Хотел 4 сезона

Чу гласа на Джон в главата си, но просто замълча, нямаше да му отговори, не заслужаваше нейния отговор, нямаше да се върне там.. просто искаше всичко да се нареди и всички да са спокойни.. След това още един глас.. на който още по – малко искаше да отговори.
Не искаше просто не желаеше.. не искаше да проваля всичко, което беше градил Джон, заради шибаните си грешки, мразеше се за това, което му беше причинила, чувстваше се виновна, до толкова, че можеше самостоятелно да се предаде на Ултра, да я убият или да й отнемат силите, е тогава със сигурност всичко щеше да е наред...
Да май това беше най – доброто, което можеше да направи и съвсем скоро щеше да стигне и до там. Нали нямаше да се върне в обежището поне можеше да иде да види семейството си? Да по – скоро не.. защото нищо не беше останало от него...Облиза леко устните си като просто се затвори в стаята блокирайки всички мисли, който можеха да достигнат до нея...

Два дена по – късно седеше и просто се чудеше какво да прави вече, дали наистина да не отскочеше до Ултра? Когато усети нечия телепортация... а когато видя, чия беше просто не знаеше какво да направи вече.. Значи Джон го помолил...
-Ти какво да не се превърна в домашния любимец на Джон? Няма нужда да бъда търсена, не искам да бъда търсена искам да изчезна, разбираш ли. – колкото й да не и се искаше да му говори по този начин, трябваше искаше да го махне от себе си, защото от както се бе появил всичките й проблеми с Джон бяха започнали..
-Какво е станало ли? Ти се появи, ти стана.. това стана Стефан... а сега просто си тръгни или аз ще го направя – заяви му тя. Абсолютно сигурна в думите си, не искаше просто искаше да седи настрана и от двама им, а най – вече от него.

Тя била виновна за тях? Ама той сериозно ли си го бе помислил... не искаше помоща му, не искаше нищо от това.. Не искаше да я спасява, а най – малко Джон беше нейното кученце, не.. може би на някой друг, но не и нейното..Мразеше всичко, което се случва, което се бе случило, всичко това... беше толкова жестоко, сякаш Ултра успяваше да вкара раздори между им без дори да са си мръднали пръста. Без дори да са опитали да го направят..
-Знаеш ли какво, Джон искаше да си тръгне,... защо го боли, заради грешката която допуснах с теб.. С едно дете, което не разбира какво е да си това, което е ! И знаеш ли какво? Искаше да си тръгне, за да бъда с теб! Аз се опитах да се оправя с него, но той не може да забрави моята грешка, разбра ли? НО АЗ НЕ ИСКАМ ДА СЪМ С ТЕБ, ОБИЧАМ НЕГО!НЕ ТЕБ и това не е нещо, което един секс може да промени! – заяви му тя, като съвсем леко бе повишила тон.. Нямаше да му позволи повече да размътва главата й и да се опитва да й обяснява по какъв начин са свързани..
-Ето за това, си тръгнах аз, защото въпреки всичко Джон е пропилял шест години, за да се опита да предази вида ни, не мога да му позволя да захвърли това. – заяви му тя, като се обърна с гръб към него. Нямаше да се върне, не можеше да се върне, вече си бе тръгнала веднъж и връщането, щеше да е изключително трудно, защото познаваше Джон достатъчно добре, за да знае какво отношение щеше да има.. а това отношение още повече щеше да я съсипе.. нямаше да е наред... нищо нямаше да се оправи и той й го бе доказал, със всичко, което се случваше..
-А сега искам да си вървиш, няма да се върна долу. И предай на Джон, да не праща повече никога, защото ще ида при чичо ти и лично ще искам да ме убие или по – лошо даме остави без силите ми.. Да тогава няма да има смисъл да се връщам. – заяви му тя, говорейки със съвсем нормален тон, мразеше всичко това, но беше най- добре.

