където единствените й събеседници бяха или облечени в бели престилки, или държащи оръжия, или пък затворени в съседните килии, момичето търсеше сякаш още повече контакти с хората - обикновени или не съвсем. Усещаше свободата си по всички възможни начини и искаше да я оползотвори. Разбира се, не забравяше и за задълженията си към "утрешните хора", но те бяха на друга страна в момента, а и малко сливане с нормалното общество не бе никак лошо нещо.
- Мога ли да попитам защо така самотно си се отдал на алкохола? - обърна се към непознатия.
Mirajane Scarlet
Mirajane Scarlet
The Tomorrow people
The Tomorrow people

Posts : 101
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by -darien Thu Jan 16, 2014 4:05 pm

След като тя се доближи и прие поканата му за пиене той подаде бутилката. Направи му забележка, за това че не я е поздравил, но щом отпусна тялото си, което се облегна на една от студените скали се заслуша в разбиващите се вълни. Водата пръскаше леки пръски към него и го връщаше към реалността:
-Тъгувам! - отговори кратко и ясно. След това завъртя глава и погледа му срещна този на момичето:
-Тъгувам за съпругата си. Тя е мъртва! - след тези думи се усмихна с една фалшива усмивка и допълни:
-Нали така трябва.. ние сме хора.. трябва да привикнем с това.. да .. - след тези думи премина с едната ръка през очите си и не си позволи да заплаче. Просто вдиша и издиша тежко, преглътна слюнката, която му пречеше да говори и продължи:
-Аз съм.. едно животно.. не можах да я опазя от себе си.. така че.. - след тези думи просто отпусна глава назад. Затвори очи и допълни:
-Никога.. никога няма да бъда същия! - отвори ги и видя луната. Невероятно красива грееше в небето. Той се усмихна заради спомен, който го изкара от реалността и го върна в хубавото време, където той беше щастлив. Затвори за момент очи и без да осъзнава какво говори прошепна:
-Липсваш ми! - беше съкрушен и не обръщаше внимание на момичето. Тя сигурно просто щеше да грабне бутилката и да го остави да се само съжалява тук.. сам... все пак беше изпил половин литър и алкохола отдавна му беше подействал, заради липсата на сън.
-darien
-darien
I'm just a human
I'm just a human

Posts : 59
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by Mirajane Scarlet Thu Jan 16, 2014 5:03 pm

Момичето взе бутилката. Поднесе я към устните си и отпи глътка от уискито, усещайки как алкохолът сякаш за момент прогаряше гърлото й и я караше да се намръщи от това чувство, но после оставяше някак приятно усещане след себе си.
- Съжалявам. - промълви едновременно от съчувствие, а и от проява на някакво културно поведение.
Заслуша се в думите на непознатия. Бяха толкова чувствени и искрени, сякаш разкриваше цялото си сърце пред нея. Или наистина имаше нуждата да сподели болката си с някого, или алкохолът го подтикваше да говори нещо толкова лично, макар и пред току що срещнат човек. Мира обаче бе добър слушател. Бе от онези хора, пред които можеше да си излееш душата без да очакваш да те съди или да те поучава без нужда. Все пак и тя имаше чувства и разбираше чуждата болка. Бе преживяла достатъчно ужасни неща, знаеше какво е нещастието и всички нормални човешки усещания съпътстваха и нея, макар и едно от тях, най-ужасното, да й бе сякаш вроден инстинкт, който усърдно се опитваше вече да потиска - желанието самата тя да върши злодеяния. Всякакви изблици на гняв и ярост обаче бяха напълно забравени в момента, заместени от съчувствието, което момичето изпитваше.
- Мога да ти помогна. - промълви Мираджейн, макар и думите й да звучаха някак многозначно, поне погледнато от гледната точна на някого, знаещ за вида й и способностите й.
Наистина можеше да помогне както от гледна точка на човек със способности, така и от тази на обикновен слушател, след споделянето с когото човек би се почувствал по-добре.
- Така де, може да ми разкажеш още ако така ще ти олекне.
Все пак сподели типичния вариант. Не би било удачно да рискува с разкриването си.
Mirajane Scarlet
Mirajane Scarlet
The Tomorrow people
The Tomorrow people

