Реката

Кимнах, съгласявайки се с думите на Зак за това, че трябва да сме предпазливи. Въпреки това обаче този път аз го докоснах по рамото, телепортирайки ни до реката, малко в края на Ню Йорк. Тук нямаше хора, които да ни подслушват, нито пък имаше към кой да сме подозрителни - никой не можеше да ни подслушва, тъй като мястото беше диво, с естествената си природа и не се намираха особено посетители, които да ни притесняват, че е възможно да са от "Ултра".
А и имах нужда от въздух, да се разтоваря за момент и просто да релаксирам, отърсвайки се от мрачните си мисли. Ухилих се на Зак и като се огледах, изражението ми премина от доволно в отпуснато. За момент просто затворих очи и вдишах дълбоко, наслаждавайки се на звуците на реката и природата около нас.
-Каза, че не обичаш затворени пространства .. - погледнах го, леко сконфузено, защото добавих
-Реших да ти го покажа - според мен мястото не е лошо.
Премълчах от него, че обожавах водата, но това си пролича по действията ми, когато се събух и навих крачолите си, пристъпвайки боса в реката. Водата беше бистра и студена, но не ми пречеше, въпреки не дотолкова топлото време. И като се ухилих, по детски започнах да запращам пръски на всички страни, размятайки крака, докато вървях във водата. Беше някак детинско поведение, което надали си пасваше с мен - което беше и причината да не показвам тази си безгрижна страна на който и да било. Само че Зак ми беше приятел и дори да ми се присмееше, не ме интересуваше - нямах против да ме види така.

Зак и момичето се озоваха на това място. Мястото беше доста красиво и някак си... знам ли успокояващо. Зак се отдалечи от момичето,а след това я проследи с поглед как тя си събува обувките. Той забеляза детското поведение в нея,но не му направи впечатление. Все пак всяко едно момиче имаше малкото момиченце което е било в себе си,нали именно в това им беше чара. От време на време да се правят на малки момиченца. Зак реши да направи същото нещо. Той си събу обувките,а след това седна до нея като също си потопи краката вътре в реката и започна да ги движи. Водата не беше от най - топлите,но все пак не беше лято. Той погледна към нея,а след това се усмихна и каза с плах и спокоен глас:
-Това място ми хареса. Може и някой друг път да дойда. Тихо е и няма хора наоколо,а се чуват само от време на време как някоя риба пляска във водата или щурец. Благодаря,че ми показа това място.
След като каза това той леко с движението си на краката напръска Бет,но не без да иска,а нарочно.

След думите му се усмихнах на Зак, като кимнах и отвърнах
-За теб винаги, партньоре.
След което се ухилих, главата ми свеждайки се надолу, за да наблюдавам движението на реката и пръските, които правех. Преди да се усетя обаче, той вече стоеше в реката заедно с мен и ме напръска - нещо, което поради студената вода усетих осезаемо. Вдигайки поглед, го наблюдавах решително, но развеселено и казах
-Хей! Не е честно .. и аз мога така.
Ухилвайки се отново, се приближих към него, напръсквайки го с вода на свой ред. Когато той извърна лице, за да се предпази от нея, аз се засмях, клякайки и този път гребвайки вода с ръцете си, която също запратих към него. Знаех, че ако не се спра скоро, и двамата щяхме да се окажем мокри от глава до пети, а късно се сетих, че той все пак беше пострадал и не трябваше да мокри раната. Тази мисъл ме отрезви и аз намокрих ръката си, този път напръсквайки само лицето му, като свивах и разгъвах пръстите си бързо и постоянно, отново подкачайки го по този начин. Смеейки се на намръщването му, когато водата го достигна, направих нова крачка към него. Спирайки да го пръскам, се постарах да подсуша ръцете си в дънките ми, преди да направя това, което се канех. Повдигайки блузата му, за да разкрия бинта, с който по-рано бях увила раната му, огледах превръзката с преценящ и сериозен поглед.
-Боли ли те? Как се чувстваш?
Попитах тихо, но с нотка на притеснение в гласа. Беше опасно за него да мокри превръзката, да не говорим, че можеше да се подхлъзне във водата, падайки, и да разтвори шевовете наново по този начин. Е, може би се тревожех твърде много, но просто исках да му спестя болката. А и аз бях лекар, не трябваше да рискувам здравето му.