Знаеше какво става колкото и да я болеше беше там в съзнанието му и чуваше всичко.. всичко, което не искаше да чуе, дори и това, което не трябваше да чува... Сигурно няколко минути по – късно съзнанието на Джон се затвори за нея, както й лицето на Никол изчезна. Не знаеше какво се бе случило, но думите му, че като се върне ще отиде при нея.. тези думи сякаш се забиха в сърцето й.. Болеше я.. не искаше нищо от това, не искаше Никол в убежището, но какво можеше да направи? Нищо и това беше най – лошото, тя не беше като Стефан, за да я пратят да седи при семейството си.. не беше същото.. за да седи надалеч от Джон, както Стефан в момента седеше надалеч от нея.. и тогава го усети, усети ръцете, устните му... и чу думите му, подсмихна се някак тъжно и отвърна погледа си от неговия, като се отдръпна.
-Аз също не искам да се караме Джон, и напротив всичко се промени... ти не можеш да го потиснеш не разбираш ли, в началото си мислиш, че чувстваш че е просто привързване, сякаш ти пука за сестра, но след това нещата се променят, почваш да се чувстваш различно, да искаш различно.. Всичко се променя Джон... – каза му тя поклащайки глава, не само се бе променило, но щеше да се променя още повече. Всичко щеше да се промени и тя го усещаше, толкова ярко, толкова силно.
-Джон, забра со бариерата... чух какво й каза, знаеш ли как прозвуча в моята глава? „Ще ида при нея да я успокоя, а след това веднага идвам при теб” . Как би се почувствал, ако аз го кажа на Стефан? – попита го тя, вижте Кара не искаше да се кара с него, просто сега разбираше наистина какво е да правиш нещо от ревност, да говориш нещо което наистина не искаше, да се караш с някого когато не го желаеш. А Кара.. Кара нямаше сили за нова доза скандал, тогава защо му говореше така? Защо го правеше..
-Няма да се върна там.. оправяй се с нея. Научи я на това, което знаеш, аз няма да се занимавам с нея. – призна си тя, казвайки му честно и откровено поне това, защото за останалото не знаеше дали наистина го мислеше или просто беше ревността, но това.. тя наистина не искаше да помага на това момиче, нямаше и да й помогне, защото нямаше желание да го направи, нямаше и грам от желанието примерно както беше при всеки новак..

Кара го гледаше така, сякаш не го виждаше, можеше да беше на седемнайсе, но да не би това да имаше значение, за нея ? КОгато... когато преспа със Стефан? Не тогава дори и не мислеше за възрастта.. в началото го мислеше, но не и в онази нощ. Та какво се очакваше от него? Не искаше да го обиди, а точно това беше направила, не искаше да каже, че не става за нищо, а той точно това си бе помислил. Мразеше всичко това, нямаше сили за това повече, чувстваше се наранена.. неспособна да помогне на себе си, а на него как се очакваше да помогне.
Дразнеше я, до толкова, че беше способна, да се телепортира обратно и да предизвика Никол на нещо, което можеше и да я прати в болница, все пак Кара не можеше да я убие и всички бяхме наясно с това. Нацупи се като малко дете, когато той сложи преграда между тях, а още по – голяма когато се скри на балкона. Извъртя очи и се телепортира сядайки до него, да разбира се отново тя беше виновна, когато той самия бе виновен, отново тя трябваше да се извинява и да го гони, защо? Защото тя беше виновна отново така ли? Еми този път тя нямаше вина за нищо от това.
-Виж нямах в предвид, че не ставаш за нищо Джон.. ти си добър в толкова много неща.Имаш толкова добри лидерски качества... Не успя да ме разбереш. Не можеш да подтиснеш свързването, и аз си мислех така.. той е по- малък с какво може да ме привлече.. и какво стана Джон? И двамата видяхме какво стана, а аз видях как те гледа тя.. видях онзи блясък в очите й, разбираш ли.. спомням си как аз те гледах когато ме намери... как не исках да се отделяш от мен, как не исках просто да оставам сама без теб... само, че ние не сме свързани, а ти си готов веднага да се върнеш при нея Джон.. – каза му тя, говорейки му съвсем спокойно, нямаше как да не го направи, защото действително не искаше да се кара с него, беше й адски трудно да приеме всичко това, нямаше как да го приеме, но нямаше и сили да се кара с него, не можеше да се карат повече, че как щяха да са силни заедно? Като през няколко часа скандалите бяха около тях? Как щяха да издържат на двоен натиск на свързване, ако не бяха единни? Нямаше как.. и тя го знаеше..
-Джон, не знам дали ще успеем да издържим и на втори такъв натиск, та за бога ние едвам издържаме на натиска на Стефан.