Posts : 101
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by -darien Thu Jan 16, 2014 9:53 pm

Дариен я погледна и щом видя че му съчувства се усмихна и каза:
-Няма нужда! - след това бавно се изправи и усети вятъра, който духаше от морето. Премина през косата му и погали кожата му. Това го успокой. Затворил очи стоеше с разперени ръце от тялото и се наслаждаваше на бриза преди да се съвземе. Върна се в реалността. Скочи от скалата и се приземи в пясъка, като премина с ръка през косата си. Взе си бутилката уиски от нея и я повдигна, а след това допълни:
-Спокойно... свикнах вече със всичко.. все пак.. ние сме едни обикновени пионки в този свят и нямаме нужда от нищо.. не ни трябва да чувстваме и да преживяваме, защото накрая винаги оставаме сами заровени в шибания гроб.. - след като каза това се облегна на скалата и издиша, като опипа джобовете си и разбра, че няма цигари в джоба.. изцяло той не пушеше, но сега можеше да запали.. можеше да направи нещо. Погледна момичето и за финал просто попита:
-Какво правиш тук? Сама? - и зачака отговора й
-darien
-darien
I'm just a human
I'm just a human

Posts : 59
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by Mirajane Scarlet Sun Jan 19, 2014 8:36 pm

Просто се усмихна, макар и някак тъжно. Щом не искаше помощ, значи нямаше да нахалства и да предлага уменията си. Пък и логично, кой ли би се вързал на нещо такова от някой напълно непознат. За сега можеше просто да го слуша и от време на време да вмъква нещичко.
-Не бъди толкова песимистичен.
Е, това май звучеше леко глупаво, имайки в предвид преживяното от него. Нямаше как да си пълен оптимист след нещо такова, но не бе и никак приятно цял живот да съжаляваш и да си втълпяваш само негативни мисли в главата. Най-малкото пък, винаги можеха да те заровят на едно място с още някого. Това от чисто технична гледна точка. Но нямаше да оспорва мнението му. Замълча си и се замисли над зададения й въпрос.
- Разхождам се. - кратичко и ясно отговори.
- Просто имах нужда от някое спокойно място и тук ми се стори подходящо.
Бръкна в джоба на якенцето си и извади кутия с цигари. Може би просто на нея й се пушеше или телепатията й бе помогнала да разбере какво търсеше събеседника й. Мира запали една и понечи да му подаде кутията с думите:
- Искаш ли?
Mirajane Scarlet
Mirajane Scarlet
The Tomorrow people
The Tomorrow people

Posts : 101
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by -darien Mon Jan 20, 2014 10:13 am

Знаеше, че иска цигарата и точно когато протегна ръка се спря. Погледна момичето в очите и й каза:
-Не, благодаря! - трябваше да бъде силен. Да преодолее всичко. Да преодолее съпругата си, да преодолее желанието за пушене, да преодолее желанието да избие всичко или себе си. Преглътна тежко и закрачи по плажа, като не правеше големи крачки, за да не се отдалечи от нея. Бавно пъхна ръцете в джобовете си, а след това погледна младата госпожица:
-Знаете ли какво.. мисля да взема от живота, колкото мога! - тогава той видя, че не само я изненада, но и реши да направи нещо много повече. Свали якето си, а след това събу кубинките си. Махна тениската от тялото си и под всичките тези дрехи се откри много добре поддържано тяло. Извади всичко от джобовете си и остана само по дънки. От страни изглеждаше странно, но все пак бяха на плажа. Той се засили към водата и с големи крачки нагази в нея, а след това заплува. Беше ледено студена, но това не му пречеше. Започна да плува и да плува, докато не се спря и не осъзна, че се намира на няколко метра от сушата. Обърна се и я видя. Личеше си къде се намира по светлината от цигарата й. Усмихна се, което не беше нищо друго освен изблик на инстинкт в тялото му. Той беше жив и се чувстваше добре. Забрави за всичко. Забрави за най-важното и сега просто щеше да поплува малко и точно това направи. Размаха ръцете, зарита с краката и обикаляше из празната вода, където нямаше никого освен него...
-darien
-darien
I'm just a human
I'm just a human