Зак на своя страна също отвърна на момичето когато тя го напръска. Не след дълго всичко утихна и тя реши да му надигне блузата ей така от нищото за да види как е раната. Ами тя си беше добре. Седеше си и не задаваше въпроси (раната хД).
-Хей ! Това също е нечестно. Така ли правиш с хората? Събличаш ги докато те не очакват. Колко грубо само от твоя страна !
Каза Зак шеговито,а след това се наведе и отново я напръска с вода,но този път беше повече като се стараеше да е лицето. Не беше много приятно точно в това време да седят с мокри дрехи защото времето беше студено и като нищо и двамата щяха да настинат за няколко минути седейки с мокри дрехи.
-Добре съм не се тревожи за мен,а ти как си? Виждам,че си малко по - весела. Радвам се за което.
След като каза това Зак седна на брега и се загледа във водата която бескале леко.

Засмях се на шеговитите думи на Зак, като го погледнах леко срамежливо и ведро му казах, също шеговито
-Какво да ти кажа, станах експерт по събличане, та ..
След което леко се засмях за момент и когато той отбеляза, че съм по-добре, загрижеността му ме стопли. Аз също се радвах, че и той е добре, като само повдигнах рамене и казах лековато
-Какво да ти кажа, миналото определено не може да ме пребори. Вече съм като нова.
Отправяйки му нова усмивка и вместо отново да му изкажа благодарност, задето се занимаваше с мен и дори ми позволяваше да му губя времето, този път просто пристъпих към него отново и го прегърнах, разбира се внимавайки да не стискам прекалено много заради дупката отстрани на кръста му, която беше и причината двамата да се засечем. Странно как раната му беше довела нещата до това и сега двамата бяхме приятели .. чак да се учудиш, но всъщност се радвах, че се беше получило така. Е, не, че той се беше наранил, разбира се, но че си бях спечелила приятел в негово лице. Това наистина ме караше да съм признателна .. просто някак си се чувствах по-малко сама.

Времето на вън започна да се стъмнява и Зак забеляза това. Бяхме доста далече от града и на него му хрумна една доста тъпа идея. Обърна се към Бет,а след това я погледна и каза:
-Хм.. Искаш ли тази нощ да останем тук. Започна да се стъмнява,а ме мързи да помръдна от това място вече. Ще запалим огън току виж съм хванал някоя друга риба ако огладнеем или нещо такова. Сещаш се. Нещо като... хм нека го наречем лагер или подобно. В този момент не мога да намеря правилната дума.
Защо беше тъпа идеята ли? Ами защото нямаха нито спални човали нито палатка или нещо подобно,а щяха да имат само един огън. Идеята пак можеше да се реализира,но нямаше да е никак приятно за спане освен ако не седяха цяла нощ будни което не беше проблем за Зак,той винаги щеше да намери нещо което да прави за да запълни времето си и то да мине доста по - бързо от колкото да седи на едно място и да бездейства.

Повдигнах вежди, когато Зак изказа идеята си. Първоначално помислих, че е решил отново да се пошегува, но след това забелязах, че всъщност наистина ми го предлагаше. Замисляйки се за множество неща, едно от които беше къде точно щяхме да спим и как щеше да се наложи да сме изобретателни относно вечерята ни, не му отговорих веднага. Разумната част от мен, тази, която вземаше връх когато лекувах някой, ми казваше как това не е особено практична идея и най-малкото, ще е неудобно. Само че този път реших да се поддам на импулса и просто да се пусна по течението. Е, не буквално де, тъй като и двамата се намирахме в реката в момента, но .. сещате се. Ухилвайки се, реших да рискувам и повдигнах рамене.
-Защо не? Хайде. Най-малкото, винаги можем да пробваме и ако не стане, ще ни телепортирам обратно в Убежището.
Оглеждайки реката, погледа ми се плъзна по дърветата и камъните. Природата беше спокойна, а сега имах нужда от релаксиране, както и от това да не мисля за нищо - нито за миналото, нито за "Ултра", нито за бъдещето .. Щях просто, както си му беше израза, да живея на мига, тук и сега, пък каквото станеше. Не го бях правила досега и определено беше нещо ново за мен, но бях в достатъчно странно настроение, че наистина да се реша да го направя и да държа на избора си. Какво пък .. можеше и да се окаже забавно.

