Alekzira O'Konoel.

by **Alekzira** Tue Jan 14, 2014 10:10 pm

Alekzira O'Konoel.

-Остани тук..-гласът и отекна в огромната стая и тя зарида с всички сили, но нека се върнем от начало.
Алекзира беше на 6 когато всичко я сполетя. Беше сутрин от онези сутрини в които Ана(майка й) я водеше на детската площадка където прекарваха безброй часове, малката играейки си, а младата жена в четене на книги и разбира се родителският и поглед, който зорко следеше случващото се на около. Алекзира знаеше, че този ден не е, като миналите. Приятелите й ги нямаше сякаш предупредени за това, което щеше да се случи след броени секунди. Беше сграбчена за раменете, като майка й се опита да стигне до нея, но спринцовката с синкава течност забита в вратът й я повали на земята. Час, два, три? Какво беше значението, може би бяха минали само 20 минути, но и се струваха, като цяла вечност. Намираше се между двама гологлави и определено не едни от приятните мъже. Всичко беше толкова нелепо и някак нереално за малката О'Коноел. Колата спря пред една огромна къща. Две ръце я сграбчиха, като я задърпаха грубо по каменистият път.Озова се в едно голямо фоайе, а в далечината имаше двама мъже и жена, която лежеше на земята. Алекзира знаеше, че това е майка й и дори силните ръце, които я бяха хванали здраво не можаха да я спрат. Затича се и клекна до тялото на майка й, като сълзите не спираха да капят по мраморния под. Не помнеше, колко време беше така, но беше доста. Вече нямаше сълзи които да капят, просто стоеше и се взираше в една от картините закачени на светло-сивата стена.
-Майка ти не беше човек. Нямаше място на земята, както ти. Но си ми нужна, така че няма да те убивам още.-студеният и противен глас разцепи тишината. Детското лице се обърна към младият мъж.
***
-Казвай Алекзира, къде е баща ти?!-това беше в продължение на 3 години. Всеки ден я питаха едно и също. Нямаше и на представа за какво говорят различните хора, които идваха и си заминаваха.Всъщност тя дори не познаваше баща си. За пръв път от доста време и бяха позволили да излезе поне малко в огромната градина. Беше дъждовно. Тъмните облаци и проблясващите светкавици само издаваха за предстоящото. Този ден тя беше решила да избяга. Удари един от охранителите, като се затича към огромната врата. Без успех. Беше повалена на земята, като острите юмруци се забиваха в плътта й. Не беше никак джентълменско да се удря 16 годишно момиче, но те не го разбираха. Докато беше стиснала очи се случи нещо, което не беше никак реално. Телепорт? Тя се беше озовала на някаква улица, като отпусна глава назад и се опита да разбере случващото се.
***
-Татко аз излизам!-сладкият глас на Алекзира се разнесе из малката, но уютна къща. Да беше намерила баща си, тоест той я беше намерил. Вече знаеше какъв е той и каква е била майка и. Беше разбрала всичко до най-малка подробност за Утрешните хора.
Постоянното звънене и вибриране на телефона й я изнервяше. Всички съобщения гласяха да не се прибира никога повече и да бяга."Всичко се повтаря". Знаеше какво е станало, но не искаше да повярва. Озова се в къщата си, като видя баща й който лежеше на земята. Спомените й я атакуваха с такава скорост, че й отне време да забележи че не е сама. Бяха тук, за нея.
***
Сега тя се намираше тук и се стараеше да не издава на когото и да било, но всъщност не знаеше, че точно тук се крие заплахата "Ултра".

FC:Victoria Justice | age: 20 |Tomorrow people.

by **- Cara Coburn.** Tue Jan 14, 2014 10:17 pm

добре дошла

Alekzira O'Konoel.

Alekzira O'Konoel.

Re: Alekzira O'Konoel.