Posts : 59
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by Mirajane Scarlet Tue Jan 21, 2014 12:47 pm

На лицето на Мира се изписа ведра усмивка, макар и не чак толкова забележима в заобикалящата ги тъмнина. Внезапният ентусиазъм и решителността на мъжа определено й харесаха. Допадаха й точно такива оптимистични хора и се стараеше да се намира в повече контакти именно с тях. Самата тя бе решила да загърби ужасните моменти от миналото и да "вземе от живота колкото може", както се изрази събеседника й. За сега обаче я спираше единствено задължението към "утрешните хора" и целта им да се отърват напълно от "Ултра", както и едно мъничко желание за отмъщение, мъждукащо се накъде дълбоко в душата й и спирано да излезе напълно наяве.
Отнесена напълно в мислите си, Мира така и не се усети кога мъжът вече се бе загубил насред тъмните морски води. Единствено по плясъците и шума на водата можеше да се ориентира къде точно е. Изправи се, изгасвайки почти напълно догорялата цигара в една от скалите, а после с телекинезата си я запрати към далечно кошче за боклук. Бе й навик да си изхвърля нещата където трябва, дори и да ставаше на въпрос за нищо и никакъв фас.
Запристъпва тихо напред, вече напълно незабележимо като дебнещ хищник. Малка ледена вълничка заля босите й крачета, накара я да изтръпне, но все пак момичето не издаде нито звук. Бързо свали тънката си рокля, оставяйки я на пясъка и запристъпва смело напред, оставайки студената вода да я облива все повече и повече. Правеше дребни стъпчици дори и във водата, за да не вдига почти никакъв шум и ослушвайки се за местоположението на събеседника си. Щом бе на достатъчно голяма дълбочина, заплува бавно и внимателно към него, надявайки се да го намери и да се опита да го стресне.
Mirajane Scarlet
Mirajane Scarlet
The Tomorrow people
The Tomorrow people

Posts : 101
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by -darien Tue Jan 21, 2014 1:04 pm

Дариен беше във водата. Ту плуваше, ту се държеше на повърхността. За финал просто остана на едно място и щом погледна към брега не я видя. Момичето не беше там. Преглътна тежко и се огледа. Не можеше да я види, защото това беше неосветена част от морския плаж. Не знаеше къде е тя, докато не усети ръце, който го хванаха. Не очакваше да се опита малко красиво момиче, като нея да се опита да го потопи под водата, но за секунда й се получи. Все пак беше трениран детектив и лесно се измъкна от хватката й, и когато хвана крачето й, за да я придърпа под водата разбра, че тя не само беше свалила роклята си, но и имаше доста нежна кожа. Хареса му допира й. Веднага я пусна и я остави да изплува, а след това изплува й той. Първо си пое въздух, а след това последва и смеха му, който беше наравно с нея. Преглътна тежко и започна да движи ръцете си, за да не потъне и след това попита:
-Е? Готова ли си за битка във водата? - доближи се до нея с плуване и след това плъзна ръцете си под мишниците й. Внимаваше, за да не докосва гърдите й, защото все пак това би било неприятно за едно момиче, от един непознат и щом я прегърна и се намираше зад нея си пое въздух и се потопи под водата повличайки и нея със себе си. Отдавна не се беше забавлявал така и още по-малко.. отдавна не се беше чувствал така жив..
-darien
-darien
I'm just a human
I'm just a human