Зак се надигна с един тежък"звук" от негова страна както правеха старите хора,а след това се протегна и се разтъпка малко. Наистина го мързеше,но нямаше как той трябваше да стане и да донесе дърва все пак нямаше да остави тази работа на момичето я. Обу си обувките отново,а след това погледна към нея и каза:
-Е аз ще отида за дърва ти ако искаш ела с мен или просто ме изчакай тук няма да се бавя твърде много. Все пак точно зад нас има горичка. Не може да няма няколко счупени клона все някъде,нали така?
След това се усмихна и мина покрай Бет и започна бавно да навлиза в гората като си вдигна единият крак малко по - високо защото имаше нещо като ров там където те бяха в момента и гората беше малко по - висока от това където се намираха. След това се качи и се огледа за да види дали има нещо като паднали клони или подобно,но не видя. Е явно ще трябваше да навлезе малко по - навътре.

-Добре.
Казах на Зак, когато той се запъти да събира дърва и макар че можех да му помогна, се сдържах от това. Оглеждайки реката и около нея, излязох от водата и като също се обух, се заех с това да разуча мястото. Надявах се да съм достатъчна късметлийка и някъде да зърна някой и друг храст от диви къпини или нещо подобно .. Нямаше да е зле, все пак щях да мога по-късно да ги добавя към вечерята. Разбира се, де ти такъв късмет и докато вървях, не виждах нищо друго, освен трева, високи дървета и храсти, които не ми вършеха никаква работа. Е, все пак не се отказвах, естествено и продължавайки да крача нагоре, оглеждах внимателно гористата местност. Замисляйки се за момент, с крайчеца на окото си зърнах нещо бяло сред тревата недалеч от мен. Запътвайки се натам, се поразрових леко и пред погледа ми се откриха малки и бели гъби. Усмихнах се, зарадвана на откритието си, но изражението ми се измени, когато се замислих, че нямам никаква идея дали са отровни или не. И все пак събрах немалко количество, използвайки блузата си като кошница - щях да попитам Зак, може би той щеше да е способен да определи дали ставаха за ядене. А ако не можеше .. е, винаги можех да ги хвърля. Доволна от резултата си, се запътих обратно, обаче след като се огледах, като че ли не бях особено сигурна от къде бях дошла .. Ориентацията не беше от силните ми със страни и със сигурност не ме биваше много много в това .. Оглеждайки се, се опитах да различа следи от стъпки или нещо, което да може да ме упъти обратно. Сега оставаше и да се изгубя .. чувствайки се като пълна глупачка, се ядосах на себе си и в крайна сметка накрая просто се телепортирах обратно до реката.

Не след много дълго Зак също се върна с доста пръчки под ръка които може би щяха да им стигнат за цялата нощ която може би щяха да прекарат тук. Пък ако не стигнеха нямаше да е проблем да отиде и да донесе още. Все пак не бяха само тънки пръчици имаше и такива по - дебели които се предполагаше,че ще горят по - дълго,тънките бяха просто за разпалки. След като се върна погледна Бет и се усмихна,а след това ги стовари всичките на земята и се наведе и започна да ги подрежда. Не след много дълго той вече беше готов с подреждането на клечките. Тези които останаха ги остави отстрани и отиде до Бет,а след това каза:
-Искаш ли да ти покажа един фокус? Надявам се,че ще ти хареса.

P.S: Малко кратък пост,но,...