Една студена вечер...

by **-darien** Mon Jan 20, 2014 5:54 pm

Стоях подпрян на моста и гледах младото момиче как рисуваше. Не беше някакъв обикновен артист от улицата. Тя беше... просто рисуваше невероятно. Хората се редяха, не за да и подхвърлят някой долар, а за да видят изкуството й. Тя създаваше нещо ново. Детето, което беше седнало на столчето пред нея беше младо, русо и синеоко. Момиченце, на около осем, на което и липсваше някой друг зъб. След като се усмихнеше всички забелязваха. Дариен се усмихна. За пръв път беше спокоен. Точно, когато си мислеше, че просто ще си стане и ще си тръгне реши да поостане и да погледа малко града. Намираха се на мост, който не беше много голям, но гледката от него беше красива. Младата художничка беше довършила и поредната си творба, когато започна да събира предметите си. Четки, платна, всичко. Тогава от тъмното се зададе някакъв тип с качулка. Предусещах момента и знаех, че това не е просто обикновен тип. Видях проблясването и разбрах, че е нож. Още преди да се е доближил до нея и да й е поискал парите извадих колта си и го насочих към него:
-Да не си посмял, да я доближих. -видях изплашения поглед и на двамата. Изместих якето си, за да се види значката закачена на колана ми:
-Детектив Дариан Фрей! Ти! Арестуван си! - преди да го кажа копеленцето побягна, а аз тръгнах да го гоня. Не можах да го стигна, а за финал се върнах при красивата художничка. Видях я как беше коленичила до разпилените си бои, а аз се наведох и започнах да и помагам:
-Съжалявам.. за това.. - след като казах това очите ми погледнаха направо в нейните. Преглътнах и допълних:
-Видях го как се приближава до вас и знаех какво ще стане. Не исках да ви изплаша. - усмихнах се мило и допълних:
-Нека бъда джентълмен. Ще ми позволите ли да ви закарам до къщата ви? Или поне да ви изпратя до колата ви? - и зачаках отговора й. Беше доста тиха..

by **Renesmee** Wed Feb 05, 2014 5:40 pm

Четката едва докосваше плата, но оставяше незаличима следа по него.Движеше се плавно, увековечавайки момента, запазвайки нежното лице на момичето младо за вечността.
Неси не правеше това за пари, нито заради тълпата събрала се да я наблюдава.. тя го правеше за себе си.Обичаше тази магия, случваща се на бялото платно, доставяше й удоволствие да го прави.Повече от всичко друго.
Рисуваше момичето вече някъде от час и ръката й скоро щеше да се схване, но нямаше да остави работата си недовършена. "И без това вече я привършвам", каза си и продължи с усмивка докато не приключи и с последната щриха.Започна да прибира нещата си, а след това всичко се случи немислимо бързо.Дори без да се усети вече беше коленичила, за да подреди отново нещата си, а мъжа, който .. беше я спасил?..сега й помагаше.
- Съжалявам за глупавия въпрос, но.. какво се случи току-що?
Нищо не разбираше.В един миг всичко беше прекрасно, а в следващия просто не можеше да навърже нещата.
По дяволите.. това май беше полицай.. или нещо такова.Не беше пушила от часове, но до колкото си спомняше имаше цигара в себе си.
- Аз.. благодаря, но мисля, че ще се справя.
Долна лъжа!С нищо нямаше да се справи.. беше с градския транспорт, а някъде там имаше мъж с нож.. Но какво трябваше да направи?Да се остави да бъде арестувана?

Една студена вечер...

Една студена вечер...

Re: Една студена вечер...