Беше толкова дразнещ, а в същото време толкова много я привличаше. Чувства, който бе изпитала, когато бе около нея, толкова близо, кожата й настръхна в мига, в който се срещна с дъха му. Можеше да се закълне, че е способен да й подкоси крака. Да я накара да се разтопи по него още в този един момент. Преглътна звучно, като се загледа в него отново, но преди да се е усетила обстановката около тях се смени . Премигна на парцали, когато установи къде е се намираха.
В началото не разбираше какво правят тук, дали искаше и да разбере. Усещаше тона му, усещаше интонацията с която говореше. А след това и въпроса му. Беше наистина...стъписващо, беше ли наистина готова да направи това? Да избяга едва ли не от онова, което имаше там, за да бъде с човека, с когото е свързана? Да изостави семейството си, хората който се бяха грижели за нея, тези които й помагаха, тези които я научиха на всичко което знаеше? Беше ли готова да го направи? Да загуби защита си, да е уязвима и най – голямата й уязвимост да бъде той? Може би, а може би я бе страх? Не знаеше какво да му отговори, искаше да смени темата, но знаеше как да го направи.
Но й се искаше да направи едно нещо, искаше да докосне устните, които до преди минути бяха толкова близо до нейните. Затвори за миг очи и просто щеше да го направи, а може би това щеше да даде отговора на всичките й въпроси. Дали да избере липсата му от нея, да чувства празнотата или да избере това да е близо до него и да избяга от семейството си. Усмихна се леко, като с бавна грациозна крачка, облиза пресъхналите си устни и повдигна едната си вежда.
-Искам да пробвам нещо, преди да ти дам отговора си. – прошепна по – леко тя, като сложи едното си коляно на мекото легло, и се наведе към него. Ръката й се подпря до главата му, а тялото й се наведе към него, облиза отново устни и се вгледа в прекрасните сини очи, които притежаваше.Пое си дълбоко глътка въздух, устните й бяха толкова близо до неговите, притвори очите си, а накланяйки главата си сякаш въздуха й секна. Устните й се докоснаха до неговите, изпита нещо толкова силно, че имаше чувството, че за първи път, целуваше мъж. Беше по – красиво от първата й целувка, сякаш беше най – романтичното и същевременно най – влудяващото нещо, което бе правила някога.. А когато устните й се отлепиха от неговите, сякаш студа я заля, дишането й се бе зачестило, сякаш не бе дишала никога.. Гледаше го в очите, сякаш търсеше знак, че и той бе почувствал това, което тя..
-Ще те изненадам колко бързи решения мога да взимам когато искам нещо. Ще остана.

Гледаше го невярващо, но не можеше да отрече, че този мъж имаше най – прекрасното тяло, което някога бе виждала, поне до този момент. Прехапа устната си, за да подтисне онези образи, който се появяваха в главата й. Сякаш докато го гледаше, виждаше как се приближава към него и плъзга ръката си по гърдите му, описваше мускулите му и пръстите й ефирно се спускаха по гладката му кожа.Секунди по – късно устните й започнаха да се спускат след пръстите й, а сякаш сладостта на тялото му я заливаше. Тръсна рязко главата си само и само да премахне тези образи от главата си, а секунда по – късно действително осъзна, че не бе направила това. Подсмихна се сама на себе си, защото знаеше, че действително искаше да направи това нещо. Но нямаше присви очите си, като се приближи действително до него. Пусна ръката си наистина по гърдите му и я сложи на неговата.
-Виждаш ли, аз не виждам никакво шоу, което можеш да направиш.. – започна тя, а след спусна още малко по надолу ръката си слагайки я на слабините му,бавно разтри мястото а веднага след това ги стисна силно, като една самодоволна усмивка се показа на лицето й.
-Да определено не мисля, че имаш кой знае какво да ми покажеш, за това мисля да ида да си сипа нещо, пред това да седя и да остана за шоуто. – рязко пусна слабините му, повдигна вежди срещу него и излезна от спалнята. Добре беше ясно, че го е излъгала, поне на нас ни бе ясно, защото нямаше как това прекрасно тяло, да не е прекрасно надарено и да успява да задоволи качествено всяка жена. Отвори барчето, извади една бутилка уиски, взе една кристална чаша от там и си наля от кехлибарената течност и затвори бутилката връщайки я на мястото й. Замисли се, какво ли би се случило наистина между тях? Извъртя очите си, надигна чашата си и изпи на една глътка уискито, което изгори гърлото й, карайки очите й да почервенеят. Пое си глътка въздух, като седеше така няколко секунди, а преди да се е усетила на къде отиват мислите й се бе телепортирала в банята, с все дрехите наблюдаваше голото му тяло в гръб и очите й спряха на добре оформеното му дупе, като прехапа устните си...
Преди да се е замислила ръката й се плъзна по гърба му надолу докосвайки отново кожата му, но дори не се замисляше вече какво прави. Докосваше мокрото му тяло, а струята вода мокреше и нея, но не я интересуваше. Не искаше да помръдва от там, устните й бяха навлажнени, а езика й минаваше по тях, приближи се към него а ръката й мина от гърба му бавно през ребрата му очертавайки ги, минавайки напред към гърдите му и спускайки надолу очертавайки перфектно изградените му плочи..
-Сега ти ще останеш ли за шоуто.....

