I wish that you would just leave 'Cause your presence still lingers here And it won't leave me alone

by **Nikolas Morre** Fri Jan 17, 2014 5:02 pm

Лик: Shane West
Име: Никълъс Мор или просто Николай.
Възраст: 36
Част от Ултра

Днес смъртта е краят на всичко... Така също е и начало. Хората плачат, когато някой умре. Страдат, съжаляват. Днес. Утре. Всеки ден. Няма нищо чудно в това... Хората плачат защото починалият ще им липсва. Естествено. Но не навсякъде е така. Сега ще ви дам нагледен пример за човек, който не пророни нито една сълза... а загуби всичко. Дори душата си.

Никълъс Мор работи в Ултра от близо десет години. Агент повишен бавно, но сигурно до шеф на отдел. Той имаше семейство, кариера... Имение. Всичко. От главата до петите можеше да обсипва и съпругата си Рейчъл,така и синът си. По принцип това бе всичко,което той искаше. Дори може би повече. И така всеки ден той отиваше на раота прибираше се. Всеки ден до.. Ами онзи ден преди две години.
-Няма да мога да дойда.-бе позвънил а службата си и Жанет отговори веднага.
-Какво да предам на шефа.
-Синът ми има рожден ден. Не мога да отсъствам точно днес.
-Няма да останат доволни Ник.
-Знам,но могат да вървят по дяволите.-той затвори и се обърна към съпругата си.
Повидгайки вежди се усмихна.
-Е какъв е планът?
-Кино, аквапарк и бонбони.-отговори вместо майка си малкият Тим и се хвърли към баща си. Момчето много се радваше на присъствието на Никълъс... Все пак доста рядко го виждаше. Той се засмя и кимна с глава.
-Така да бъде.
И денят.. Денят бе чудесен. Семейни снимки, щастие, смях, целувки... Всичко бе както трябва. До вечерта. Влизайки в апартамента в центъра на града (защото бе по-удобно на Ник да отива на работа по спешност) Ник се спря на вратата. Някакво болезнено, гадно шесто чувство го гризеше. Той целуна Рейчъл по бузата и пусна ръката на сина си,който се шмугна в апартамента към стаята си където стояха неотворените му от сутринта подаръци.
-Колко бързо порастна.-засмя се Ник и Рейчъл кимна с глава.Влизайки в апартамента тя опипа джобовете на палтото си.
-Скъпи.. Забравила съм телефона си в колата ще слезеш ли да го вземеш.-Ник въздъхна престорено и измърмори.
-Толкова много работя,а и сега още работа ми намираш.-тя се засмя и го дръпна към себе си.
-Ако купиш и кутия сладолед обещавам да ти дам подобаваща почивка довечера.-Рейчъл докосна устни до неговите и той въздъхна.
-Добре де,добре. Слизам за сладолед и телефон.-той се дръпна от нея и затвори вратата. В мига в който вратата се затвори до слуха на Ник стигна болезнено познато изщракване. Той се обърна и тръгна да натиска бравата,но нямаше никакъв ефект. Не поддаваше. Взривът бе секунда по-късно и го запрати в другия край на коридора в елитната сграда.
Викът му бе почти толкова силен,колкото самият гърмеж. Той удари гърба си в стената и се срина на земята....
Месец по-късно след погребението и опита на МВР да разнищят случая телефонът на Ник позвъня.
-Господин Мор... Надявахме се съобщението ни да е достатъчно ясно.. Отсъствието ви бе наказано по най-болезнения за вас начин. Ако не се явите утре на работа самият вие ще свършите по-зле и от семейството си.-ръката му замръзна на телеофна,а очите му се впиха в снимката,която държеше в ръка. Знаеше си. Просто си знаеше. Той чу сигнала след като линията бе прекъснала и остави телефона на масата.
Мислите му бушуваха в главата му. Да гго убият,не му пукаше. Нямаше какво да губи. После се появиха другите.. Да ги унищожи от вътре навън... Да ги убива и съсипва бавно един след друг. Да помага на утрешните... Каквото и да измислеше главата му щеше да се запали.
'Убий ги" гласът на Рейчъл го стресна. Той полудяваше. "Унищожи ги." огледа се. Въобразяваше си... Не можеше,щеше да...

На следващата сутрин Ник се облече и отиде на работа. На вратата му дадоха справка за пропуснатото и нито един от всички тях.. Всички замесени не изказа съболезнование.
Часове по-късно телефонът му извъня.
-Радваме се, че взе правилното решение Никълъс.
Линията отново прекъсна,а Мор погледна телефона си. "Радвайте се за собственото си погребение"

by **- Cara Coburn.** Fri Jan 17, 2014 5:07 pm

Одобрен....

I wish that you would just leave 'Cause your presence still lingers here And it won't leave me alone

I wish that you would just leave 'Cause your presence still lingers here And it won't leave me alone

Re: I wish that you would just leave 'Cause your presence still lingers here And it won't leave me alone