Posts : 59
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by Mirajane Scarlet Tue Jan 21, 2014 3:06 pm

Успя! Моментът на изненадат очевидно й свърши доста добра работа, но не за дълго. Дори не си бе помисляла, че ще успее да го задържи в капана си за повече от няколко секунди и че той няма да успее да се измъкне веднага щом пожелае. Затова й побърза да се отдръпне по-далеч преди да е започнала малката им водна война.
- Ооо не! Дори не си го и помисляй. - възпротиви се Мира, но май вече бе късно за опити да промени намеренията му.
Пък и тя самата започна това. Сега щеше да си го отнася. Поне се предполагаше, че щеше да е забавно, стига накрая да няма удавени хора.
Докато се усети, Мира вече бе попаднала в хватката му. Почувства се малка, дребна и безпомощна на фона на здравото му и силно тяло. Размърда се в опит да се измъкне, но само риташе и се размяташе като риба на сухо, образно казано. Е, имаше как да се измъкне с някой необичаен номер, но това в момента бе забранено. Не трябваше да се издава. В края на краищата се отказа от опита за "бягство". Остана мирна, давайки му да я потопи и кротко чакайки момента, в който ще я изкара отново на повърхността. Надяваше се да е скоро, а щом това най-накрая се случи, момичето си пое дълбоко въздух и се постара да премахне немирните мокри кичури, полепнали по лицето и, в които имаше и по някое друго досадно водорасло.
- Много си лош. - измърмори тихичко и недоволно, макар и на шега.
Mirajane Scarlet
Mirajane Scarlet
The Tomorrow people
The Tomorrow people

Posts : 101
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by -darien Tue Jan 21, 2014 3:42 pm

Явно опита му да я потопи беше успешен, а щом излезе на повърхността сякаш и двамата нямаха намерение да се отделят един от друг. Той просто я прегърна, зарита с крака, за да не потънат а устните му се доближиха до нея и тя усети топлият му дъх по кожата си. Доближи устни до ушето й и прошепна:
-Какво? Не си ли падаш по лоши момчета? - след тези думи се усмихна доволно и допълни:
-Така де.. аз съм наистина много-много лош.. - бавно отпусна захвата си и заплува около нея, като най-накрая бяха лице в лице. Застана така, че тялото му да е пред нейното и я погледна в очите и лунната светлина я правеше толкова красива в момента. Не можеше да и опише това, но като истински ценител на красивите неща, а още повече на красивите жени и сподели:
-Красива си! - след което се усмихна и допълни:
-Така де... сега какво.. ще се опиташ ли ти да ме потопиш мен.. може да поплуваме или просто да излезем от водата.. - не знаеше как да избегне неловкия си коментар, който направи за външният й вид, защото точно той не трябваше да споменава това и просто.. щеше да се опита да не говори като някой флиртаджия, защото според това, което й беше разказал за себе си щеше може би да й е неудобно.. надяваше се да не е така и да се отпуснат и просто да се позабавляват..
-darien
-darien
I'm just a human
I'm just a human

Posts : 59
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by Mirajane Scarlet Tue Jan 21, 2014 6:03 pm

