McGery is here

-Знаеш, че не обичам да ми казват как да действам.-звукът от пукането на кокалчетата му беше единственият шум наоколо. Нейтън застана пред русолявото момиче.
-Точно ти не ми давай идеи, какво да правя. Опитвам се да намеря сестра си и нито ти, нито който й да било не е по-важен от нея. А сега се махай преди да съм те издал на Ултра.

1994 г.
-Никол знаеш, че не е много уместно да лъжеш и да бягаш през прозореца.- Нейтън имаше известни проблеми с по-малката му сестра. В  продължение на седмици полицията постоянно беше на вратата му. Малката Кат никак не се справяше с телепортацията си. Нейтън се опитваше да я научи на нещата, но не беше особенно лесно. Родителите му бяха починали когато беше на 18 и трябваше сам да се справя с всичко. След година получи и способностите си, по-точно ги отключи някак си. Което беше още по-трудно за него и 2 годишната му сестра, която се нуждаеше да бъде обсипвана с грижи.


1993 г.  
-Как така не знаете къде е сестра ми?!- беше 20 април. Точно от тогава не беше виждал сестра си. Знаеше, че ултра имат вина за това. Телекинезата точно в този момент му изигра лоша шега. Беше запратил огромната маса върху учителката на сестра си. Тя разбира се не беше виновна, но той нямаше друг избор. Започна да търси по-малката му сестра, като се надяваше да я намери точно тук. Обичаше да върши всичко сам и да не работи с когото и да било, защото знаеше че всички са предатели. Надяваше се, че ще срита задниците на ултра, тъй като беше негов дълг да опази сестра си и не успя да го направи. Надеждата в него беше малка, но се надяваше тя да е жива и здрава, защото знаеше методите на всеки един които работеше там. Затваряха ги в нещо, като затвор и си играеха с тях. И сега търпението на Нейтън определено беше изчезнало и беше готов дори да пожертва живота си, за да намери това място.