i am a sinner only because i want you to be happy ::Christian.::

+  Животът - едно наистина странно нещо. В един миг имаш всичко, абсолютно всичко за което някога си си мечтал, а в следващия го губиш. Губиш всичко което някога ти е доставяло удоволствие, всяка капка щастие бива изцедена от тялото ти за една кратка секунда, еуфорията се превръща в депресия. Крисчън Монтклеър винаги е бил от онези разглезени хлапенца, чийто родители са доста важни и отбрани клечки в обществото. Естествено,той никога не е принадлежал към отбраните хора в обществото. Когато имаш всичко наготово, не го оценяваш, просто го имаш и искаш още, превръщаш се в отрепка имайки толкова много пари. Взимаше наркотици, замесваше се с неподходящи хора, пиеше и нямаше приятелка за дългосрочен план, използваше жените само и единствено за секс, докато не се появи ТЯ. Неговото най - голямо постижение в живота бе да я спечели, по дяволите до сега не бе обичал толкова силно някой, дори себе си, дори наркотиците. Тя бе накарала сърцето му да бие по начин по който дори не знаеше, че е възможно, мисленето му за света се преобърна и той бе щастлив. Бе постигнал най - важното нещо в живота, именно любовта. И това естествено приспада към добрите му моменти, щастливите, това е времето преди живота му да се срине напълно. Дори направи нещо, което смяташе за изключително тъпо и безумно. Предложи и' брак. Родителите му обаче не одобряваха, те не я харесваха, не беше от тяхната класа, нямаше толкова пари като тях, това винаги е било критерий за тях - парите, правеха какво ли не, за да се опитат да ги разделят, но все не съумяваха, любовта на Крисчън и Амелия, бе голяма, епична, невиждана до сега, дори бе готов да се откаже от всичките пари с които семейството му разполагаше, само и единствено да бъде с нея.
- Не можеш да бъдеш с това момиче, Крис, повярвай ми направиш ли го ще съсипя живота. А ако не се ожениш за нея, ще помогна на майка и', имаше нужда от бъбречна трансплантация ако не ме лъже паметта, мисля че Амелия ще се разочарова ако знае, че си можел да спасиш майка и', но си бил егоист вместо това. - Момчето стигна ръцете си в юмруци и стискаше с всичка сила, но просто не можеше да успокои нервите си, искаше да удари нещо, искаше да не беше срещал момичето никога, сега нямаше да е толкова влюбен и същевременно знаещ, че не може да я има.
- Обичам я, не знам какво да правя без нея. - за първи път в съществения си живот болката се четеше в очите му, чуваше се в глава му, виждаше се в изражението му, сякаш бе изкован от болка.
- Дължа услуга на една приятелка, дъщеря и трябва да започне нов живот, била е в санаториум, ти ще се ожениш за нея в противен случай оставям майката на Амелия да умре. Ти решаваш синко. - в онзи момент всичко за Крисчън пропадна, всяка малка капчица надежда. Животът му просто се срина и той прие съдбата си.