Продължителната близост, допълнена с тихото прошепване на ушенце, я накараха да се притесни по онзи срамежлив и невинен начин. Лека руменина изби по бузите й, но явно обстоятелствата бяха в полза на момичето - беше с гръб към мъжа, а и бе достатъчно тъмно, за да не се забележи подобна подробност. Щеше да се притесни още повече ако той забележеше и това.
- Не. - отвърна на въпроса му някак плахо, но успя за секунда да се вкара в ред и гласът й се промени - стана сигурен и някак достатъчно закачлив, че да подчертае и шегата в следващите й думи:
- Предпочитам добри момченца, които да ме слушат.
А всъщност цял живот бе заобиколена от онези "лоши типове" - брат й, неговите приятели от детинство, по-късно лошите учени, а сега и озлобени хора със смахнати способности, много от които обсебени от мисълта за отмъщение.
Комплиментът сякаш бе втори удар върху самоконтрола й. Наистина не бе свикнала на подобно държание. Или по-скоро във времето, прекарано като опитно зайче, по-скоро бе отвикнала от това.
- Благодаря. - отвърна му все пак.
Побърза обаче да се разсее от настъпилия леко неловък поне за нея момент. С едно бързо движение на ръката хвана събеседника си неподготвен и успя да го опръска с малко вода.
- Много бързо се отказваш. - засмя се и се отдръпна повече, плувайки към брега, докато накрая не стигна до толкова плитко, че спокойно можеше да тича из водата.
Mirajane Scarlet
Mirajane Scarlet
The Tomorrow people
The Tomorrow people

Posts : 101
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by -darien Tue Jan 21, 2014 10:16 pm

Точно, когато си мислеше, че можеше да стане по-неловко тя ги върна към игривото състояние, като го опръска и после заплува към брега. Всички мисли на Дариен изчезнаха и щом я видя да тича заплува след нея. Не можеше да и обясни как лунната светлина я правеше доста красива. Щом стигна до дъното, на което можеше да стъпва се изправи и закрачи бавно. Беше с дънки, но когато излезе от водата усети тежестта им, за това бавно ги разкопча. Бяха мокри и студени, а на вън времето не беше много топло. Погледна момичето и я видя. Тя беше излязла на пясъка близо до дрехите му. Наведе се и взе якето си, а след това го сложи на раменете й. Усмихна и се и й каза:
-Искаш ли.. да отидем в колата ми? Ще пусна парното и ще се изсушим.. така де.. мисля, че имам някоя моя тениска и ще ти я дам... за да свалиш бельото си и да го изсушиш, ако искаш.. - след тези думи преглътна и допълни:
-Може и да те закарам.. честна детективска обещавам да съм добро момче и да те слушам.. ще изпълня всяко твое желание и няма да прекрачвам границите - и се усмихна насреща й.
-darien
-darien
I'm just a human
I'm just a human

Posts : 59
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by Mirajane Scarlet Sat Jan 25, 2014 9:35 pm

Вечерта не бе никак хладна, но дори най-лекият ветрец караше мокрото й тяло да потрепва. Мразеше това усещане дори денем когато бе доста по-топло, а да не говорим за сега. За момент дори искаше да забяга отново към водата и да се потопи изцяло там, привиквайки отново с температурата и стоейки цяла нощ така. Е, бе доста глупава и детинска идея. Неговите обаче не бяха никак лоши. Топлината от якето му, което усети по раменете си, сякаш за секунда се разнесе по цялото й тяло като приятно усещане. Вече си представи и лекото, топло и приятно подухване от климатика. Но пък в такъв случай навярно щяха да измокрят колата докато самите те изсъхнат и после да се наложи да сушат нея. Щеше да е още по-голяма разправия.
- Знаеш ли, имам по-добра идея.
Явно нещо определено изникна в ума на момичето, което си пролича й по изражението й. Погледът й бе обнадежден, но и с леко притеснение. Не знаеше как ще реагира събеседникът й, но пък винаги можеше по-късно просто да промени спомените му.
- Не се стряскай. После дори може и да не помниш това. - каза някак толкова спокойно, имайки в предвид предупреждението, че може да изтрие спомена му. А звучеше сякаш му разказва приказка.
Ръката й докосна рамото му, спускайки се съвсем леко по ръката му, едва до лакътя, а после отдръпвайки се бавно. Заедно с това обаче и малките водни капчици се отделиха сякаш левитирайки от тялото му. По същия начин се отделиха и от самата Мира. Реейки се из въздуха, капчиците се отдалечиха от тях и се посипаха по пясъка като вечерен дъждец.
- Така по-добре ли е?
Малко неловко изражение се изписа на лицето й. Притесняваше се от реакцията му, макар и в случая просто да бе помогнала с леко шантав трик на телекинезата си.
Mirajane Scarlet
Mirajane Scarlet
The Tomorrow people
The Tomorrow people