Да чувстваш.Много хора мислят, че да чувстваш е едно от гадните изживявания в живота.Чувствата са свързани както с радост, така и с тъга.Наистина те донасят много тъга, ама щастието, което донасят, е несравнимо. Всеки го е страх да се влюби и да изпитва силни чувства.Страха, който съпътства тези чувства, е голям, защото болката от несподелената любов е несравнима.За наше съжаление болката е наш спътник в живота. Родени сме в болка,живеем в болка и ще умрем в болка. Но защо да не си позволим и малко щастие? Риск винаги има. Никой не може да гарантира, че винаги в любовта ще има щастие. Искаше да каже Майкъл аз също изпитвам страх. Всеки нормален човек изпитва страх. Ама знаеше едно- че нейното сърце му принадлежи.То е омаломощено от страдания, от предателства,от жестокостите към него.Той успя да му вдъхне сили за живот. В момента, когато то едвам биеше и беше се отчаяло от болката. За някакви часове успя да изгони тъмните облаци, който бяха над нейното сърце. Първоначално изпитваше страх.. Ето я сега- лудо влюбена внего за някакви прости часове.Не можеше миг, без да мисли за него, не можеше от както го бе видяла. Той беше нейното начало и край. А тези мисли.. тези мисли започваха да я плашат, защото не беше редно, тя му беше казала, че не иска обещания, той й бе припомнил преди малко, че всичко е без обещания.
Затвори за миг очи оставяйки се на парещото усещане от дъха, му който бе оставил следите си след себе си.
-Мислех, че си падаш по жени с по – тъмни коси? По- жени с по – големи гърди, а да не говорим за останалото. Мислех, че не те привличам. Значи защо изобщо са ни обещания, защо изобщо ще направим това? – попита го тя, задъхана, а сърцето й биеше лудо в гърдите. Имаше чувството, че ще умре от сърцебиене, кръвното й се покачваше, а тялото й гореше и определено топлата вода не й помагаше по никакъв начин. Извъртя очите си, тялото й трепереше от близостта му, трепереше от желание, от това което искаше да направи, очите й се впиха в неговите. Сякаш искаше да разбере какво точно мислеше, какво точно щеше да направи.. как щеше да го направи..
„Нали не те привличам, какво искаш тогава в този момент, Майкъл?” думите й прокънтяха в главата му, а ръцете й нежно се спуснаха по тялото му, докосвайки всяко местенце по него, за секунда очите й се спуснаха по тялото му, определено бе доволна от гледката, намери дрехите си свалени долу по пода на ваната. Прехапа устните си вдигайки очи оново към неговите, а езика й изцъка.
-Да ти кажа честно и ти не си това, което очаквах. Сини очи.. не не ми допадат, светлата ти коса, определено не си мъж мой тип. – заяви тя, но в дейстивтелност лъжеше, лъжеше повече от колкото можете да предполагате.

