Готови герои.

Camille. wrote:

sociopath.

CHRISTOPHER MAYFIELD. 27. TOMORROW PEOPLE. fc; Daniel Gillies
/лика и името подлежат на промяна^/

Стъпките му тихо, но същевременно и забързано се носеха по мраморния коридор в Ултра, насочващ го именно към кабинета на Джедекая.
Кристофър не беше от онези, които се проваляха, не че искаше да зарадва 'шефа', просто мнението му за провалите бе, че принадлежат на слабите. Нима сега той беше слаб? Нима щеше да се предаде, да го убият ? Или по - лошо, да му вземат силите? Не, той не можеше да позволи това да стане и въпреки, че знаеше как да се измъкне от ситуацията и да остане да работи за Ултра, той не би използвал факта, че бе брат на сестрата на шефа - Морган. Естествено разбереше ли се за нея, щеше да се разбере и всичко за 'скъпоценния му шеф', но той бе далеч от мисълта с изнудването, макар че едва ли щеше да е най - ужасното нещо, което е правил, но отново...щеше да се прояви като слаб, това беше недопустимо. По - скоро би приел смъртта си, бе приел да остане без сили, но никога не би приел да свали гард, да покаже слабост пред онези, които искаха именно това.
Финалните крачки към металната врата, зад която щеше да се реши съдбата му. Нормален човек, щеше да ги вземе толкова бавно, да остане пред вратата давайки си няколко секунди да помисли, но Мейфийлд вместо да забави крачка,я забърза. "Да приключваме вече" мина през в момента толкова бистрия му ум. Ако си го биваше в нещо това бе запазването на самообладание, изглеждаше толкова хладнокръвен в момента. Имаше някаква дива нотка в цялото това спокойствие което изразяваше лицето му. Не показваше страх, даже напротив, изглеждаше все едно се надсмива на страха, все едно го кани да дойде в съзнанието му, за да може да го разпокъса и да се отърве от него завинаги.
Натисна металната дръжка и влезе в кабинета, където бе посрещнат от оръжие на стъкленото бюро и обърнат с гръб към него кожен стол.
- Знаеш ли защо те повиках тук Кристофър? - гласът на Джедекая звучеше така сякаш щеше да се наслаждава на всеки един куршум с който успееше да надупчи тялото на Мейфийлд.
- Не бързай да се наслаждаваш, задник, знаеш че аз също като теб мога да убивам. - устните му трепнаха в самодоволна усмивка, а успявайки да прочете мислите на потенциалният си бъдещ убиец, това подобие на усмивка се разтегна още повече. Определено беше социопат, макар и вида му да заблуждаваше мнозина, той беше извратен, по някакъв хубав и не сексуален начин. Имаше съзнанието на убиец, въпреки че природата го бе създала така, че да не може да убива, за щастие тогава се появили Ултра, създавайки едно наистина садистично и извратено копеле, каквото бе Мейфийлд.
- Учудвам се как не блокирал силите ми все още, годините си казват думата Джедекая. - Крис се приближи към бюрото взимайки пистолета в ръка и обръщайки рязко стола на 'противника' си, виждайки всъщност какъв жалък плужек седеше там. Нима той, това същество криейки се зад корпорацията си, плашеше толкова много хора? Толкова много еволюирали, сега без оръжието си той беше нищо. Едно нищожество не можещо да се защити.
- Не заслужаваш и една секунда повече, да живееш, но Морган вижда нещо в теб и те обича...предполагам все още няма да те убивам. - смехът ме изкънтя из стаята, като Кристофър обърна гръб на събеседника си готов да се телепортира и да напусне целият този цирк.
- Знаеш ли, ти не си тръгваш защото можеш, а защото аз те пускам! - извика Джедекая и докато Мейфийлд се телепортираше, той изстреля няколко куршума, но нито един от тях не бе насочен към Кристофър.