we're all stories in the end

by **.katherine.** Wed Jan 15, 2014 6:33 pm

katherine jane smith
18 | human | jenna coleman

Животът е едно доказателство за теорията на хаоса - най-великата теория според нашата малка главна героиня. Всичко, което някога сме правили и ще направим, е следвано от нея. Колкото и странно и невероятно да звучи това, всичко беше истина. Понякога дори съвсем малки и незначителни, по-скоро дори незабележими детайли можеха да променят цялото ни малко и незначително съществуване. И не, това не са просто празни приказки, а просто едно малко въведение в следващата история. А нея може да разберете и без да четете всички тези редове надолу, като просто погледнете в дълбоките и тъжни кафяви очи, изпълнени едновременно с тъга, гняв, но най-вече злоба и малка доза лудост. Е, добре де, голяма доза лудост
Всичко започва в големият и винаги светъл като коледна елха Ню Йорк на нова година преди точно 20 години, когато на бял свят се появява малката Катрин в семейството на известен мафиот и млада дизайнерка. Всичко в живота им върви като приказка, на която съвсем скоро ще дойде краят. А и всичко хубаво има своя край.....и това беше деня на Затъмнението. След него не само начинът на живот, но и спокойствието в семейство Смит никога нямаше да са същите. Вярно всичко се промени не само за тях, а и за всички останали. Но това изобщо не беше успокояващо.
***
Семейната вечеря в семейство Смит означаваше всички да бъдат на масата, която беше отрупана с всичко, което може да се сетите. Все едно всеки ден беше Коледа или някой друг празник. Винаги имаше усмивки и всеки разказваше, какво е правил през деня. Е, по-точно малката лудетина в семейството разказваше, кого отново си е харесала, на кого се е присмяла за нещо и какво се е опитала да направи. И под направи имайте предвид, че още от малка беше тръгнала по стъпките на баща си. А той беше невероятно горд с това и дори я беше научил на неща, които никое дете на нейната възраст не знае. И докато малката се беше развихрила в разказите си, беше невъзмутимо прекъсната
-Катрин, скъпа, хайде стига си говорила, ами си яж вечерята - майка и не спираше да се притеснява, че малкото и момиченце ще остане гладно
-Но, мамо, имам още малко - момиценцето и отговори разсърдено и продължи и се обърна към баща си - няма да повярваш, какво направи онази грозотия Лиза...
И отново беше прекъсната, но този път от баща си, който я погледна леко усъдително, защото никога не одобряваше това и поведение
-Всичко ще се промени съвсем скоро, скъпа, и май ще е по-добре да се държиш по-добре с всички останали, не знаеш, от кого ще имаш нужда
И докато момиченцето се чудеше, какво точно има предвид с тези, по нейните думи, пълни глупости, изведнъж лампите в стаята угаснаха и трапезарията им беше обхваната в мрежата на мрака
А ако се чудите какво толкова драматично има, и си казвате, ами тя не е единствената, всички са го изпитали, спокойно ще стигна и до тази част и то съвсем скоро. Дори хайде от мен да мине, ще ви разкажа още сега.
Няколко години по-късно
Всичко вече беше различно. Дори хората бяха някак си по-различни. А да не споменаваме за самият живот. Особено, когато си част от семейството на един "бивш" мафиот да се криеш при хора, които ненавиждаш, не можеш да търпиш и още по-малко искаш да имаш нещо с тях. Особено, когато не можеш да си затваряш устата, заяждаш се с всеки втори и се мислиш за център на света. Да, точно такава е нашата красива и дребничка на ръст Катрин, която тотално беше изнервила хората, при които се криеха с родителите си. Освен злостните коментари, с които редовно ги засипваше, се оказа и доста палава и ходеше и с двамата сина, на семейство Уилямс - Питър и Томас. И докато въртеше и двамата на пръста си и те не знаеха, че си поделят едно и също момиче всичко беше наред. Но това естествено не продължи дълго. Но след като Томас разбра, всичко се промени. Описа всичко в писмо, което даде на родителите си и после изчезна мистериозно. А г-н и г-жа Уилямс искаха моментално да изгонят брюнетката от къщата си, но след като другия им син се застъпи за нея, бяха принудени да я оставят. Но напрежението вече се усещаше не само в самата къща, ами и навсякъде около нея. Но това не продължи дълго.
Един прекрасен следобед, Томас нахълта у тях въоръжен. Добре че, родителите му ги нямаше, защото сигурно щяха да получат инфаркт от шока и да умрат на място. А той не искаше това, искаше просто да си го върне на малката използвачка и наистина щеше да го направи. Бяха само той, тя и родителите и. Последните трима бяха уплашени, а първият се беше окичил с една ужасно злокобна усмивка, предвещаваща, какво ще се случи.
-Томас, какво по дяв... - думите на брюнетката бяха прекъснати от изтрел, който моментално свлечи баща и на земята, защото беше улучен право в сърцето.
От очите и бликнаха сълзи като неспирна река и веднага се спусна към баща си. Майка и понечи да я последва, но и нея я сполетя същото. Вторият път звукът от изтрела отекна в цялата къща и сцената стана още по-злокобна.
-Май, не е забавно, когато ти си играчката? А, скъпа? - тези думи казани през смях, правеха картинката все по-ужасяваща и по-ужасяваща - Какво стана, слънчице, обикновено говориш много повече. Устата ти направо не млъква, а сега си по-тиха и от мъртвите ти родители
Катрин надигна поглед към него и се опита да го удари, но ръката и беше хваната и то доста силно, дори болезнено. Но тя не обърна никакво внимание на това, защото болката, която усещаше в душата си беше много по-голяма.
-Искаш да играем грубо, добре тогава - гласът му звучеше толкова самодоволно, че ако Салвадор Дали беше жив, щяха да са във вечен спор, кой от двамата е по-велик.
Удари и толкова силен шамар, че момичето се завъртя и падна върху близката маса. Катрин имаше чувството, че се е блъснала в някой тир, но това не беше всичко, той искаше още от нея. Беше му станало забавно да я гледа как плаче и страда, а и още не и го беше върнал достатъчно. Според него тя си беше играла твърде дълго време с чувствата му, с гордостта му, с брат му, а и дори с гостоприемността на родителите му, и това сега не беше достатъчно, за да си плати
Хвана я грубо за косата и почти смеейки и се в лицето, най-безцеремонтно и заяви че, още не е свършил с нея. Сграбчи я и започна да я мъкне в неизвестна посока.
***
Дори не искаше да си спомня, какво преживя, когато двамата бяха сами, защото той се забавляваше по всякакви начини с нея. Всъщност дори не знаеше, колко точно беше прекарала в плен. Важното беше, че в един от онези черни дни, тя тайничко успя да създаде нещо, което не само я спаси от този ад, но и накара виновника за него, да умре в адски мъки. Поне въпреки всичко беше успяла да му го върне.

robb stark

by **John Young** Wed Jan 15, 2014 8:48 pm

Одобрена,извинявам се за забавянето.

we're all stories in the end

we're all stories in the end

Re: we're all stories in the end