Беше останала без дъх след него. Подсмихна се след него и поклати глава след думите му. Нормализира дишането си, а след това се усмихна на криво, прехапа устни и отиде в съседната стая отваряйки гардероба, само дето не успя нищо да си хареса. Доста бързичко се телепортира в магазина на хотела, хареса черна елегантна рокля, и я взе със себе си. Върна се обратно обличайки се, роклята разкри прекрасна гледка към гърба й, стигаше малко над коляното, косата й бе почти суха, а буклите падаха свободно по раменете й, прикривайки част от деколтето, очите й светеха, а задоволената й усмивка беше на лицето й. Обу, обувки и се върна приближавайки се към него слушайки думите му,докато не се обърна към нея.
А една самодоволна усмивка се появи на лицето й.
-Ако искаш и черна дъска можем да сложим? А график, разбрах искаш да останеш на саме с порно филмите си. Разбирам те идеално. – каза му леко заядливо тя. Определено нямаше да остане по назад от него. Нямаше й да отстъпи, езика й бе достатъчно хаплив, за да си замълчава всеки път. Нямаше да му остане длъжна каквото и да ставаше. Въздъхна леко, и прехапа устни колко прекрасно изглеждаше, но нямаше да му го признае. Все пак.. ако го признаеше както призна на моста, щеше да е му е напълно подвластна. Усмихна се отново и леко притвори очите си извъртвайки ги.
-А аз мисля, че ще е по – добре някой друг да се разхожда гол из апартамента, но не и ти. Бих предпочела всеки друг, да видя гол от колкото отново теб – заяде се отново тя, все пак щом така щяха да играят така щеше да бъде, приближи се до него и оправи леко сакото му подръпвайки го, а след това се надигна леко оставяйки следа от червилото си по яката на бузата му,  и докосна устни до бузите му. След това го подбутна и застана пред огледалото оправяйки леко презрамката минаваща пред вратът й, изтри леко червилото в края на устните си и повдигна вежда поглеждайки го в огледалото .
В действителност не можеше да си представи, защо се държаха като малки деца, ама бяха точно такива, сякаш и двамата изпитваха едно и също, но не можеха да си го признаят, не искаха да си го признаят, бяха като две капки, но напълно различни. Подвластни на това да се свалят лъжейки се и дразнейки се един с друг. Усмивката й се покачи на лицето и се обърна рязко към него намигайки му леко.
-Мисля, че щяхме да ходим някъде? Или пък случайно се отказа, решавайки да гледаш някое порно. – облиза леко устната си и премигна срещу него пърхайки с мили очи.

Господи как можеше да я дразни по този начин. Присвиваше очите си срещу него и направи раздразнена физиономия. Можеше да го убие с поглед ако я наблюдаваше в момента. Как можеше да бъде толкова дразнещ? Как можеше да я привлича точно той? Изобщо защо по дяволите трябваше да е свързана точно с него? Колкото й погледи да забелязваше, никой от мъжете, не й правеше впечатление. Не и когато беше в компанията на Майкъл. Сякаш само той бе способен да й прикове погледа, въпреки че определено нямаше как да му го признае. Предпочиташе да го дразни пред това, да му каже, че си пада по него. Езика й мина леко по устните и се подсмихна, когато един от келнерите им намери маса, а след това дръпна единия стол, за да може тя да седне. Наля им по една чаша с вода, докато оставяше менютата пред тях.
Значи не искаше да яде, е добре тогава. Но само, че тя нямаше да направи желаното от него. И преди дори да е обърнал внимание, Мелиса си бе поръчала най – различни, прекалено мазни неща, който със сигурност после нямаше да изяде. Но въпроса беше да му прави на пук нали..
-Знаеш ли все пак си мислех, че не си падаш по жени от моя тип. За това си мисля, че просто няма как да бъда актриса в твоя порно филм. – леко сбръчка носа си, като му намигна и се загледа в него. Е беше ясно, че един от тях щеше да си тръгне от тук, сам или пък с някого? Но колко неприятно можеше да бъде това? Принципно не би го приела за неприятно, но в момента само в мига, в който си помислеше, че можеше да прекара нощта си с друга, ревността сякаш засяваше своите семена в тялото й.
- Също така си мисля, че човека който има нужда от диета си ти. Може би и малко фитнес, за да стегнеш задника си, а може би корема си. Да и ето ти защо бих предпочела всеки друг да се разхожда из апартамента ни, от колкото ти да го правиш. А и по – добре някой мъж, който спада в моя тип категория. – намигна му леко, като взе чашата с вода и отпи малка глътка от чашата, а по ръба й остана част от червилото й. Усмихна се чаровно вглеждайки се в него и усети онова привличане отново, но нямаше да му го признае, не можеше да го признае в момента. Не й когато й харесваше да си играя.. и както казахме, беше факт че се държаха като малки деца, повече от колкото бе необходимо.