Posts : 101
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by -darien Sun Jan 26, 2014 10:55 am

Когато усети ръката й по кожата си той усети лека топлина и не знаеше какво има тя точно в предвид. Не знаеше за какво говори, но щом водата започна да се отделя от тялото му преглътна тежко и я погледна. Тя се притесняваше, а той я гледаше с един изпитателен поглед и после просто се усмихна и каза:
-Ти си от онези.. утрешните хора! - ръката му се вдигна и я докосна за рамото:
-Спокойно! Няма да те съдя... - след тези думи видя очите й. Сякаш товар падна от плещите й:
-А и.. не искам да забравям това.. сигурен съм, че има много хора, които биха дали да могат това.. - след тези думи издиша и се доближи още повече до нея. Телата им бяха близко едно до друго, а Дариен й каза:
-А и.. няза защо да се притесняваш от мен.. аз съм от добрите. И дам... от части това е много готино... мисля, че направи най-готиното нещо за вечерта! - тогава усети, че е доста близко до нея и бавно и внимателно, за да не изплаши нея и себе си се отдръпна. Все пак.. не трябваше да се приближава до момиче, с което туко що се запозна. Можеше приятеля и да дойде и да започни да прави проблеми.. от нищото..
-darien
-darien
I'm just a human
I'm just a human

Posts : 59
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by Mirajane Scarlet Sun Jan 26, 2014 5:44 pm

Реакцията му леко обърка Мира, макар и всъщност да й олекна. Повечето хора не приемаха това толкова лесно. Уж мислеха притежаването на способности за нещо толкова "яко" и "готино", но видеха ли ги в действие сякаш ги обземаше ужас.
- Радвам се, че не се стресна толкова.
Момичето се усмихна искрено, дори леко се засмя. Бе много забавно в случаите, в които на негово място седеше някой истерик и в такива моменти започваше да се вайка и да се чуди къде да се скатае.
- Но повярвай ми, не винаги е чак толкова готино.
Тези способности не бяха просто екстра. С тях можеше както да прави нещо полезно, така и да наранява, дори да убива. Да, при нея се стигаше и до частта с убийствата, което я правеше още по-различна дори от обичайните представители на Утрещните хора. За всичко бяха виновни Ултра, а мисълта на тях я накара да погледне с леко по-съмнителен поглед на събеседника си. Толкова спокойно реагираха само някои типични хора - или внедрените от самите Утрешни, или онези на страната на смахнатите учени от организацията. Дали не бе някой от тях? Казваше, че е от добрите, но дали това не би казал всеки?
Mirajane Scarlet
Mirajane Scarlet
The Tomorrow people
The Tomorrow people

Posts : 101
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by -darien Wed Jan 29, 2014 6:56 pm

Дариен се почеса по главата и каза:
-Извинявай! - след което се усмихна и допълни:
-Така де.. все още ми е ново това да виждах хора като теб.. аз нямам такива способности и не съм свикнал... - след тези думи я огледа и допълни:
-Та... ако искаш мога да те закарам.. - след това се огледа и допълни:
-Предполагам, че повече няма да се занимаваме с нощно къпане, а още по-малко би било... вероятно да пия, защото.. дам.. - след тези думи я огледа. Тя беше все още по бански. Преглътна и допълни:
-Та.. аз съм Дариен.. приятно ми е - след което я погледна и допълни:
-Надявам се да не ти е студено.. все още важи предложението за парното в Импалата ми! - и зачака отговора й.
-darien
-darien
I'm just a human
I'm just a human

Posts : 59
Join date : 2014-01-13

Back to top Go down

Плажната ивица Empty Re: Плажната ивица

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum